сряда, 11 януари 2017 г.

Айсинг, сноуинг, шугъринг


Разбърквате пудра захар с малко прясно мляко до получаването на гладка кИша, топвате в нея крайчето на всяка една солета и го "заскрежавате" хубаво с айсинга, след което го бухвате в преспа от ситно натрошени целувки. Редите солетите върху хартия за печене - на 60 градуса, вентилатор, до плътно стягане. 
Сноу айсинг нека го наречем... Подходящ е за сладки, бисквити, мъфини.


На подобен принцип се прави кристализирала захар на пръчки.


Процесът на кристализиране на захар върху дървена пръчица, потопена в захарен сироп, прилича малко на образуването на висулки, всъщност по-точно на натрупаната от мъгла слана по клонките през зимата



Правите захарен сироп в съотношение 2:6 / вода:захар /. Завирате сиропа до прозрачност. Изсипвате по бурканчета. Изчаквате 15 мин. да се охлади и с помощта на щипка центрирате във всеки буркан по една дървена пръчица, предварително топната в сиропа и оваляна в захар. Изцяло потопената в разтвора захарна част не трябва да докосва стените или дъното на буркана. След два дни изваждате, отцеждате върху домакинска хартия, изчаквате пръчиците да изсъхнат и поднасяте към следобедния билков чай.


(добавено на  20 януари) 

СНЕЖНИКОВ ПЕРИОД

Вече почти месец като грамофонни плочи въртим безброй пъти всички книжки за сняг; всички закуски, поръсени с пудра захар; всички писти в околността. Ден с ден си приличат и никак не ни омръзва. Дърпаме шейната навсякъде с нас като скъп домашен любимец. Правим снежни ангели/снежни пътечки/двуметров снежен човек. Топлим леща/боб/билков чай на газовото котлонче в поредния по-достъпен заслон. Разследваме стъпките на птички и други животни в бялото. Без да искаме, събуждаме малък бръмбар, скрит в шишарка, докато търсим копчета за снежен човек. Даже вятърът не успява да ни залости вкъщи. Навлечени с по пет ката дрехи се носим триумфално с походки на императорски пингвини. А снегът през цялото това време се стели на огромни парцали край нас. 
Макар и за кратко палим влажни клонки в едно огнище на завет, колкото да  нарисуваме бял дим по още по-бялото небе. Трошим висулки, за да си правим мамутски зъби. В раницата, заедно с хармониката, мъкнем и плюшения йети от леля. Като малки праисторически графити се разхождаме върху бялото платно на планината. 
В по-студенитe дни наблюдаваме със задоволство, как разменяме един към друг думите си, опаковани в матовите хухчета.  Вием мини виелици, докато бутаме снега от боровите клони. 

Aнгели(масло върху хартия)/(следи от масленки върху хартията за печене)

Вечер излизаме, за да гледаме танца на снежинките под лампите в парка. Тук-там из преспите блещукат кристалчета - „виж, като светулките в селото с дървата, мамо“ ми припомня синчецът нашите летните нощни разходки. Бухаме се, търкаляме се в градинките под блока и мокри, с алени бузи търчим към банята. По хавлии после пием горещ чай. И не спира да вали. 
Отливаме от вода ледени фигурки нощем. На терасата оставяме и закачалка с мокра бяла риза. Птиците, които храним на сутринта, грам не отразяват колосаното плашило на простора. А за да е още по-маниакално "весели снежинки" припяваме или изрязваме такива от хартия. И чисто бял куклен театър си съчиняваме. По масите в хола или кухнята ръсим  пудра захар/сол/брашно - снежни писти за състезанията с коли. На бяла покривка с бели салфетки в белии чинии - трахана със сирене за вечеря. Остане ли време за анимации, се търси задължително зимен сюжет
В края на всеки дълъг ден разпъваме гигантското легло в хола, застиламе го с белите чаршафи, разнасяме из цялата къща пухкавите възглавници и дълго спорим, кой до кого ще спи. Пръв заспива Йети, разбира се.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

LinkWithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...