четвъртък, 29 декември 2016 г.

2016


Мистична.

През януари реките се сливат по между си далеч по-тихи и смирени от всеки друг месец през годината. По същото това време през динамична медитация в космически сема танц се разгърна пред мен 2016. И чудо имаше, и приказ. И отговор на всичко.

И не вярвах на очи, уши, нос… И вярвах като дете.

Година - начало, преломна и съществена. Свободна и билкова, въпреки трудностите. С три трогателни годишнини. С купища посрещнати изгреви, отражения на гъсти борови гори в бистри реки, диви морета, цигански лета, циганска баница и тъмна бира. 

Дишането означаваше повече от думите, вдишванията - повече от въздишките, издишванията - повече от почивките. 
Яко работа, дори през отпуските, и един малък хремав колега неотлъчно до мен: „Ела да си играем в моята стая, мамо!“, „Хайде, чети ми!“
В мултикултурна среда - с тригодишно, което нарича огъня - „йоган“ и баща му, проговарящ C#, скуката бе последна дупка на кавала. А като казвам кавал, се сещам за един от онези спрели, почти библейски тихи оловно сиви дни, когато небето и морето са се слели до небитие и как в краката на един нагазил в плитчините риболовец, оставил въдицата си на пустия бряг до мен, под съпровода на блокфлейтата му се скупчват огромни лавраци и лефери… Истина, истина ви казвам…

1 коментар:

  1. Този коментар бе премахнат от администратор на блога.

    ОтговорИзтриване

LinkWithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...