понеделник, 29 юни 2015 г.

По пътя - 2


За семейството ни пътуването отдавна е философия на живот.
Дори играчките на синчеца имат вълшебното свойство да ни пренасят съвсем неочаквано във времето и пространството. Миналата седмица, примерно, при една вечерна разходка след дъжда се озовахме буквално в 60-те:



Да, Джулая наближава и ако се стягате за дълъг ПЪТ и ИЗГРЕВ, ето малко идеи за сандвичи по пътя.

" ПОД КАПАКА НА КОЛАТА" 

Първото предложение предполага приятната възможност да затоплите сандвичите при вдигнат капак на колата, направо върху работилия до преди малко двигател. Така "готвят" колеги на мъжа ми, които постоянно пътуват. Участвала съм в такъв бус-обяд и спокойно мога да кажа, че очарованието е неповторимо. Разбира се, в случая огромно значение си има самият колектив - а въпросният е безкрайно колоритен и пълен с настроение и дух :)


Подготовка: Принципът на самите сандвичи е да се изтърбушат хлебчета с различна основа: бяло, типово, маслиново. После да се запълнят със сирена, зеленчуци и разнообразни по вид парченца от средата на хлебчетата.  Разменете и капачетата:



Сандвичите могат да се консумират направо така или да се затоплят леко на ал. фолио върху топлия двигател  – топените сирена ще реагират за минутки и ще се отпуснат.


ПЪЗЕЛ "МАРШРУТИ" 


Второто предложение е за принцеси, които изпичате предварително у дома. 
Основата е тостер филийка , а пълнежите са два:
- паста от черни маслини, смесена с настърган кашкавал 2:1, малко зехтин и риган (за пътя)
- микс от козе сирене, яйце, зеленчуци, копър и магданоз (за пейзажа около трасето).
*след като запечете сандвичите и извадите от фурната, оставете леко да поизстинат и апликирайте пунктира на бялата пресечна линия от топено сирене:


Принцесите са пъзел, който може да бъде подреден в зависимост от направлението, което ще поемете - така че разполагате с привилегията, сами да си изберете маршрута и траекторията, по които да ги хапнете.



ДЖУЛАЙ ЗАКУСКА


 “Студен бюфет”:  пълнозърнеста кръгла филийка,  крема сирене с лук, зеленчуци:



Лек път!

сряда, 24 юни 2015 г.

Бисквитки “Морски фосили”



Вкаменелости с морски вкус и настроение.

Продукти:
две чаши и половина бяло брашно
чаша брашно лимец
три лъжици царевичен грис
три лъжици маково семе
* първите четири съставки са за по-седиментен ефект на тестото
зехтин – малко по-малко от чаена чаша
вода (до получаването на средно меко тесто)
половин лъжичка сода
няколко стръкчета лимонова мащерка, брана от терасата, преди изгрев, на Еньовден

Морски продукти:
водорасли - кора и половина нори (за суши)
фина морска сол - една лъжичка
кафена чаша конфитюр от Морски зърнастец


Добра селекция черупчести
* морските звезди и таралежи не са подходящи – натрошават се след изпичането. 


Измийте черупчестите добре. Аз ги сварих за няколко минути във вряща вода. 
Оставете да се отцедят и подсушете хубаво с кърпа.

Смесете сухите съставки заедно с накълцаните кори нори. 
Добавете към тях зехтина, конфитюра, водата. 
Омесете добре. 

Оставете настрани за половин час поне, преди да оформите сплескани топчета с различна големина, в които да поставите черупките - преди това предварително ги намажете леко със зехтин.



Загрейте фурната на 150 градуса. 
Печете бисквитките до готовност.


Извадете ги и отстранете черупките.
Поднесете фосилите съм следобедния коктейл и приятно гмуркане :)



Рибата крие
веществени доказателства
във всичките мишници
под своите люспи,
че някога хората
са били пристанища.
Пясъкът цяло лято
събира отпечатъци
и все попада
на грешни следи.

понеделник, 22 юни 2015 г.

Тайнства разни...

Долу, ваше дясно, е СЕЛОТО, което всъщност е горе, наше любаво...

*снимката е добавена на 23.11.2015 

-----------------------------------------------------------
 още добавки, от 18.02.2016
За нечий много спец празник,в края на дългата зима,вместо напудрен букет,поднесете малка селска градинка

Трябват ви: холна маса, амбалажна хартия за настилка, картон за ограда, скоч за монтаж на оградата, две саксии здравец за пълнеж, няколко камъка, лейка, кашпи и биг бенд от градински цветя -  в случая всякакви флори в БЯЛ нюанс( два вида бял зюмбюл, обикновено кокиче, блатно кокиче, бял минзухар, бели фрезии, бели лалета, три вида бели хризантеми, бяла роза, бяла иглика, мащерка, розмарин)

А след като усмихнатата баба си понесе “плаващата” градинка към вкъщи, спретнете на сцената, пак там зад оградата, цветен сафари-пикник за тригодишни в компанията на задължителните динозаври и други разни-разнообразни животински групички. Използвани: широк спектър от зеленчукови хапки  (с хумус и патладжан, гуакамоле, манго, сьомга, чери домати във всички гами, кашкавалени крутонки, варени яйца, банани).



четвъртък, 18 юни 2015 г.

Рецепта от Червената книга

Много неща имаме да му покажем или разкажем, докато расте.
Хубавото на първото е, че ще пречупва сам през собствени рецептори и спектри, а ние само ще се опитаме да правим видимата и невидима светлина по-мека. Второто ще бъде територия за вълшебни приказки, въображаеми или конкретни светове, плюс спомени, разбира се.
Например, към първото (практиката) може да добавим това, че завчера чу за пръв път морето през ухото на рапан, а днес пък му направих онези мрежи-палачинки, които мама ми накъдряше някога с последния черпак:



За огромно съжаление един от най-милите ритуали на детството ми – да приютиш за миг в шепа морско конче - ще се наложи да отпадне към разказите.


Наистина ли са изчезнали напълно в Черно море, дори не искам и да знам. Морските игли от пристанището на Созопол знаят отговора със сигурност. Предпочитам все пак наивно да вярвам, че някой ден синчецът ще усети магията наяве. А дотогава, ще му разказвам много...

Днес иносказателно, с най-крехката рецепта на света, започвам преди YouTube...

Тесто за катми. Хартия за печене. Метална фунийка с отвор 3 мм. Височина на кончетата 5-6 см. (мащаб 1:1) Ким за поръсване. Печете на силна фурна 2-3 минутки, докато почервенеят и станат хрупкави и твърди.


  
И чак тогава:




вторник, 16 юни 2015 г.

Космически скалички

Малка гАстрономическа справка от Кулинарния пътеводител на галактическия стопаджия.

Рецептата е от онези специални случаи, когато ви се налага да впрегнете остатъците у дома в нещо по възможност по-вкусно.


Предлагам ви незначителна по размери и значителна по заряд кулинарна система от Галактиката, която се състои от седем еднакви скални къса - планети.

Формулата:
тъй като става въпрос за  
метеорити - космически скали,
съставът е на принципа на  
сладкарската скаличка:
ванилов крем, бисквити, шоколад, ядки, локум до получаване на средно твърдо, готово за моделиране тесто + магическа поръска от светлозелени и светлосини целувки).



От своя страна всяка планета си има по три задължителни вулкана (три шайби от  вафлена кофичка с крем), една роза (целувка) и единствен обитател - чувствителен и прекрасен малък принц (силует от портокалов локум и седем цвята звездички).


Чудя се, дали направо да не отворя една нова рубрика с идеи за цветни сладкиши, в които непременно отсъства сладкарски фондан :)


За по-удобно  планетите са центрирани върху широката част от вафлената кофичка.
В рецептата няма нищо уникално - просто малко сфери, цвят, звезди и добро настроение:


"Възрастните никога нищо не разбират сами, а за децата е уморително все да им обясняват и обясняват."
                                                     Малкият принц

*синчецът откри супер игра за двегодишни - рисуване с парченца от цветни целувки върху черна дъска. Безвредни тебешири :)

неделя, 14 юни 2015 г.

Развълнувана морска торта - на бис

"На бис",  освен "повторно изпълнение на номер от концертна програма по желание на публиката", ще рече и бис-квитена.

Въпросната торта като че ли не е точно в обичайния ми стил, но пък измислянето и сглобяването на това развълнувано море ми създаде особено приятни моменти. Честно казано, завърших я с почти мечо-пуховско задоволство от крайния резултат :)))



Основата е правоъгълна бисквитена торта с размер 20х30 см и височина 6-7 см (четири бисквитени етажа). Пак със сладко от смокини в пълнежа, както оригитала, но този път плетенето се извърши в домашни условия, което неминуемо го направи  и по-малко бала вълни от тези в естествени условия ;) За да е здрава конструкцията, тортата бе обилно залята отгоре с разтопен бял шоколад 200 гр, преди да бъде развълнувана с два цвята бисквитени вълни.
За да бъдат вплетени в глазурата, бисквитките първо бяха оцветени в зелено и синьо и после престояха в хладилник, докато шоколадът стягаше  (да, използвах още 150 гр. бял шоколад). След това всяка една бе разрязана внимателно, после е ред на плетката.
С два реда вълни налепих също и "фронта" на тортата.
Целувките отстрани пък са нещо като морска пяна, примерно... и емоции...
Както обикновено една от второстепенните цели бе да избегна безвкусния и скучен популярен сладкарски  фондан.




Във вълните този път липсваше  хартиено послание в шишенцето , но то е ясно: Sail free!


петък, 12 юни 2015 г.

Провансалски лучник



Втори шанс за Прованс!

В София люляците вече бяха прецъфтели, когато преди няколко седмици ми щукна идеята за Тарт Прованс:



Тогава, рано сутринта, в троен състав обиколихме квартала в търсене на някой закъснял стрък, но след час бродене се прибрахме без китки. Същия ден със синчеца отскочихме до борсата за цветя, но и там люляци - йок. В последния момент преди да си тръгнем, в малка цветарничка мярнах кофа пълна с големи съвсем истински люлякови снопове. Част от цветовете бяха леко прецъфтели и по целия път до дома ръсехме след себе си виолетови следи. Вкъщи по пода също запъплиха пътечки от лилави цветчета, из всички стаи. Велвет феерия отсекъде.  Връхчетата все пак свършиха чудесна работа, а сладкишът беше възторжено опустошен от цяла тайфа доста взискателни ценители на десертите.

Повече от подходящи за лавандуловите полета (в солен вариант) се оказаха цветовете на дивия лук - прекрасни малки туфички, които украсиха един ароматен лучник. 



За по-френско се опитах да нагодя съставките възможно най-близо до тези на класическата Френска лучена супа ;)
 
За тестото:
½ кг бяло брашно,половин лъжичка сода,телешки бульон,сол,масло и зехтин на око,
малко мащерка,половин лимон,малко настърган кози кашкавал

За пълнежа:
три глави лук,червен пипер,мариновани дръжки от див чесън,зехтин

За релефа и “глазура”:
цветове от див лук

На тиган в зехтин задушавате до омекване три главички лук, нарязан на полумесеци. След като отстраните от котлона, подправяте с хубава щипка червен пипер, мащерка
и малко сол.

 *Ако обичате сладко-солени комбинации, може да карамелизирате лука със захар, докато го запържвате на тигана, преди да добавите червения пипер.

Замесвате средно меко тесто изброените по горе продукти. Разточвате го на правоъгълник с дебелина 2-3 см. С тънка точилка, под ъгъл, с натиск правите върху тестото малки улейчета през равни интервали.


Запълвате вдлъбнатите улейчета в тестото с лучения пълнеж, а по изпъкналите пътечки нареждате мариновани стебла от див чесън, които допълнително намазвате отгоре с малко зехтин. Мятате всичко в печката на 150 градуса.

След като лучникът се запече, изваждате, изчаквате пет минутки и насаждате “лавандуловите” полета със свежите цветове на дивия лук (доста интересни на вкус).  


Приятно пътуване!

сряда, 10 юни 2015 г.

Зарган бонбонки


Дъъългооо билково готвене със стебла и риба...



Стебла:
целина,
киселец (в ролята на задължителната в случая лимонова трева)
девесил,
магданоз,
див лук
зелен чесън
див чесън,
зелен лук
копър

три големи заргана
зехтин,
лимон,
черен пипер, 
бяло вино,
морска сол



Изчистете зарганите от вътрешностите и люспичките.
Мариновайте ги в лимон, малко бяло вино, черен пипер и морска сол. 
Нарежете парчета лимон и напълнете рибите отвътре. Оставете ги така на хладно за по-дъъъългоооо време. Аз разполагах с три заргана, около 300 гр всеки. По-големите от тези са вече доста мазни, така че въпросните се явяват граничен размер за вкусен зарган.

Подгответе си дръжките от зеленилките. Най-добре ги натопете заедно на снопове (като цветя) в купа и ги измийте хубаво.
След като отстраните главите и опашките на рибите, преценете на колко парчета да нарежете заргана, така че да съответства на средния размер на зелените дръжки.
Нарежете си хартия за печене на правоъгълници с подходящ размер – по-големи от парчетата.
Разделете всеки сноп от билка на толкова части, колкото са парчетата от зарган.
Групирайте зеленилките така, че да имате сбор от всички за всяко парче.
После отстранете парчетата лимон от рибите, напълнете и обгърнете късчетата зарган с дръжчиците от билки, навийте хартиите и завинтете крайчетата като бонбони. 

*идеята за етапното представяне на рецептата накуп (макар и небрежно заснета с телефон, тъй като апаратът е задръстен с пясък) е вдъхновена от неповторимата Marina Ekroos (http://www.visualrecip.es/).

Оставете суровите бонбони да престоят по-дъъългооо, за да поемат от билките. Поне няколко часа. Сетне печете на 200 градуса, 20 минути.



А ако искате да си изпасете и зеленилките, печете повече от 30 мин.



понеделник, 8 юни 2015 г.

Един безкраен празник





трети юни!!!





Развълнувана морска торта

готови ванилови блатове
кисело мляко (12% масленост) поне 800 гр.
сладко от зелени смокини
сини захарни  фигурки (разполовени на две) и два размера синьо-зелени топченца
целувки с поръска от три цвята захар
кораби и лодки от цветна хартия
стъклени шишенца с коркови тапи (пълни с още по-развълнувани пожелания за рожденика)

и останали излишни: бисквитки, бял шоколад, бяло сладко, суров шамфъстък
(белият шоколад трябваше да бъде основа за отливки на опашки от гмурнали се във вълните риби)
























...и солен мокър рожденик на две годинки, който сочи с пръстче хоризонта и вика с онази безбрежна усмивка: "Натам!"







LinkWithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...