понеделник, 25 май 2015 г.

Catch the moment

Сега е моментът да "грабнете Сникерс"(!) Чесънът "поумнява" и прави глави.
Ако по това време на годината разрежете глава пресен чесън, ще получете интересни сечения - сплотени чеснови скилидки с формата на цвете, които не се отделят, а създават повтарящ се почти еднакъв мотив маргаритка.

Ето вариант - "цветна" глазура на чеснови домашни крекери от купешки солени доматени бисквитки с босилек.


Монтирате чесновите маргаритки върху бисквитките, заливате ги с малко сусамово олио и запичате на грил функция. Накрая наръсвате малко червен пипер.

Друг вариант - правите чеснов чийзкейк без плънка или гигантска бисквита. Основата е ясна - масло и счукани солени бисквити с маково семе (добавих вътре и пресен копър). След като втъчете цветята отгоре и преди да сложите "полянката" да се запече на 150 градуса, посолете, намажете със сусамово олио и поръсете върху всичко символично с ръка малко водица. Печете до зачервяване.


неделя, 24 май 2015 г.

Буквички

Нямаме търпение...


Ще я изядем с корицата :)

Честит празник!

четвъртък, 21 май 2015 г.

Тарт ПРОВАНС


Има две преекспонирани европейски кулинарни дестинации на небосклона туристически – едната е Тоскана (и я сготвихме на пица преди седмица), остана обаче  втората – Прованс. Давайте да я даваме и то по-консумативно, че е по-лесно...
С Прованс нещата са като с кучето на Павлов - кажат ли ви П-р-о-в-а-н-с, няма как на секундата да не ви замирише на л-а-в-а-н-д-у-л-а. Погледът ви спонтанно се пуска по безкрайните редове от лавандулови полета и ефектът е тотален релакс на мисълта.

автор: Анастасия Малакова

Да, лавандулата наистина действа хипер релаксиращо. Синчецът дори има играчка в леглото си с пълнеж от стръкчета лавандула. “Бейби аромотерапия" да го наречем :)

За основа на рецептата днес ми послужи вариация на Тарт Татен. 
Освен задължителните продукти – маслено тесто и карамелизирани ябълки, 
за по-френско 
и най-провансалско 
включих малко лавандула, релеф и и лилав декор с връхчета люляк. Вече много пъти е ставало въпрос тук, че цветовете от люляк са не само ядливи, а и приятни на вкус и най-вече аромат, особено свежи.



Та, нещата са горе-долу такива...

В Началото е Лавандулата, разбира се:


  1. Замесвате си тестото. 400 грама брашно, 180 гр. масло и 100 гр. вода. Трябва да получите гладко меко тесто, което прибирате за 2 часа в хладилника.
  2. Обелвате ябълките  – 5 броя и ги нарязвате на малки кубчета. Задушавате ги в 70 гр. масло и чаша захар до леко карамелизиране. (Друг начин е да карамелизирате малко захар, да добавите масло, а ябълките да бъдат втъкани в тестото сурови, подредени красиво в редички и наръсени със захар. Предпочетох първия, защото обичам по-силен карамел.)
  3. После взимате хартия за печене, отрязвате си квадрат или правоъгълник и го нагъвате под произволен ъгъл на ветрило с дебелина два сантиметра. Целта на това събуждащо скъпи детски спомени занимание е да разположим част от пълнежа  през равен интервал и да получим определен вълнообразен ефект.
  4. Разгъвате хартията и наръсвате половината от карамелизираните ябълки ред през ред, докато са още топли.
  5. Празните редове намазвате с част от карамеления сос, останал в тигана, и наръсвате със сушени лавандулови цветове.
  6. Изваждате тестото от хладилника, отделяте четвъртина от него и останалата част разточвате тънко на правоъгълник. Разстилате правоъгълника върху редовете ябълки. Получават се вълнички. Притискате тестото с пръсти към редовете лавандула, за да залепне добре и на по-късен етап да се получи тесто с лавандулов аромат.
  7. Във вдлъбнатата част на тестото изсипвате остатъка от карамелизираните ябълки. Във височина получавате нещо като хармоника - шахматно разположен пълнеж…
  8. Разточвате останалата четвъртина тесто и го нарязвате на ленти, с които да покриете и запечатате пълнежа, за да не изгори по време на печенето.
  9. Тестото печете на 180 градуса, 35 минути.
  10.  Изваждате сладкиша и го обръщате с карамелизираната страна нагоре в правоъгълна табла или каквото там прецените.

11. Върху редовете от карамелени ябълки апликирате туфички от свежи връхчета лилав люляк, имитирайки скупчени в прави редици тумбести храстчета лавандула.





Като финал застанете над сладкиша и помиришете: аромат на печено брашно, масло, карамел, лавандула (+ люляк)… Честито - пристигнахте в Прованс. 

Едно любимо местенце: http://www.jazzradio.com/pariscafe

Ако ви мързи да готвите или да пътувате чак до Франция, има още един начин да изпитате аналогични емоции и то на съвсем местна почва - посетете непременно българския подбалкански Прованс около Калофер или в района на Шумен по време на цъфтежа на лавандулата.

вторник, 19 май 2015 г.

Бисквити, кисело мляко и захар

= ОСТРОВ

записки от хладилника :)

 

 


Използвани продукти:
бисквити, локумки, гофрети, шипков мармалад, гръцко кисело мляко, готови сини захарни поставки за свещички , пудра захар.

понеделник, 18 май 2015 г.

Сангрия в друг формат

По тази рецепта, само че вместо с бели череши - с бял цвят от бъз, вместо с черни череши - с цвят от люляк, вместо с червени череши - с лимонова мащерка.
! Сангрията се състоя отново по време на бурята вчера - знам ли вече и аз, въобще мога ли да пия сангрия, без буря като фон :)))

Лимонът се разделя на кора и плод и се нарязва на малки късчета.
Сиропът от бъз позволява да замените канелената пръчица с щрих от шушулка ванилия...


* рецептата е за по-либерално настроени дегустатори, заради цветчетата :) Ако ви притеснява да си ги "изпасете", ги сложете на по-едри снопчета, за да ги извадите на по-късен етап.



Подредбата в самите  ледени близалки се случва сама, по време на замразяването.

Начини на консумиране:

а) н-а-п-р-а-в-о ТАКА:


б) или пък Т-А-К-А


* основата е траминер, концентриран сироп от бъз, лимон в съотношение 6:2:1
Комбинацията бяло вино - сироп от бъз е велика, особено на фона на меките парченца сърцевина от лимон. Малко водка може да добавите впоследствие, за по-серт ефект :)

Вдъхновена седмица ви пожелавам!

петък, 15 май 2015 г.

Пресни картофени половинки

Това е РЕЦЕПТАТА! за пресни картофки. Поне за нашето семейство.

Измивате картофките, разполовявате ги и ги инкрустирате с лице към тавата, която предварително намазвате с Омега-3 на Коста Доро.
Подреждате ги на мозайка:


Намазвате ги и отвън с мазнината - те лъсват като мокри камъчета:




Поставяте тавата в предварително затоплена на 200 градуса печка - смесен режим, на дъното на фурната. Може паралелно да пекнете нещо на по-горните нива.
След двайсетина и повече минутки (зависи от големината на картофите - тези са хипер дребнички) би трябвало да са готови. Най-добре все пак проверете някое картофче, дали се е запържило добре отдолу, преди да извадите, защото ако картоШките не се запекат добре, няма да можете да ги отделите лесно от тавата.






Хрупкаво-запържено-запечени отвън и меки вътре.
Изчакайте тавата малко да поизстине, за да ги обърнете по-лесно


Може да овкусите със сол, копър и чесън или соев сос и сирене.

Снимката по-горе  на морето с камъчетата ме върна много години назад на едно съкровено и неповторимо място:



"Камък" беше една от първите думички на синчеца, заедно с "капка", а също и "дим" . Светът отдавна вече е негов ;)

четвъртък, 14 май 2015 г.

Сьомгова натюр


Купувате цяла сьомгова пъстърва към килограм и половина. По магазините девинската май е малко по-вкусна от доспатската. Изчиствате я, измивате я хубаво, посолявате, наръсвате с лимон и черен пипер и слагате в голяма тава. Около нея разпръсвате зеленчуците възможно най-натюр (с дръжки, с коренчета, необелени). Поръсвате всичко със зехтин и посолявате. Печете 30 минути на 200 градуса в предварително затоплена фурна.


*последния път натюрът бе с тиквички, авокадо, зелени малки патладжанчета от сладко, цели бейби кисели краставички, аспержи (само те с предварително обелени дръжки и леко подкастрени), зелен фасул, зелен лук, лимонова мащерка и малко вино. Виното в случая присъства, за да обедини сладките патладжанчета и краставичките, иначе е напълно излишно. В цялата картинка може би липсва само щрих бамя.

Снимките бяха щракнати в крачка, гостите бяха по-ценните ;)

Много отдавна се чудя под каква по-красноречива форма да поднеса тук тази наша любима рецепта. Вариациите са безброй. Опитайте за начало с небелени разполовени морковчета, барабар с дръжките.

Изпробвано десетки пъти вкъщи и пак не ни омръзва.

вторник, 12 май 2015 г.

Пица Тоскана

Сестра ми се върна вчера от Тоскана.
Споделя впечатления, без да я описва. Не я разказва, не я анализира, а стъпва, преминава, дори за миг я изгубвам от поглед. Не нахълтва напряко в тосканските идилии сестра ми, не се разпростира нашироко и лакомо като турист. Дори не е облякла малката рокля, която е изгладила набързо, в последния момент преди да тръгнат. Изважда я с усмивка от багажа и я прибира в гардероба. Досещам се, защо не съжалява, танцувала е боса и наум.
Сестра ми не дегустира Тоскана. Не я отпива като сомелиер, не ми отчупва крайче от красива гледка и не го поръсва със зехтин и сол. “Там небето е безкрайно. Няма дъно” ми казва само и вдишва дълбоко, без да въздиша.
Затварям очи и се въртя с разперени ръце в центъра на селски площади, докато я слушам. Чувам тиха музика из тесни средновековни улици. Влизам с нея в скрити малки ателиета, бърборя свободно италиански с този и онзи, без да знам езика.
Сестра ми не ми показва снимки от Тоскана. Загатва ми я с пейзажи от все още неизсъхнали акварели.  
Живяла е нявга моята сестра в Тоскана, си мисля, докато я гледам толкова искряща - тъничка като кипарис, като малък път, който криволичи свободно и някак изящно по слънчевите плодородни хълмове на общото ни детство. 
ЧъРъДъ!




Пица Тоскана 
( неплоска "куха" пица с продължение) 


За да е истински тосканска пицата:
Ще спазим поне три задължителни условия:

1. Блатът ще е безсолен
2. Сиренето ще е пекорино
3. Ще сложим кисели краставички

За тестото: 1 кг брашно за пица Divella, едно пакетче прясна мая, половин литър хладка вода, лъжица захар, половин чаша зехтин. Маята със захарта се разтварят в малко хладка вода  + лъжица брашно. Оставят се да шупнат. Добавят се към пресятото брашно, заедно с останалата вода и зехтин и се омесва хубаво. Тестото, което не трябва да лепне, се покрива се с кърпа за 2 часа да втаса.


За да е релефна и тънка едновременно пицата:
Ще я нагънем върху неравен терен.

Втасалото тесто се разточва на кръг с дебелина около половин сантиметър.
В тавата, в която ще се пече пицата, се слагат няколко топки (с произволна форма) намачкана хартия за печене. Смачкайте хартията така, че да не стърчат ръбчетата. Целта на малко странното действие е да се получи хълмист релеф, върху който да разположите разточеното тесто.
Неплоската "куха" пица се мята във фурната на 200 градуса за 15 минути. Изважда се, намазва се щедро с песто босилек - 250 гр., наръсва се с настърганото на ситно пекорино - 200 гр. и отново се мята във фурната:


След като сиренето омекне и лекичко се запече, пицата се изважда и на този етап може вече да повдигнете блата и да махнете отдолу хартията-пълнеж - тя вече не ви е нужна.
После върху тосканския хълмист релеф започвате да засявате, засаждате и подреждате всякакви плодородни парцели от зеленчукови добре овкусени материали като: дръжки от аспержи, зелен фасул, грах, каперси, спаначена паста, копривена паста, кълнове от броколи, маринована и прясна чушка, кисели краставички, маринована горска папрат.


За характерните кипарисови тоскански горички използвайте връхчета на аспержи, бейби кисели краставички, бланширана бамя, задушени броколи. За да стоят изправени, монтирайте в дупката на половинка зелена маслина (заводски обезкостена).



Къщата (на сестра ми) е от пекорино с бисквитен покрив.



Пицата има продължение, след като достигне до истинския си  собственик. Би трябвало пекориното от къщичката да бъде настъргано върху зеленчуците, които пък би трябвало да бъдат поръсени с тоскански зехтин и сол, та след като пица Тоскана бъде запечена като за последно, да се поднесе т-о-п-л-а и вкуси веднага.
Наздраве!

източник: Pinterest

сряда, 6 май 2015 г.

Горско



Има много начини да почувстваш гората.


Да усетиш привечер пулса и между палеца и показалеца, след като си брал коприва през деня
По невнимание да стъпчеш мащерка/здравец с дълъг послемирис…



Да сбъркаш див джоджен с дива мента.
Да прокараш пръсти по пръстените/кората на старо дърво…



Да си изцапаш б(л)узата с малини/къпини/боровинки/ягоди.
Да приютиш с шепа туфа мъх… 



Да послушаш птиците/бръмбарите/мухичките/дъжда.
Да задържиш воблер в някой бързей… 



Постоянно да изгубваш/намираш пътечката.
Да пуснеш обратно балканката във вира…  





Да прочетеш внимателно гъбите/следите от лапички/билките/камъните в реката.

Да се протегнеш на поляна с премрежен поглед в короните/листата/облаците/естеството… 


 


Да се затънтиш.
Да не се открояваш, а да се слеееееееш... 

Зелени шишчета

Използвайте слабата жар след същинското барбекю, за да си направите горски шишчета от печени тиквички, печени чушки, печен пресен лук и пресен чесън.
Ако не си ги хапнете веднага, ги затворете още топли в стъклен буркан. Така за вечеря ще имате една чудесна гарнитура с аромат на гора или печена мешана салата, след като подправите със сол, оцет, зехтин, счукани орехи и свеж копър.


горски сметки :)

неделя, 3 май 2015 г.

LinkWithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...