вторник, 31 март 2015 г.

За идеите и прозорците


Наскоро в някакъв блог прочетох следното (темата е "5 начина отново да подкарате блога си след празниците"), цитирам един от съветите:
Крадете умно: идеи от чужди блогове

Голяма спънка пред писането на нови материали е идеята, че трябва да напишете нещо абсолютно непознато и нечувано. Това често не е вярно. Много популярни блогове работят именно с идеята да рециклират/превеждат/обогатяват чуждо съдържание.
Наистина останах меко казано изумена, доколко днешните времена позволяват на някого да развява подобни плакати. На мода ли е краденето… и умната или красивата кражба е по-достойна, дядо попе!? Като автор на блог, който не търси непременно популярност и аплодисменти, усещам особен дискомфорт при афиширането на такива мисли.

Случвало се е авторски идеи на свежи хора да ме докоснат почти осезаемо, затова и вярвам в добрите енергии. Срещала съм и себични, и щедри автори. Разликата между едните и другите е, че първите си вярват, че създават и го правят на всякаква цена, а другите създават наистина.

Споделяйте източниците си на идеи, скъпи публикуващи. Освен че е приятно, подобни жестове ви отместват на крачка от собствената ви божественост или комерсиалност, което пък е крачка в посока към самите вас.

Следва веселяшка хрумка, представена в интернет пространството от една американка, която неуспешно се е опитала да намери първоизточника. Разбира се, това не и е попречило, вместо да я присвои/рециклира/прекрои, да сподели идеята със съответния респект към автора (http://www.nobiggie.net/pineapple-fruit-cup-easter-chicks/). Благодаря и на двамата за приятния момент да препредам енергията им нататък… 

Надзъртащото пиле...



Реших да изпробвам  идеята върху

Седем нюанса жълти плодови желета:


- най-светлото е желе от компот захарно цвекло (долу, ляво)
- по-малко светлото е желето от компот от ананас
- следващото по нюанс е желе от компот от дюли
- следва желе от компот от праскови
- желе от портокали
- желе от компот от кайсии
- най-тъмното е желе от тиква рачел.

Готовите желета залепяте с капачета от прозрачно фолио, върху което с  маркер предварително вече сте нарисували любопитното пиле :) Нетърпеливо е явно хвъркатичкото, кога ще дойде Великден :)  или кога едно по-нетърпеливо от него дете ще отвори прозореца с малка лъжичка в ръка...

Good bye, март! 

* повече за авторката на мартеничките и други щедри вдъхновения - тук: http://malukindian.blogspot.com/

неделя, 29 март 2015 г.

Теменужена домашна паста

Името може и да звучи малко като от меню на символистите, но пастата е изключително лесна и семпла. Ако веднъж я пробвате, няма и да помислите да купувате повече от магазина.

За тестото (порция за двама): бяло брашно 200 гр, две яйца, горски теменужки, прясна мащерка.



За варенето: широка тенджера, вода, сол, зехтин
За заливката: зехтин, чесън, риган.
За втъкаване: сирене бри

Брашното се пресява и се омесва хубавичко с яйцето. Оставя се на хладно за 1/2 час, завито с фолио. После се разделя на две и върху набрашнена повърхност се разточва супер тъничко, като за по-лесно се наръсва леко и отгоре с брашно.

Между получените две тестени парчета "басма" се разпределя нежен десен от цветове на теменужки и листенца и връхчета на свежа мащерката (може да замените с други листни билки, разбира се).



Слепва се и се разточва отново. Вдигнато на светлината трябва да прозира горе-долу така:



Нарязва се със замах на квадрати.



На котлона се завира водата, добавя се към нея малко зехтин, " и накрая... щипка сол" :)
Пастата се сварява за 5 минутки и се изважда.
В същото време се запържват леко в зехтин няколко наситнени скилидки чесън и половин лъжичка риган.
Отцедената и посолена паста се поръсва с ароматния чеснов зехтин, пресни теменужки и връхчета мащерка.
Допълнително се втъкава сирене бри, нарязано на квадратчета със същия размер .
Билково ястие с горски аромати и ако се досещате точно тук е мястото на охладена бутилка пелин.


петък, 27 март 2015 г.

За по-свежа Цветница


Остава само седмица до празника.
В този пост предлагам подбрани някои стари идеи за озеленяване.
В следващия ще са шарени цветни идеи.









сряда, 25 март 2015 г.

Рибни сувлакита върху печен лук


Днес - Благовещение, денят бе от онези, в които почти навсякъде около нас и локалните ни социални контакти благината осезаемо липсваше. Та решихме да противодействаме на грубата реалност и пак без дори  да ползваме чесън против уроки, вкъщи си направихме следния домашен пикник.

Списък:
треска филе,
балучка,
червен арпаджик,
зелени и червени чушки,
зехтин,
лимон,
мед,
бяло вино,
художническа палитра,
прясна мащерка,
морска сол,
девесил
дървени шишчета 

Рибата накисваме в лимона, меда, солта, девесила. 
Нарязваме я на кубчета и с помощта на квадрати от зелени и червени чушки нанизваме добре калибровани сувлакита (шишчета с кубичен профил). Неслучайно взаимстваме формата от известните гръцки шишчета, идеята е да запържим кратко рибата от четирите и страни в тиган с нагорещен зехтин.

Акцент:
Ще ползваме обикновени художнически палитри за чинии, а вместо да сервираме директно шишчетата върху дървените палитри, за по-деликатно ще сложим подложка от небелени печени малки цели лукчета (червения арпаджик и балучката).



Философията е следната: 
Измиваме главичките лук цели и ги подреждаме мокри върху хартия за печене. Запичаме ги на 200 градуса, докато чуем от фурната специфични малки пукоти. Да, когато лукът се запича с все кожата и е готов, “избухва” по негов си характерен начин. 
Много бърза, вкусна, семпла и неповторима по ефект и аромат натурална гарнитура.

От близо 5-6 години използвам като дъски за рязане обикновени палитри. За сервиране пък ги употребявам поне от три. Това са случаи, в които палитрата се разстила в обикновена равнина, която има едно значение в началото на храненето и друго в самия му край. Съвсем лесно се премоделира от чиния в платно... Става също за плато за сервиране и подложка за топло. Изключително удобна е за бърза суха вечеря, когато човек спонтанно вади, каквото има из хладилника и всеки сам реже пред себе си мезенза, зеленчуци или други пикнико-производни, директно по време на вечеря. 

Импровизираната покривка от амбалажната хартия и калените чашки се вписват чудесно към домашния пикник. 
 
Та… вместо да сервираме сувлакитата направо върху палитрите, нека сложим по между им  фин ароматен слой от печен арпаджик и балучка, както вече предварително се разбрахме
Рибата пък ще залеем допълнително с малко пчелен мед. 


Може да смесим различни техники на дегустация на печения лук:
да използваме естетски малки ножчета, докато обезкостяваме паралелно шишчетата с леко-вдигнато-кутре,  
запалянковски да цъкаме главичките като печени тиквени семки,  
може да ги глозгаме като меки мушмули
или да ги разлистваме внимателно като цветни пъпчици... Най-важното е в никакъв случай да не се съобразяваме с етикецията, а само със собствения си темперамент.

А накрая нека шлюпките рисуват сами...


четвъртък, 19 март 2015 г.

Фасулска работа




Фасулът се бланшира и подрежда върху разточения блат, намазва се отгоре със зехтин и се запича във фурната.

За блата: брашно лимец, пълнозърнесто брашно (1:2), зехтин, чесън, босилек песто, сушени домати, сушени чушки, сол, мая, щипка захар, вода

А дали ще е пица, крекер или летящо килимче - от вас и фурната зависи...

вторник, 17 март 2015 г.

Разделно готвене на дроб и дробчета с дроби




½ кг свински черен дроб 
½ кг телешки черен дроб
½ кг пилешки дробчета (от представителите на семейство птици тук ще пренебрегнем леко почитаните в сектор "дроб" гъски и патици)
1/8 кг консервиран дроб от треска
½ кг агнешки черен дроб
½ лайм
5/6 лимон
7/8 глава лук
¼ кг масло
сметана 2/5 кг сметана

Сварявате дробовете. Пилешките за ¼ час, останалите за 2/3 час.

Надробявате всеки от сварените дробове (ползвах ренде) и посолявате.
Всяка отделна купчинка смесвате със сметана, като разпределяте сметаната в съотношение 1:1:1:1:1/16 (1/16 се отнася за дроба от треска)
Отделно в тиган запържвате маслото и задушавате добре лука заедно с няколко стръка мащерка и черен пипер и разпределяте в същото съотношение по купчинките.
Всяка купчинка пасирате самостоятелно с пасатор, като в нея изстисквате по 1/5 от лайма и 1/5 от лимона – да, нека дробът от треска бъде по-киселичък. За плътност и обем, освен собствения му сос, към дроба от треска може да добавите накрая и малко арабски кускус – 1/3 чаена чаша – трябва да престои поне час вътре, за да омекне. Ако искате да е по-пухкав пастетът, пасирате отново – аз оставих така.
Обозначавате всеки от пастетите със съответната буквичка с помощта на мащерка и прибирате да се охладят на студено поне за няколко часа.


В това време си спретвате една разделна питка от различни теста. Тази тук е съставена от част ръжено тесто/част лимец/част грахам/част типово/символична част тесто с бяло брашно (надписани са по метода с двете вилички). Други съставки в тестата под общ знаменател: мая, зехтин, сол, вода. 
Съединявате тестата в обща питка още преди да оставите настрани да втасат. 

След час на топло може да понагласите отново питката леко с ръце , ако се налага и чак тогава да пъхнете в предварително загрятата фурна. 

Накрая получавате пет пастета + пет вида хляб.



Каничката червено вино, киселите краставички, дижонската горчица и лютите чушлета са задължителни, сварените домашни яйца – препоръчителни. 
От приборите сервирате само ножове, чаши и чинии, "друго ви не требе".

Полученото количество пастет е за цял отбор юнаци, така че разпределяте по бурканчета и е повече от задължително да зарадвате любими хора с пълен комплект.



Идеално за вечеря, обяд, закуска, пикник сред боровете, сандвичи за риболов... Използвам повода, въпреки недодяланото бекселфи, да се изфукам с новия си камуфлаж :)


Мимикрии разни

Source: ‪#‎owls‬-only (o


Най-киселият кисел на света

По този метод може да се сътвори и най-горчивата горчивка, и най-лютата лютивка... Аз, например, съм правила стипцавица :). Всъщност, като че ли киселото има най-много превъплъщения сред продуктите, знам ли...

Идеята е да съчетаем де-що се сетим кисело и получения кисел да замразим в хладилника като добавка към маринати, сосове и супи.


Съставки: зелев сок, лайм, лимон, киселец, джанки,  лимонова есенция, кисел, винен оцет, ябълков оцет, кисели краставички, зелен кисел домат, екстракт от каркаде, маточина (има силен аромат на лимон), шипка, кисело мляко.


Скъпата ми родина е може би единствената държава в Европа, където можеш да си купиш зелев сок за готвене от пазара. Но пък е може би и единствената страна от всички останали държави, предлагащи зелев сок по пазарите си, в която, ако си жена клиент, продавачът насреща (без значение мъж - жена) ти се подсмихва многозначително. Купувала съм от различни места и винаги задължително ми се подсмихват двусмислено. Не знам каква е тая работа и какъв точно е контекстът, но пък май вече съм свикнала и с други подобни подсмивки и неясни предразсъдъци...


Завирате зелевия сок, добавяте символично количество от всички останали съставки. Сгъстявате с малко от готовия кисел и преди да разсипете по формичките смесвате с лъжица кисело мляко. Замразявате във форми за лед. След като замръзне, за да освободите място, изсипвате кубчетата в пликче, което прибирате отново във фризера. 


петък, 13 март 2015 г.

Дълбоководна риба-балон (Фугу)

Според Гьоте "Вдъхновението не е херинга, която може да се осоли за дълги години". Творчеството на Тери Пратчет е абсолютното доказателство не само че вдъхновението е херинга, но и че въображението е солта на живота

Понеже...
това не е обикновен кулинарен блог и тук най-ценената съставка, после херингата, е въображението,  
и защото...
домашният рафт с книги от невероятния неповторим автор се явява нещо като малко светилище, в което трепка надеждата, че въображението някой ден ще спаси света, който в последно време е доста объркан,
и тъй като...
Книгата (готварска) на книгите (готварски) е само една-единствена - "Готварска книга на леля Ог" (и друг път сме манджорили по нейни рецепти тук)

днес ще готвим дословно и прецизно, отдавайки чест на автора с всеки клавиш и грам. 
Не че така по-лесно ще може да преглътнем факта, че от вчера Тери Пратчет вече е сред нас само чрез книгите си, 
но поне, без подсмърчане, ще използваме лука в рецептата като извинение за малко по-солния вкус на сашимито този път.


Из "Готварската книга на леля Ог" - Тери Пратчет: 

Дълбоководна риба-балон
(лесна версия - не иска тренировка)

По две порции за разяждане

1 дълбоководна риба балон
50 г  спарид или друг вид бяла риба, абсолютно прясна
3-4 репички
2-3 глави зелен лук
няколко стръка поточарка

 *(бележка блог)  поточарката е зеленилка, другите и също така поетични имена са: пореч, мокреш, друмиче. Среща се край извори, планински потоци, реки, езера и други водоеми до 1500 м надморска височина.


1 сосиера пълна догоре със соев сос, да се използва за топкане, омешан с:
1 чаена лъжичка горчица или 2 чаени лъжички лимонов сок или 1 скилидка счукан чесън

Най-важното нещо тук е да не използвате изобщо каквато и да било риба-балон, защото всяка нейна част е смъртоносна по много неприятен начин. Общо 'зето, може и да успеят да ви погребат в ластичен чувал. Тъй че след като покриете всички работни повърхности, се отървете от рибата много внимателно. Или по-добре накарайте някой друг, например някой, който не ви е особено симпатичен, но не ви дължи пари, да ви отърве от нея. Инсинератор би бил идеален за целта, още повече ако димът се носи по посока на излишни хора.
Разбира се, може да се запитате що изобщо да си правя труд да взимам дълбоководна риба-балон? Ами, ако не я вземете, яденето пак ще си е много хубаво. Но няма да има онзи деликатен льо привкус, както му викат, дето издига ястието до гастрономични висоти. Познавачите твърдят, че си личи по вкуса дали в деня на приготвянето в близост до кухнята е имало риба балон и тежко му на главния готвач, ако просто не си е направил труда да отиде да купи.
Казват, че ястието усещало близостта на риба-балон.
Чувала съм, че някои магьосници смятат тая работа с рибата-балон за нещо подобно на онова, дето водата помни какво е било в нея. Това е доста хитро. Но като се замислиш за някои от нещата, които хората слагат във водата, и после като се сетиш, че водата е в непрекъснат кръговрат, май е по-добре да пиеш бира.
Според мен хората разбират, че ястието е с истинска риба-балон, когато ги изръсят $100 за него. Ако някои храни не бяха толкова скъпи, никой нямаше да ги яде.
И понеже рибата-балон е толкова скъпа, май е по-добре просто да се примирите с остатъка от рецептата:
Проверете рибата за люспи или кости и отстранете всички открити. Сложете я в гевгир и бързо я залейте с вряла вода, после моментално я метнете в купа със студена вода: целта е да не сготвите рибата, а да сте сигурни, че е чиста.
Фино накълцайте репичките и зеления лук (по дължина) и ги подредете артистично в две чини, заедно с поточарката. Като използвате много остър нож, внимателно разрежете рибата на колкото е възможно по-тънки парчета. Сервирайте моментално, заедно със соевата заливка.

петък, 6 март 2015 г.

Готвене в различни мерни единици - чаши, лъжици, щипки, капки


Готварските мерни единици са нещо, което почти не използвам в кухнята. Въпрос на стил, темперамент и НеСъвсемСериозност. Така да се каже, готвенето по точни рецепти ГРАМ не ме вълнува. 

Когато ми се наложи да преразкажа все пак дадена рецепта, прибягвам до универсалната метрична система:  чаша-лъжица-щипка-капка.

Предизвикателството този път ще е в това, да сготвим разделно в определени мерни единици. Нещо горе-долу като да готвиш в различен мащаб.

Ще ви представя рецептата в низходяща мерна градация.

Част първа: Готвене в мерни единици - ЧАШИ


КРАБ БРЮЛЕ

1 кафена чаша сок от консервиран краб,  
1 чаена чаша прясно козе сирене (Жоси, натурално),
1 кафена чаша месо от краб, посолено допълнително с малко морска сол,
1 кафена чаша оризово брашно,
1 кафена чаша размекнато масло,
1 кафена чаша вода
*ако се чудите какво е това "брюле" без яйца, вижте само крайния резултат и не бъдете толкова дребнави.

Сметаната и сокът от краб се завират на котлона. 
Добавя се месото от краб, маслото, и предварително разтвореното във вода оризово брашно.  
Изчаквате търпеливо сместа да се сгъсти при постоянно разбъркване и на слаб огън.
После изсипвате в метални купички за крем брюле и след като изстинат, ги прибирате в хладилника за 2 часа. 
Изваждате, поръсвате отгоре плътно със захар и морска сол и мятате на грил функция в печката. Запичате до карамелизиране. 
Идеята е по повърхността да се получи небезизвестния в кулинарията солен карамел.


Част втора: Готвене в мерни единици - ЛЪЖИЦИ

"крем брюле" и "лъжичка" не могат без снимка на Амели Пулен, нали



ДОМАТЕНИ ЛЪЖИЧКИ

Някак си  не си представям краб рецепта без включен щрих домати... не знам, защо така… С други думи, ще се наложи да направим и едни оризови лъжички със зехтин от сушени домати като допълнение (то и снимката по-горе подсказа вече за тях).

2 супени лъжици козе кисело мляко,
4 супени лъжици оризово брашно,
2 чаени лъжички зехтин от сушени домати,
четвърт чаена лъжичка сода,
четвърт чаена лъжичка морска сол

Получената каша се разпределя в силиконова формичка за лъжички и се изпича на 200 градуса във фурната до леко зачервяване.

Част трета: Готвене в мерни единици - ЩИПКИ


КРАБ ПЕСТО

ЩИПКИ от раци (остатъкът от консервираното месо от краб)
1 щипка сол
1 щипка черен пипер
5 щипки (с помощта на щипката за лед) меко хубаво масло

Размачквате и обърквате добре.


Това е, според мен, най-простата и гениална комбинация за употребата на месо от краб. Вариантът, в който вкусът се подчертава напълно и хармонично до съвършенство.  Слагам си подписа, както преди години каза Хъ Голямо на защитата на дипломната си работа, когато го попитаха НякакъвПровокативенВъпрос :)

Част четвърта: Капково готвене


Ще направим и един не по-малко гениален дресинг за краб.
Ще работим ситно, почти като в детството:




КРАБ ДРЕСИНГ

125 капки сос от краб,
15 капки воден лук,
30 капки пресен лимон,
1 капка лимонова есенция


Тъй като броят на порциите в настоящата рецепта е пет, се наложи да купя пет капкомера. С всеки от тях предварително си щипнах от сока на консервирания краб. Преброих, че излизат около 25 капки средно на капкомер, тоест към 125 капки общо рачешки сос. Върнах сока обратно от капкомерите в чашка и към него добавих сок от воден лук (нарочно воден и нарочно лук, заради статута му на про-с-ъ-л-з-я-ващ продукт). 
Сок от лук се получава лесно, като нарежете на ситно или настържете лука и после го смесите с малко сол, накрая ще се наложи да притиснете получената каша през марля или между две по-ситни цедки. От една малка главичка през цедката получих около 15 капки лук, които добавих към останалите. С марля ще станат поне двойно повече. Накрая присъединих и капките от лимона - 30 броя, плюс 1 капчица лимонова есенция. 
Разбърках добре еликсира и отново напълних капкомерите с благовонната течност.


Сглобена накрая, коктейлната компилация изглеждаше така:


В процеса на консумация всеки сам да прецени, как да хапне “брюлето” - отново въпрос на интуиция и темперамент. 

С присъщата ми нескромност, ще си призная, че пак изкачих К2. Стига да се поработи само още малко върху осанката и рецептата ще е за почетен медал, чест и слава, купа, дипломна работа, сигурна награда, титла, сриване на всякаква конкуренция, потупване по рамото, поголовно печелене на сърца, изстрелване в Космоса... 
Наздраве!

LinkWithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...