вторник, 24 февруари 2015 г.

Проба, 1, 2, 3...

Когато преди години четох книгата “Тайните послания на водата”, възторгът ми бе със значително по-слаб интензитет. Тогава нито планинските реки, нито трансперсоналното ме вълнуваха толкова. Филмът няколко години по-късно пък ми е убягнал, явно за да му дойде времето точно сега.

Като мечтател съм длъжна да вярвам на подобни послания...
като експериментатор да проявя любимата ми с-а-м-о-и-р-о-н-и-я…
като пекар скептик (сухар) да изпека веднага нещо добре втасало по въпроса, защото…
като нетърпелив човек нямам време да чакам какъвто-и да-било-там-ориз да ферментира със седмици…

Колкото по-романтично и по-наивно звучеше тезата за паметта на водата, толкова по-безпристрастно трябваше да се отнеса към материята на месенето, втасването, печенето и въобще готвенето с емоционална вода.



И беше внушено на пет шишета с еднакво количество вода (изворна "Девин") различно настроение… Фигура 1 - от ляво надясно: гняв (1), обич (2), безразличие (3), тъга (4), щастие (5).
 
И беше добавено във всяко шишенце еднакво количество суха мая и мъничко захар.
И беше сложено в пет купички еднакво количество брашно.
И бяха направени кладенчета в средата на всяка купчинка брашно и щипната малко готварска сол.
И маята с водата беше изсипана във всяко кладенче да подклажда съответното настроение.
И по една лъжица зехтин беше сипана връз всяко бъдещо хлебче.
И в името на науката  беше месено (Фигура 2 - от ляво надясно): с яд, с гняв, с агресия даже (1), и беше месено отчаяно, тъжно и тревожно (2), и беше месено с пълно безразличие (3), и беше месено с любов и нежност (4),  и беше месено с еуфория и купища мечти (5).

И накрая всяка една топка беше оставена да втасва сама с мислите си.


И после всяко втасало кълбо от чувства бе поставено в хартия за печена – "злобното" (1) в тъмна хартия, "депресираното" (2) и "безразличното" (3) в бяла хартия, а "обичливото" (4) и "щастливото" (5) в шарена хартия с послание отдолу: Let’s Party!
И формата за мъфини бе метната на 180 градуса в печката.
И печката си каза думата, Фигура 3, по веригата - яд/тревога/безразличие/обич/щастие:


Признавам, че точно в кулминацията около месенето опитът беше леко възпрепятстван и за малко да бъде напълно осуетен с любезното съдействие на преждевременно събуденото от следобеден сън малко дете. Да, имаше доста смут и безпорядък в кухнята, което може и да е повлияло на абсолютната точност в съотношенията на съставките… 
Това е. "Същественото е невидимо за очите." При нас резултатът беше този,  няма да си поставям :) :(  диагнози, не го правете и вие, много моля :)  Синчецът, оставен за минута без надзор, натрака върху клавиатурата като личен извод следното: "ияящеу  пхф э   п хф    ъ рв жо ео ф гфрвмщ7шстг". Мдааа, прав е, особено в онази част с "э"...
Вие все пак не бъдете така доверчиви, опитайте сами -  нека силата бъде с вас ;)

неделя, 22 февруари 2015 г.

петък, 20 февруари 2015 г.

Морска лазаня с нори кори




Кори: 9 броя нори кори за суши
Пълнеж 1: Ориз за суши. 
Оризът се сварява и подправя по правилата на суши ориза. 
Общо количество за пет реда от лазанята – около две ГОЛЕМИ чаени чаши суров ориз.
Пълнеж 2: Скаридова риба филе. 
Мислех си, че името е търговски трик – но наистина вкусът и плътността на месото напомнят много на скаридовото. Скелетовата система пък е близка до тази на ледената риба, което прави обезкостяването бързо и лесно.
Сварявате на пара рибата, заедно с две-три кубчета замразен спанак. 
Обезкостявате, нарязвате на ситно, подправяте още с черен пипер, лимон, чесън и зехтин, черна кипърска морска сол.   
Количеството пълнеж за три реда от лазанята е килограм замразена скаридова риба филе.
Плетка: Кора нори с гланца надолу.. Ред ориз. Кора нори, пак с гланца надолу. Тънък ред риба. И после пак: ред нори, ред ориз, ред нори, ред риба.
Когато позиционирате всяка кора върху купчинката, имайте предвид, че се "степва" след овлажняване, така че винаги я центрирайте добре. Накрая застилате отгоре с кора нори, обърната с матовата страна навътре.



(добавено на 10 март 2016)
... вкъщи случайно пак сме на една вълна:

 

четвъртък, 19 февруари 2015 г.

Плетки с хапки/хапки с плетки

Карирани тост-хапки и пораснали принцеси с окъсели пуловери


сряда, 18 февруари 2015 г.

Пролетно руло с боровинки



Днес една голяма майсторка на малки градинки има празник!
Мама е човек на детайла - да ти намери навсякъде четирилистна детелинка, да ти набере за минути пълна кофичка горски ягоди и боровинки, да ти направи с неземно старание цяла тенджера дребни лозови сармички, да ти разкаже всичко за камъните, както и всичко за тенис турнирите, снукъра и биатлона, да ти избродира, да ти ушие, да ти изплете, да те разбере, да открие книгата, която е изчерпана навсякъде, да ти подскаже онова нежно стихче, как беше...
Да е жива и здрава!
ЧРД!




Рулото има по-скоро формата на малка цветна оранжерия/парник ;)


събота, 14 февруари 2015 г.

As You Like It


Тази бисквитена торта започва като обикновена и завършва като необикновена или обратното – в началото е необикновена, а към края съвсем обикновена.
Може и да прозвучи странно, но за мен особено деликатната и интересна материя в днешно време е именно о-б-и-к-н-о-в-е-н-о-с-т-т-а. Но това е друга тема...
За обикновената половинка:

Блат:
обикновени бисквити – два пакета
чешмяна вода за потапяне
Крем:
прясно краве мляко – половин литър
краве масло 100 гр.
бяла захар – 6 лъжици
нишесте – 5 лъжици, ванилия прахче
яйца - 3 бр.
Глазура:
какао


За необикновената половинка:

Блат:
необикновени бисквити - пакет и половина
изворна вода, за потапяне
Крем:
кокосово мляко (от сметановото) - 1 кутия
подсладител: стевия лукс (на вкус)
оризово брашно - 5 лъжици, ванилия шушулка
3 яйца от свободно припкащи кокошки
Глазура:
рожков

 
Към готовата (отлежала поне нощ в хладилника) торта може да подходите като Изследовател, ОбикновенЛакомник, ТърсещПоводЗаПиене/Мезене, КонсервативенМъж, женКаНаДиета, ЗдравословноХранещСе, ВъздържалСе... Имате избор!


 

петък, 13 февруари 2015 г.

За бяло море, таралежите и пристанищата


По тази рецепта:




(Добавено август, 2015) 
Докато аз търся плюшено таралежче за Ицето из онлайн пазарите, Ема си запазила новородено бяло таралежче бебе в един магазин за животни в София. По това време Нелито вече ми била донесла "Ежик в тумане" от Санкт Петербург...


 За Ема'с чъръдъ:

ТАРАЛЕЖОВА ТОРТА



* Къпини, бисквити, крем, боровинки, цветове от лавандула

вторник, 10 февруари 2015 г.

Keep fishing


Song of the Sea (2014)



Анимация - фентъзи на режисьора Том Мур.





Имам усещането, че ще е...


...КАТО ДА СЕ ГМУРНЕШ в хубава книга през дъждовен ден / в кристално езеро след планински преход / в дълбок разговор с безбрежен човек / в солено море след улов на трофей / в любима картина, пиеса, песен / в тълпата от рок концерт на открито / в каменист вир, който крие пъстърва / в аромата на миди от кръчмата на малко пристанище / в бавното течение на пълноводна река / в шепата на някой, който ще те стопли / в тих язовир по време на летен дъжд / в погледа преди думите / в нощна вода след шумна вечер / в шоколадов десерт с течен център / в приближаващата вълна с рязко гмуркане / в широката прегръдка на стар приятел / в изумрудения залив със скок от скалите / в топла хижа през гъста мъгла / в тежка чаша с тръпчиво вино / в пуст басейн с гледка към гората / в мисълта на някой, който те познава по-добре от теб самия / в прясно навалял сняг / в сянката на дърво през август / в идеята на изобретател / в горска поляна, потънала в мъх / в спектъра на селски пазар / в пещера преди бурята / в спомен от детството / в ухото на рапана /  в порой без чадър / в шумен обяд на голямо сърдечно семейство / в топъл чай с аромат на поле / в тънката завеса на широк водопад / в минерален извор през снежна утрин / в градината с подправки на някоя баба / в очите на дете /  в облак / в хладна стая под тежък юрган / в следобеден филм зад пуснати щори… –  нямам търпение да го видя:




неделя, 8 февруари 2015 г.

ПЕЧЕНА СУПА, ВАРЕНИ КУРАБИЙКИ И ПЪРЖЕНА ТОРТА


(три рецепти за бивакуване)

Вчера ОТКРИХМЕ сезона. 



Идеята за печена супа беше наложена от обстоятелствата.
Сняг, река, гора, дере..
Пъстърва чака, дете - не.
Та идеята да си сварим рибена супа край брега на реката в снежната гора трябваше да бъде изчистена до минимум излишно суетене. За да сме бързи, смели, сръчни - като деца скаути, намерихме следното решение: предварителното изпичане върху домашна скара на съставките от супата. Така времето за сготвяне после на открито се равняваше на 1-2 минутки за завиране, колкото вкусовете на продуктите да се съчетаят и след отварянето на капака на тенджерата тънък филиз аромат да се извие високо към боровете,  оповестявайки началото на сезона.

Сред продуктите имахме цветни зеленчуци, три цвята рибно месо (става нещо като традиция) розово – сьомга, синьо – скумрия и бяло - херинга:


Последните две меса бяха готови ( едното пушено, другото мариновано), така че се наложи да обработим на скара само сьомгата, плюс останалите зеленчуци. 



Тъй като не всички членове на екипа хапват люто, разпределихме готовите обезкостени рибни меса и зеленчуци в две отделни съдчета (за малки и големи) . Към печената супа беше добавен зехтин и малко сол и девесил. Бегом към реката.
А там ни завари тази гледка:


Дърветата така бяха превити до земята от сняг, 



че Хъ Голямо възкликна спонтанно:
- Все едно всяко се бори с трофейна пъстърва!
- :))) 



След като се убедихме, че рибите спят и хубавичко премръзнахме, а Хъ Малко зачерви нос, беше ред на :


 + остатъка от бутилката червено винце. Към съставките добавихме само малко вода и затоплихме до завиране. Сгряващо, ароматно, захилващо.
 

Другите две рецепти също се вписват добре в общата идея за готвене сред природата. Варените курабии се правят супер бързо:



Половин чаша захар, малко по-малко от половин чаша масло или маргарин, три лъжици мед, три лъжици тахан се размекват в съдче върху котлона. След като се разтворят добре вътре се изсипват две чаши и половина овесени ядки и половин лъжичка сода. Сместа се връща на котлона за минутка при постоянно бъркане. След като тестото поизстине, с ръце оформяте топчета. В средата на всяко топче бодвате по един шам фъстък. Наръсвате отгоре с малко пчелен прашец и курабиите са готови. Ако лепнат, ги оваляйте в счукани ядки или кокос.


Третата рецепта за бивакуване предполага някой хубав по-специален повод. Пържена торта:



 Трябва ви само една готова питка. Разрявате я напречно на три "филии. Топвате всяка кръгла “филийка” в добре разбъркани яйца и запържвате на тиган в олио. Получените три пържени блата слепвате с помощта на сладко (в случая първи блат -боровинки и втори блат - горски ягодки). 


Накрая отгоре наръсвате с пудра захар.


сряда, 4 февруари 2015 г.

Кнедли, ньоки и други твари, потънали в блаженство



Хипотетично това са хипопотами.
По-конкретно са си компири. Най-патетично са патати in love.

Врят и кипят, ама заедно, на широко и на тих огън.

Има значение за рецептата това взаимно блаженств-ува-не, сигурна съм.

След като поомекнат, се изваждат, дообелват, намачкват с вилица, обогатяват с малко топени сирена и вегета, парченце масло, едно яйце и оризово брашно до получаването на меко тесто за разточване.
После традицията повелява "раирани ньоки":


Но може и... кнедли


Сварявате във вода, докато изплуват по повърхността, за да си поемат дъх и ги поднасяте щедро потопени в топени сирена:



Порция за "винаги двама, винаги" - то е ясно... Както е казал поетът: После търсеха реката винаги двама, винаги, и се пръскаха с водата чак до мрак, чак до мрак. Което ще рече - бъдете естествени, забавлявайте се повече и не се приемайте чак толкова  на сериозно...

*Хипопотам идва от старогръцки ἱπποπόταμος с романтичното значение "речен кон".

понеделник, 2 февруари 2015 г.

Медовина


В рамките на ден от различни места получих няколко подаръка. Зачудих се дали да не ги навържа в нещо като чудодеен еликсир.  Медовината, по-точно медо+вината ми се стори уютна атмосфера, за да съчетае добронамерените жестове в едно: Намасте! 

*сушена райска ябълка - подарък от скъпа приятелка, която е получила плодовете дар от много специален човек от Япония
*петмез от марула – дар от любими хора, които пък са получили пакетчето от близка позната, която има близки в Южна Африка (марулата е дърво, чиито плодове ферментират през януари-февруари и около тях настава повсеместно опиянение на хора и животни)


*почти див мед от пограничен пуст район – подарък от приятели, които са получили  няколко буркана от близък на пчеларя човек, в знак на благодарност. Направо цяла сага... Такъв мил обмен май е особено характерен за балканските народи.
*канела
*кленов бонбон – пак подарък
*бяло вино - траминер

Така кухнята ми се яви пресечна точка за всички тези енергии. Струва ми се, че с всяко пре-по-дар-ява-не стойността на  жеста се увеличава многократно.


На  водна баня смесих съставките до разтапянето на меда и петмеза от марула, който нарязах на много тънки лентички, райската ябълка също наситних на лентички (има вкус близък до тиква). 
Пропорциите за пунша не са важни, важно е участието :)  
Разбърках добре и оставих под похлупак да постои десетина минути. Накрая няколко джинджифилови човечета отгоре блажено заплуваха по гръб - за по-споделено, и райско, и опияняващо, и реещо се в облаците.  Кленовият бонбон бе в ролята на "черешката".

Медовина с почти трансперсонален характер.

Сгрява на различни нива. Като сърдечна среща с добри хора.  Като потапяне в топъл минерален извор насред бяла зима.



А мезето този път е от Тери Бордър (http://bentobjects.blogspot.com/)


LinkWithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...