четвъртък, 29 януари 2015 г.

Астероид Б-612

(плюс едни желирани френски бонбони - специално за Откриването в неделя)


Детето расте свободно сред цяло стадо овце: по бялата му плюшена възглавничка пасат оранжева и сива, по сивото одеяло блеят дузина черни и бели, плюс вълнената играчка овца (леля му я купи от Чепеларе), плюс още една заблудена се рее в облачето над леглото му и двете хартиени овце в коридора, керамичната овчица на стената, и тези по хавлиената кърпа за ръце. По дрехите му също се разхождат често - често.


Лисици също не липсват в пейзажа домашен. Плакатът от постановката с Малкия принц и лисичето на стената, “Приключенията на Лиско” от Борис Априлов (издание в шест книжки) на рафта с детските книги.



Всеки ден ми се налага да съм едновременно хем безгрижен овчар веселяк, хем пъдарин с характерните сбърчени вежди. Как ли би ме нарисувал Малкото Хъ, ако можеше(?). Моля, нарисувай ми една овца? Да, това е зодията на майка ти.

 
“Буябес” желирани бонбони

 

Това всъщност са свободно съчинени желирани рибни хапки. 
“Отлях” ги снощи, докато Големият Хъ си подготвяше силиконовите отливки за ОТКРИВАНЕТО НА РИБОЛОВА НА БАЛКАНСКА ПЪСТЪРВА тази неделя.

Състав: асорти рибни продукти – два вида риба, пипала от октопод, скариди, зеленчуци, сварен белтък, рибен бульон с мъничко шафран, цветен пипер, девесил, желатин, а още по-добре ако имате агар-агар. 
Другото, което ви трябва, са малки силиконови формички, в които да подредите буябес-бонбоните. Облите тук са с осанка на автентичен френски сладкиш - канеле
По принцип хич не си падам по желирани медузести неща, но си мисля, че тези ще са добра компания към изстудената в реката бутилка вино.


Иначе на нашата малка планета от всички обитатели на морския свят (кашонът е с размери на БАОБАБ) нямаме само скарида, морско конче и медуза. Пълна гама за буябес. Разполагаме дори с актиния, морски охлюв, скат, омар, краб, морска звезда. Няма как, тези дни ще скроя скарида от онази стара винена рокля, змиорка от шарен чорап, морско конче от зелените джинси, а пък памучната дантела с цвят екрю е просто идеална за пипалата на медуза...


сряда, 28 януари 2015 г.

Злато

*междуметието Au(!) № 79 в Менделеевата таблица
 *Хранителна добавка
Златото е регистрирано като хранителна добавка с код Е175 (внимателно четете етикетите, аууу!).[33] Златно фолио, люспи или прах се използва в някои специални храни, главно в десерти и напитки, като декоративна съставка.[34] Голдвасер („златна вода“) е традиционен билков ликьор, приготвян в Гданск и Швабах, който съдържа частици златно фолио.
В същото време металното злато е напълно инертно към химичните вещества в човешкия организъм и не променя вкуса, нито има някаква хранителна стойност.[35] 
Уауууу!

Малко алхимия в кухнята този път.  
Ще готвим със злато.

Освен следните златни продукти: 



ябълка – сорт Златна превъзходна
шафран - наричан още “червеното злато”
златни череши - сушени на дърва
киноа – наричана още “златото на инките” (не може да минем без инки)
зехтин – известен като “течното злато” на Средиземноморието
три кюлчета златиста кафява захарна бучки
пчелен мед и боров мед в ролята на натурални златни сиропи, Golden syrup
три кленови бонбона – истински бижута, "брошки", подарък от скъпа приятелка
кюлче прясна мая – пак в златната гама
задължителната за печива щипка сол – по-ценна от златото
нескафе GOLD 
рожков – поради своята еднаквост, семената на рожкова (бобчетата) в миналото се използвали като единица за тегло — карат. Така че не може да минем без него, както разбирате.
“Златея” – слънчогледова тахан халва, случайна находка 


… та освен всичко това, ще позлатяваме и брашно, 
ще инкрустираме със скъпоценни и полускъпоценни сушени плодове (рубинени червени боровинки, сапфирени сини сливи и кехлибарени стафиди и сушени кайсии)
и няма да ползваме класическия за сладкарството Golden syrup, 
нито бои като златен сладкарски бронз или други такива...

Въобще, пак пак сме в дирене на свещения граал.

*Настоящият хляб е е експериментален и е по-скоро отправна точка за въображението, отколкото рецепта.

В "рецептата" тук лично за мен най-интересният златен елемент е запеченото до златисто брашно. 
С печено брашно се правят разни застройки и каши.
Не съм срещала обаче печива с печено брашно, а то определено е материя, върху която да се експериментира.
Няма да изпадам в подробности. 
Запекох брашното на средно силен котлон в тиган с керамично покритие. Ето цвета спрямо суровото бяло и спрямо пчелния прашец, за да добиете горе-долу представа, какво получих. 



*в различните цветови реалности изглежда различно, isn't it?
В топла вода разтворих един кленов бонбон, малко карамелизирана захар, лъжица пчелен мед, лъжица боров мед, две кубчета кафява захар, малко шафран и половин пакетче мая. 
В купа сложих златистото брашно, което беше около 300 грама, обикновено бяло брашно 300 грама, лъжичка рожков. Смесих с течните съставки. 
Добавих половин настъргана ябълка, 100 грама слънчогледова тахан халва и  шепа предварително сварена киноа, в която разтворих лъжичка нескафе и накиснах малко бели сушени череши, стафиди, парченца сини сливи, червени боровинки. В общи линии - пълна какафоня. Накрая зехтин - кафена чаша. Оставих настрани да си втасва.
Отделно забърках обикновено брашно със същите продукти, НО без рожков, без кафе, без киноа и без печеното брашно.
Разпределих на два слоя и пекох във форма за кекс на 180 градуса. 
Надигна се доста. Малко избързах с изваждането. 
След като хлябът изстина, ми се стори все още доста влажен. Нарязах на парчета и запекох филийките на фурната допълнително (ала италианските кантучини).


Много прекрасен аромат, вкус и златиста гама.
Има още работа по изглаждане на материята, признавам си…  


ЗЛАТЕН ВИЦ: Ако златната рибка, която вече ви е изпълнила три желания, бъде леко оваляна в брашно, тя сто процента ще схване намека… и ще ви изпълни още три. (Не правете това вкъщи или на брега, много моля :)

понеделник, 26 януари 2015 г.

пАпска яхния

Разликата между небезизвестната ПОПСКА ЯХНИЯ и въпросната ПАПСКА е, че във втората освен задължителните цели глави балучка, присъстват главички арпаджик и глави стар лук, което сигурно я прави някак по-височайша:



Нещо такова:




*Първо сложих ред глави от всички видове лук (добре изчистени), ред джолан и повторно - ред глави лук. Без никаква мазнина на 200 градуса за час в глинен гювеч. Да се запече лукът.
След час наръсих със сол, малко соев сос, черен пипер, червен пипер и зехтин и върнах обратно за още 45 мин. Да се запържи.
Накрая добавих размразени бейби моркови и два обелени настъргани домата. Още 45 минути. Да се задуши.
Запечено, запържено и задушено.
Пък и повече глави на едно място често предполагат повече опит и мъдрост, нали.

неделя, 25 януари 2015 г.

МЕШАНА ЗАКУСКА

Разрешение на вечното съботно-неделно чудене: Каква да е закуската?!

АМБИЦИОЗНА ЗАДАЧА: 
Гоним бамбашка интериора на мешаната скара, 
но ще ползваме тиган  и
тесто във всичките му “агрегатни” състояния
Второто ще рече, че ще готвим в щафета,  
като лавинообразно ще добавяме брашно за всеки следващ тестен продукт от закуската.


1. ПЪРЖЕНАТА ФИЛИЯ 
(в класическата ролята на кюфте с фабрична форма)

Разбъркваме чевръсто едно яйце с щипка сол, щипка захар и две супени лъжици прясно мляко. Изрязваме с помощта на ринг кръгче от филия хляб. Потапяме от двете страни в яйцето и запържваме на тиган.
  
2. ПАЛАЧИНКАТА 
(в класическата роля на наденичка) 

Сгъстяваме "панировката" за филията с няколко лъжици брашно и след като разбъркаме до гладкост, разреждаме с прясното мляко до постигането на рядко тесто за палачинки. Изпичаме тъничка палачинка. Докато е топла, я намазваме със сладко от боровинки и завинтваме.

3. БУХТИЧКИТЕ
(в класическата роля на шишчето)


Сгъстяваме тестото за палачинки с брашно до гъстота за кекс, като добавяме четвърт лъжичка бакпулвер. Изпържваме бухтичките с повече олио. Нанизваме ги на шишче.

4. МЕКИЦАТА 
(в класическата роля на пържолата)

Сгъстяваме тестото за бухтички с още брашно до гъстото на тесто за питка. Оформяме мекицата. Изпържваме.

5. ПУРИЧКАТА
(в класическата роля на кебапчето)

Сгъстяваме тестото за мекици с още брашно до получаването на тесто за разточване. Оформяме свръх тъничък равнобедрен триъгълник. В основата му поставяме сладко от горски ягоди. Завиваме крайчетата навътре и навиваме на руло. Запичаме на тиган.


Подреждаме в чиния и поръсваме с пудра захар. 
Поднасяме с чаша кафе на някой заклет месар.


СЪДЪРЖАНИЕ: едно яйце, малко прясно мляко, брашно, малко захар, сол, бакпулвер, слънчогледово олио, пудра захар, сладко от горски ягоди, сладко от боровинки 

* може да съчетаете със солени пълнежи 
** може да дообогатите с всякакви други производни от тестото за палачинки: катми, пирожки, понички, панделки, тиганици и др.

събота, 24 януари 2015 г.

Рибена чорба с цитати



Докато търсех рецепта за традиционната руска рибена супа УХА из домашната кулинарна библиотека, попаднах на следната мисъл:

"Само човек, който е бил на риболов, знае какво е истинско рибно ястие. Това не ви е рибената чорба, която се вари в ресторанта на електрическа печка и се сервира в бял порцеланов супник. Истинската рибена чорба се вари в черен опушен железен котел от съвсем пресни току-що уловени риби, които все още не са загубили мириса на река. Тлъстият бульон се сгъстява с пресни картофи, подкиселява се със зелен киселец, оцветява се в червено със сочни домати и се подправя с лук и черен пипер тъй, че да пари на езика. И когато кехлибареножълтата мазнина на бульона, врящ в котел, се опуши малко на огъня, а човек поседне под сянката на някоя топола и с дървена лъжица си напълни една пръстена паница, това вече е истинска рибена чорба..."

Виталий Закруткин

Така, съвсем естествено, без брега и реката, ухата отпадна от програмата за днешния дъждовен ден... Не ми остана нищо друго, освен "компромисът" да бивакувам вкъщи и да сваря рибена супа с опушване, по рецепта на . За което - АЛИЛУЯ!

Цитирам го дословно, без подробния чудесен снимков материал, който може да видите в оригинал, ето ТУК


"Следната рецепта е минималният вариант за рибена чорба при полеви условия, сготвена на газов котлон. Снимките са правени през 2013 на острова на яз. Кърджали. Нека да я кръстим

РИБЕНА ЧОРБА ПО ОСТРОВИТЯНСКИ

I. П О Д Г О Т О В К А
Слагаме вода, завираме, добавяме сол (повече), завираме, слагаме бахар, дафинов лист и рибата (глава на сом)

Междувременно печем лука на втория котлон. Повече лук.
Докато се пече лука почистваме останалите зеленчуци. КАРТОФИТЕ ДА СЕ ИЗБЯГВАТ, освен ако не е малко месото. Трябва ни червени чушки, моркови, глава целина и домати. Докато се вари месото, трябва да се изпенва непрекъснато.
След изпичане на лука, същото правим с доматите и червените чушки.
Слагаме следващата доза риба и започваме обезкостяване на първата.
Рибата е сварена, зеленчуците са изпечени. Започваме самата чорба.

II. В А Р Е Н Е
Започваме ПЪРВО С ЛУКА. Това научих от тутраканските рибари, специални благодарности на Джоко от Тутракан и бай Темелко от Долно Ряхово.  

И Внимание. Оставяме чорбата да ври поне ПОЛОВИН ЧАС на слаб огън. Целта е лукът да се разтопи максимално във водата и да се получи сладък бульон.
Докато варим лука нарязваме останалите зеленчуци на кубчета. Първо добавяме корена от целина, като най-твърд.

Варете всичко на много ТИХ ОГЪН, за да остане БИСТЪР бульона.
Следват морковите.

На печените чушки им трябва много малко време
Накрая се добавят обелените и печени домати да споят всичко.
Щом се посварят доматите връщаме изчистената риба.
Олио по желание, но лютите мариновани чушлета задължително. Който не обича люто, обижда чорбата. :lol: 
Оставяме всичко да поври и хомогенизира. Гасим котлона и оставяме да ИЗСТИНЕ малко чорбата. Добавяме девесила. Риган и мащерка от готовите подправки. Това е.
 

III. А Р О М А Т И З И Р А Н Е
Това го научихме от руските ни колеги. Благодаря на Карото за идеята.
Палим някаква суха клечка от брега. В случая брезово клонче с кората.

Като се разгори хубаво я пъхаме в чорбата.
Затваряме капака и оставяме за 1-2 мин с въглена.
Вярвате или не, но чорбата коренно променя вкуса си, все едно е правена на огън на дърва.
Яде се ГОРЕЩА, ЛЮТА и КИСЕЛА."


Рецептата е то-та-лен трофей! Възползвайте се непременно и задължително пийте по едно за здравето на колегата сомаджия. В домашни условия се получава малко дим в кухнята... но пък тъкмо ще прогоните злите духове и антуража им ;) директно през абсорбатора.


*Бележка: Като съм почнала с цитатите... голямата тайна на френската рибена супа БУЯБЕС (Bujabeso) не е само в разнообразието от видове риба, мекотели, главоноги и ракообразни. За да получите истинския шедьовър, не трябва да пропускате една дребна, но безценна съставка:  "парфюма от морски таралежи" (Marcel Pagnol)

четвъртък, 22 януари 2015 г.

:)

Усмихнатата тенджера. Дори няма нужда от зееееелеее за снимката. Не я притесняват нито киселите лимони на заден план, нито разплакващият всички лук. Доброто настроение е рицарският и шлем.


* с лунички от задушена елда

сряда, 21 януари 2015 г.

МИСИЯТА НЕВЪЗМОЖНА


Заглавие: Мисията НЕВЪЗМОЖНА
Жанр: семеен, фентъзи, европейски, екшън, комедия, мюзикъл, документален, приключенски, мистерия, сериал, понякога и лека драма, моноспектакъл
Година: една година и почти осем месеца
Времетраене: 24 часа на ден 
Саундтрак: очарователен
Субтитри: няма


Резюме:

Събуждането невъзможно без моменталното изправяне като тапа в леглото, търсенето на пантофите, изпиването на млякото на екс, поне 20 минути по пижама на люлката  и поне още 20 минути на другата люлка…


Изпращането на тати невъзможно без онзи поглед и целувката, и помахването и после две-три въздушни целувки и пак онзи поглед…

Денят нататък невъзможен без кубчетата, колата, количките, музикалните/дърводелските инструменти, шарените други всякакви кубчета/човечета/животни/пластелини/моливи/щипки/сламки, щракането на лампата, основния преглед на печата - детските книжки, паянтовите купчини от книгите за големи, късането на салфетки, драскането по дъската за рисуване, храненето на мечето, обуването/приспиването на мишката, подреждането/разхвърлянето на пъзелите, лего-конструктурите, пещерата с динозаврите, гигантския кашон с пълен набор плюшени водни обитатели, после музика моля, може ли още един танц, и пак гърнето, търчането от стая в стая, гоненето на слънчево зайче, въртенето в кръг, ходенето назад, духането на вълнен червен конец, скриването на разни неща в някой от тайниците, разкопчаването/закопчаването на цип, развиването/навиването на прежда, мантрите “ма-ма-ма”, “динг”, “ака-ака”, пипането на цветята, шкафовете, натискането бутоните на пералнята/печката, клавишите на клавиатурата/телефона, къде е дистанционното,  криенето зад пердето, споделянето на важни открития и бели “ауууу”…

Разходката невъзможна без самодоволната усмивка в огледалото на асансьора, скокчетата от бордюрите, заплесванто, прехласването, махането, усмихването, мрънкането, смеенето, бръмченето, пращането на целувки наляво-надясно, спирането пред всяко куче, озъртането за други интересни неща, соченето на гълъби, спъването, падането, ставането, дърпането към парка, децата, пързалките, катерушките, люлките, калта, локвите, цветята, листата, пясъка, децата, пръчките, боклучките, мравките, децата… 

Обядът невъзможен без трохите по земята, лекетата по дрехите, разлятата навсякъде вода, ръчкънето на пространството с прибори, хиленето, изпускането на нещо, бърборенето с пълна уста...

Следобедният сън невъзможен без проветряването, дръпнатите завеси, бибата, бухалчето, зайчето, еленчето, мекото одеялце...

Посрещането на тати невъзможно без зарята от викове и радост до небето...

Пътуването в кола невъзможно без постоянното изхлузване от презрамките на столчето, ритането, мрънкането за вода, за внимание, зяпането на големи камиони през прозореца, бръмкането, въздишането, тананикането...

Вечерята невъзможна с покривка И БЕЗ всички заедно, салатата за бебе, наздравиците, трохите по земята, помирисването и почти котешкото любопитство към всичко сервирано, изпускането на прибори, рисунката на количка от бейби моркови в чинията, хеоуинското маскиране на върколак/пират/фея с капачката от черна сол, възторжения възглас при вида на спаначен мъфин,  старателното отсервиране накрая - напълно доброволен  детски труд...

Игрите привечер невъзможни без бащата, жонглирането с ябълки, мятането на лепкавото силиконово нещо по стъклата, мегастроежите, ловенето с магнит на метални формички за сладки, пукането на балончета от бабъл-еър-фолио, сапунените балони из кухнята, пълзящата експедиция в индианска нишка с челници в тъмното, маскирането на кокер шпаньоли с чорапи на ушите, возенето в кашон, шкуренето на воблери в екип, готвенето заедно, играта на кегли с шишета от барчето, въодушевения разговор с баба и дядо по телефона, пускането на колички през всевъзможни препятствия, катеренето по облегалката на дивана, търчането, индианските бойни викове, падането-ставането, соченето, обясненията, кълчещия се танц, тананикането, говоренето със запушен нос, къркоркането и смеенето върху леглото в спалнята, мачкането, гушкането, щипането, хапането, гъделичкането,  катеренето по възглавниците, люлеенето в одеяло, правенето на палатка от чаршафа,  правенето напук, театъра с кашлящите куклички, небивалиците от импровизираните детски приказки за възрастни...


Къпането невъзможно без синьото голямо препълнено корито, тати по гащи, гигантския бебешки сапун с аромат на жасмин,  плясъци с ефект на цяло ято диви патици,  пяната за коса и прическата на Лукчо, малката силиконовата рибка на батерии (наистина “се гмурка, издига и лута” в коритото като жива), ен-тото хартиено корабче, хиленето, хавлията зайче, което се страхува от водата и винаги търпеливо чака на закачалката, пуленето пред огледалото…

 
Заспиването невъзможно без тържественото хващане за ръка и отвеждането до леглото, приглушената  в ъгъла светлина от тибетската лампа, самоприспиването с песничката за Ея, гушването на затопленото бухалче (с аромат на лавандула), бялото зайче, бялото еленче, възглавничките с овце, възглавничката с жирафчето, мекото най-меко одеялце, и би-ба-та

 като по Тарантино, наградата  за "поддържаща роля" тук печелят децата на
Mr. Blue, Mr. Orange, Mr. Pink, Mr. Brown,  Mr. Blonde, Mr. White ;)

УИКЕНДЪТ НЕВЪЗМОЖЕН БЕЗ  одеялото за пикник, сандвичите, ерго-бейбито, раницата на тати, детската раничка, пълна с любимите играчки и книжки, колата, небето, гората, реката…

понеделник, 19 януари 2015 г.

Ядки с ядки


Вчера станаха има-няма 6 години от първото ми виртуално манджорене, снимане и дърдорене, благодарение на едно специално пространство, каквото е http://forum.fishing-mania.com/. Този блог, например, е нещо като уединена вила в планината (край кристално езеро, разбира се), където временно си почивам. Парцелът ми там пък бе плод на друго доста по-екзотично приключение - островитянско, авантюристично и запленено от естеството.
Ще уважа виртуалните си корени и ще почерпя подобаващо с едно сладководно рибно мезе. 
Първата ми публикувана рецепта беше с шаран и сега: нека бъде шаран!

Шаранови ядки в хрупкава коричка от ядки

Което ще рече, панирани ядки от шаран, оваляни в счукани ядки.


Продукти:
слънчогледово олио
бяло брашно
едно яйце, соев сос, половин лъжичка дижонска горчица
ядки от мъжки шаран, сол, малко лимон, малко девесил, черен пипер
печени ядки – кашу, лешници, бадеми


Изчистените и обелени шаранови ядки се мариноват в сол, лимон, девесил и черен пипер. Овалват се в брашното. Потапят се в яйцето и накрая в ситно смлените ядки. Запържват се в дълбок малък съд с повечко олио (около 5-6 минутки). Пържене на риба, в което обаче отсъства миризмата на риба.
Живи и здрави! И наздраве!

събота, 17 януари 2015 г.

Билкови содени питки




Продукти:
кофичка кисело мляко
две яйца
песто от пресни билки - риган, мента, розмарин, копър, магданоз, майорана, мащерка, девесил, босилек
две блокчета размразен спанак
4-5 скилидки чесън
сухи зелени билки - самардала (бъргарската матча), коприва, джоджен, салвия, маточина, чубрица
200 гр ръжени ядки
600-700 гр брашно
лъжичка сода
сол
половин чаена чаша зехтин, тук би се вписал добре и малко пълнозърнест тахан
тиквени семки

Технология:
Смесват се яйцата с киселото мляко. Към тях се добавят ръжените ядки и содата. Оставяте настрани за 15-20 минути, за да се накиснат хубавичко ръжените ядки.
После включвате и пестото, спанака, сухите билки, солта.
Ред е на брашното - пресейте го през сито за по-вълшебно и феерично, количество до получаване на средно твърдо тесто.
И чак тогава зехтина.
Месите, месите.
Правите кръгли питки.
Отгоре набучвате тиквени семки, гъсто под ъгъл, във формата на венче.
Печете - миришете, изваждате - миришете.

Приложение:
Изчаквате да поизстинат, в това време се обличате по-топло, по възможност опаковате всяка питка самостоятелно в картонена кутийка, барабар с парченце козето сирене и изчезвате някъде на чист въздух.  Да не забравите термоса-мехче с горещ билков чай.

петък, 16 януари 2015 г.

Билкови венци през зимата


По това време на сезона у дома настъпват едни особени абстинентни моменти – глад за тучно зелено. Грабвам кошницата под ръка и бегом за подправки. Да, ама последното ми пазаруване на пресни билки в пика на зимата заприлича почти на съучастничество в трафик със забранени вещества...

Какво да правя, като не намирам мащерка в магазина, в който винаги, ама винаги, има. Отскачам до местен непознат пазар. След беседа с няколко човека от малкото работещи сергии стигам до въпросния открит павилион, където ме увериха, че ще намеря всякакви зелени подправки през януари. Човекът се оказва отзивчив и потаен. Подправките не са изложени никъде. Мъжът ми обяснява, че щом търся мащерка, “ще е малко по-сложно”.  Следва кратко суетене и търговецът цъфва с малко булчинско букетче мащерка: Струва 6 лева. No comment от моя страна, за да му дам време да реши, че може да раздели букета на три. Става. Тръгвам си зарибена също така с девесил и тарелка гръцка майорана, плюс копър и магданоз с по-дълги дръжки. От магазина вече бях купила риган, мента и розмарин.

И като се почна едно домашно плетене на венци... Кухнята ми - поляна, холът ми - гора. Дете тича в пролетна градина. Спешно и точно сега ми трябва онази любимата дълга ленена рокля, ама къде ти... детето тича в градината и бута по земята всичко, до което се докопа, поглеждайки дяволито и “хищно” като трицератопс към зеленилките на масата. Та без ленената рокля плетох билкови венци и вдишвах дълбоко, и мирисах, и разпознавах, и мечтах… 


Цялото това предисловие и леко преувеличена идилия е в чест на едни гъби натюр с риба и зелено песто. 



В блендера смилам първо шепа сурови  разнородни ядки,
после добавям букет от наличните билки,
парченца от три цвята пресни люти чушлета,


сок от лимон,
половин глава лук,
зехтин,
скилидка чесън,
различни видове сол.
Това е пестото, към което сложих и две лъжици купешко песто босилек.
Ако го намирате за остро, може да смекчите вкуса със стебла от целина или пресен спанак, така ще увеличите и количеството.



Ето и приложението му този път с гъби и риба.
Гъбите измивам и намазвам със зехтин, леко поръсвам със сол и ги запичам във фурната.
Задушавам рибата (в случая обезкостявам и филирам замразена риба треска) с малко стръкчета от подправките за 10 минути на пара. После смилам и рибата в блендер с няколко лъжици от пестото. Напълвам гъбите с ароматния блажен пикантен пълнеж, въпреки че те вече са потънали в уханен собствен сос. 

Поднасям ги в билков ансамбъл и мащеркови венчета. 


Предястие с ефект на сама птичка, която прави пролет.


В процеса на дегустация от участниците във вечерята само един не си изпаса венеца и така успя да окичи виното си с ароматни лаври…



 

петък, 9 януари 2015 г.

Апетитки

Няколко постколедни  версии на детски закуски:
сибирец от сладък салам,
амазонка от спаначена палачинка,
индианец от солени бисквитки и ядки,
хавайка от кекс, сладки бисквити, сушени плодове и ядки :)


LinkWithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...