четвъртък, 18 юни 2015 г.

Рецепта от Червената книга

Много неща имаме да му покажем или разкажем, докато расте.
Хубавото на първото е, че ще пречупва сам през собствени рецептори и спектри, а ние само ще се опитаме да правим видимата и невидима светлина по-мека. Второто ще бъде територия за вълшебни приказки, въображаеми или конкретни светове, плюс спомени, разбира се.
Например, към първото (практиката) може да добавим това, че завчера чу за пръв път морето през ухото на рапан, а днес пък му направих онези мрежи-палачинки, които мама ми накъдряше някога с последния черпак:



За огромно съжаление един от най-милите ритуали на детството ми – да приютиш за миг в шепа морско конче - ще се наложи да отпадне към разказите.


Наистина ли са изчезнали напълно в Черно море, дори не искам и да знам. Морските игли от пристанището на Созопол знаят отговора със сигурност. Предпочитам все пак наивно да вярвам, че някой ден синчецът ще усети магията наяве. А дотогава, ще му разказвам много...

Днес иносказателно, с най-крехката рецепта на света, започвам преди YouTube...

Тесто за катми. Хартия за печене. Метална фунийка с отвор 3 мм. Височина на кончетата 5-6 см. (мащаб 1:1) Ким за поръсване. Печете на силна фурна 2-3 минутки, докато почервенеят и станат хрупкави и твърди.


  
И чак тогава:




Няма коментари:

Публикуване на коментар

LinkWithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...