петък, 13 март 2015 г.

Дълбоководна риба-балон (Фугу)

Според Гьоте "Вдъхновението не е херинга, която може да се осоли за дълги години". Творчеството на Тери Пратчет е абсолютното доказателство не само че вдъхновението е херинга, но и че въображението е солта на живота

Понеже...
това не е обикновен кулинарен блог и тук най-ценената съставка, после херингата, е въображението,  
и защото...
домашният рафт с книги от невероятния неповторим автор се явява нещо като малко светилище, в което трепка надеждата, че въображението някой ден ще спаси света, който в последно време е доста объркан,
и тъй като...
Книгата (готварска) на книгите (готварски) е само една-единствена - "Готварска книга на леля Ог" (и друг път сме манджорили по нейни рецепти тук)

днес ще готвим дословно и прецизно, отдавайки чест на автора с всеки клавиш и грам. 
Не че така по-лесно ще може да преглътнем факта, че от вчера Тери Пратчет вече е сред нас само чрез книгите си, 
но поне, без подсмърчане, ще използваме лука в рецептата като извинение за малко по-солния вкус на сашимито този път.


Из "Готварската книга на леля Ог" - Тери Пратчет: 

Дълбоководна риба-балон
(лесна версия - не иска тренировка)

По две порции за разяждане

1 дълбоководна риба балон
50 г  спарид или друг вид бяла риба, абсолютно прясна
3-4 репички
2-3 глави зелен лук
няколко стръка поточарка

 *(бележка блог)  поточарката е зеленилка, другите и също така поетични имена са: пореч, мокреш, друмиче. Среща се край извори, планински потоци, реки, езера и други водоеми до 1500 м надморска височина.


1 сосиера пълна догоре със соев сос, да се използва за топкане, омешан с:
1 чаена лъжичка горчица или 2 чаени лъжички лимонов сок или 1 скилидка счукан чесън

Най-важното нещо тук е да не използвате изобщо каквато и да било риба-балон, защото всяка нейна част е смъртоносна по много неприятен начин. Общо 'зето, може и да успеят да ви погребат в ластичен чувал. Тъй че след като покриете всички работни повърхности, се отървете от рибата много внимателно. Или по-добре накарайте някой друг, например някой, който не ви е особено симпатичен, но не ви дължи пари, да ви отърве от нея. Инсинератор би бил идеален за целта, още повече ако димът се носи по посока на излишни хора.
Разбира се, може да се запитате що изобщо да си правя труд да взимам дълбоководна риба-балон? Ами, ако не я вземете, яденето пак ще си е много хубаво. Но няма да има онзи деликатен льо привкус, както му викат, дето издига ястието до гастрономични висоти. Познавачите твърдят, че си личи по вкуса дали в деня на приготвянето в близост до кухнята е имало риба балон и тежко му на главния готвач, ако просто не си е направил труда да отиде да купи.
Казват, че ястието усещало близостта на риба-балон.
Чувала съм, че някои магьосници смятат тая работа с рибата-балон за нещо подобно на онова, дето водата помни какво е било в нея. Това е доста хитро. Но като се замислиш за някои от нещата, които хората слагат във водата, и после като се сетиш, че водата е в непрекъснат кръговрат, май е по-добре да пиеш бира.
Според мен хората разбират, че ястието е с истинска риба-балон, когато ги изръсят $100 за него. Ако някои храни не бяха толкова скъпи, никой нямаше да ги яде.
И понеже рибата-балон е толкова скъпа, май е по-добре просто да се примирите с остатъка от рецептата:
Проверете рибата за люспи или кости и отстранете всички открити. Сложете я в гевгир и бързо я залейте с вряла вода, после моментално я метнете в купа със студена вода: целта е да не сготвите рибата, а да сте сигурни, че е чиста.
Фино накълцайте репичките и зеления лук (по дължина) и ги подредете артистично в две чини, заедно с поточарката. Като използвате много остър нож, внимателно разрежете рибата на колкото е възможно по-тънки парчета. Сервирайте моментално, заедно със соевата заливка.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

LinkWithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...