понеделник, 2 февруари 2015 г.

Медовина


В рамките на ден от различни места получих няколко подаръка. Зачудих се дали да не ги навържа в нещо като чудодеен еликсир.  Медовината, по-точно медо+вината ми се стори уютна атмосфера, за да съчетае добронамерените жестове в едно: Намасте! 

*сушена райска ябълка - подарък от скъпа приятелка, която е получила плодовете дар от много специален човек от Япония
*петмез от марула – дар от любими хора, които пък са получили пакетчето от близка позната, която има близки в Южна Африка (марулата е дърво, чиито плодове ферментират през януари-февруари и около тях настава повсеместно опиянение на хора и животни)


*почти див мед от пограничен пуст район – подарък от приятели, които са получили  няколко буркана от близък на пчеларя човек, в знак на благодарност. Направо цяла сага... Такъв мил обмен май е особено характерен за балканските народи.
*канела
*кленов бонбон – пак подарък
*бяло вино - траминер

Така кухнята ми се яви пресечна точка за всички тези енергии. Струва ми се, че с всяко пре-по-дар-ява-не стойността на  жеста се увеличава многократно.


На  водна баня смесих съставките до разтапянето на меда и петмеза от марула, който нарязах на много тънки лентички, райската ябълка също наситних на лентички (има вкус близък до тиква). 
Пропорциите за пунша не са важни, важно е участието :)  
Разбърках добре и оставих под похлупак да постои десетина минути. Накрая няколко джинджифилови човечета отгоре блажено заплуваха по гръб - за по-споделено, и райско, и опияняващо, и реещо се в облаците.  Кленовият бонбон бе в ролята на "черешката".

Медовина с почти трансперсонален характер.

Сгрява на различни нива. Като сърдечна среща с добри хора.  Като потапяне в топъл минерален извор насред бяла зима.



А мезето този път е от Тери Бордър (http://bentobjects.blogspot.com/)


Няма коментари:

Публикуване на коментар

LinkWithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...