събота, 24 януари 2015 г.

Рибена чорба с цитати



Докато търсех рецепта за традиционната руска рибена супа УХА из домашната кулинарна библиотека, попаднах на следната мисъл:

"Само човек, който е бил на риболов, знае какво е истинско рибно ястие. Това не ви е рибената чорба, която се вари в ресторанта на електрическа печка и се сервира в бял порцеланов супник. Истинската рибена чорба се вари в черен опушен железен котел от съвсем пресни току-що уловени риби, които все още не са загубили мириса на река. Тлъстият бульон се сгъстява с пресни картофи, подкиселява се със зелен киселец, оцветява се в червено със сочни домати и се подправя с лук и черен пипер тъй, че да пари на езика. И когато кехлибареножълтата мазнина на бульона, врящ в котел, се опуши малко на огъня, а човек поседне под сянката на някоя топола и с дървена лъжица си напълни една пръстена паница, това вече е истинска рибена чорба..."

Виталий Закруткин

Така, съвсем естествено, без брега и реката, ухата отпадна от програмата за днешния дъждовен ден... Не ми остана нищо друго, освен "компромисът" да бивакувам вкъщи и да сваря рибена супа с опушване, по рецепта на . За което - АЛИЛУЯ!

Цитирам го дословно, без подробния чудесен снимков материал, който може да видите в оригинал, ето ТУК


"Следната рецепта е минималният вариант за рибена чорба при полеви условия, сготвена на газов котлон. Снимките са правени през 2013 на острова на яз. Кърджали. Нека да я кръстим

РИБЕНА ЧОРБА ПО ОСТРОВИТЯНСКИ

I. П О Д Г О Т О В К А
Слагаме вода, завираме, добавяме сол (повече), завираме, слагаме бахар, дафинов лист и рибата (глава на сом)

Междувременно печем лука на втория котлон. Повече лук.
Докато се пече лука почистваме останалите зеленчуци. КАРТОФИТЕ ДА СЕ ИЗБЯГВАТ, освен ако не е малко месото. Трябва ни червени чушки, моркови, глава целина и домати. Докато се вари месото, трябва да се изпенва непрекъснато.
След изпичане на лука, същото правим с доматите и червените чушки.
Слагаме следващата доза риба и започваме обезкостяване на първата.
Рибата е сварена, зеленчуците са изпечени. Започваме самата чорба.

II. В А Р Е Н Е
Започваме ПЪРВО С ЛУКА. Това научих от тутраканските рибари, специални благодарности на Джоко от Тутракан и бай Темелко от Долно Ряхово.  

И Внимание. Оставяме чорбата да ври поне ПОЛОВИН ЧАС на слаб огън. Целта е лукът да се разтопи максимално във водата и да се получи сладък бульон.
Докато варим лука нарязваме останалите зеленчуци на кубчета. Първо добавяме корена от целина, като най-твърд.

Варете всичко на много ТИХ ОГЪН, за да остане БИСТЪР бульона.
Следват морковите.

На печените чушки им трябва много малко време
Накрая се добавят обелените и печени домати да споят всичко.
Щом се посварят доматите връщаме изчистената риба.
Олио по желание, но лютите мариновани чушлета задължително. Който не обича люто, обижда чорбата. :lol: 
Оставяме всичко да поври и хомогенизира. Гасим котлона и оставяме да ИЗСТИНЕ малко чорбата. Добавяме девесила. Риган и мащерка от готовите подправки. Това е.
 

III. А Р О М А Т И З И Р А Н Е
Това го научихме от руските ни колеги. Благодаря на Карото за идеята.
Палим някаква суха клечка от брега. В случая брезово клонче с кората.

Като се разгори хубаво я пъхаме в чорбата.
Затваряме капака и оставяме за 1-2 мин с въглена.
Вярвате или не, но чорбата коренно променя вкуса си, все едно е правена на огън на дърва.
Яде се ГОРЕЩА, ЛЮТА и КИСЕЛА."


Рецептата е то-та-лен трофей! Възползвайте се непременно и задължително пийте по едно за здравето на колегата сомаджия. В домашни условия се получава малко дим в кухнята... но пък тъкмо ще прогоните злите духове и антуража им ;) директно през абсорбатора.


*Бележка: Като съм почнала с цитатите... голямата тайна на френската рибена супа БУЯБЕС (Bujabeso) не е само в разнообразието от видове риба, мекотели, главоноги и ракообразни. За да получите истинския шедьовър, не трябва да пропускате една дребна, но безценна съставка:  "парфюма от морски таралежи" (Marcel Pagnol)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

LinkWithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...