събота, 3 януари 2015 г.

Нещо старо, нещо ново...



Изпращането/посрещането на годината при мен се случи без вкус и обоняние (съвсем буквално). Значи на това му викали безвкусица, брей... Станах свидетел със запушен нос как цялата година премина през последния ден (деня, в който мирисът на баници в часовия пояс достига своя безспорен пик в календара), след което 2014 обу изгубената си в излишна суета пантофка/апреска/снегоходка и в полунощ (онази нощ, в която хората с гръм и трясък рисуват цветни падащи звезди в небето и си пожелават желания) се превърна в 2015.

По същата приказна закономерност коледният тиквеник се преобрази в баклава на фона на безотказното дунавско хоро, но дегустаторският ми нюх не отрази и тази трансформация. Представeте си безпомощността на някой сноб, който е платил прескъп куверт в съвършения ресторант, отпива безценно вино и поднася авторския подпис на някой велик готвач към небцето си, без да може да оцени мига, защото носът му е запушен от налепи така, като егото му от претенции. Горе долу това чувстваше и моят експериментално-изследователски свободен дух пред невъзможността да изтвори съвършеното новогодишно меню и атмосфера. За протокола: хремавите танци и смях също не са лесна работа. Моментът беше особено подходящ да оценя дарбата човек да усеща, вкусва и моделира своя свят широкоспектърно, да бъде изобретателен и да разгаря ентусиазма си на различни нива. Обзе ме и някаква непозната за мен смиреност и сантименталност към редица недооценени привилегии от съдбата, които съм смятала за даденост. Благодарна съм.


Интуитивна, спонтанна, свободна бе 2014, побрала толкова зеленина, кристални реки, изобилен смях, разговори шепнешком, топлота и обич от близки, приятели и непознати. Дано съвсем естествено и пълноводно е пренесла към 2015 всички тези безценни вибрации. Новото само чака да бъде измечтано и опитано с внимание, като за първи път… 

Няма коментари:

Публикуване на коментар

LinkWithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...