сряда, 24 септември 2014 г.

A, B, C на вкуса


ПОДОЗИРАМ, 
че у мен дреме една скрита майка сардинка. Нямам предвид рибката Sardina pilchardus, а острова. Доколкото помня един епизод на Антъни Бурдейн, за сардинците било въпрос на чест да бъдат главни готвачи на собствената си трапеза. Повечето били не само кулинарни гурута, а честолюбието им стигало чак до там, че да смятат за пълен резил възможността сардинец да стъпи в ресторант. И не става дума за често срещаното снизхождение към туристите сред консервативните местни жители на някоя популярна дестинация, нито за назидателен упрек към мързеливците, а за едно интересно самоуважение към бита, което ми е разбираемо. Подобна крайност обзема и мен пред шанса да запиша синчеца на детска кухня. 



ЕЗИКЪТ 
на вкусовете и предпочитанията е още една възможност да общуваме двамата. Да споделяме и обменяме. 
Готвя му с кеф.


ПРЕЗ ДЕНЯ 
гоня значително краткото време на приготвяне и заформям малки еднократни порции само за него, които не винаги биват одобрени, разбира се. Категоричността, с която имащият-винаги-право харесва или отказва храни, направо ме изумява.

Детето е тотален фен на рибата и месото (пилешко и телешко), почитател на всякаква дребна паста  - особено звездички, родопските картофи и сиренето, царевицата и карфиола. Индианското му име би могло да бъде Търсещият-хляб. 

Предизвикателство за момента е да облагородя и разширя зеленчуковата територия на небцето му.  Все по-често отказва зеления фасул, тиквата, пащърнака. Палачинки с пълнеж от пюрирани зеленчуци обаче са добър ход. 50%-зеленчуков хляб с брашно от просо и лимец на малки мъфини също. Любимата му елда с праз и домати е благодатна тъкан за вкарване на по-витаминозна храна. Цвекло и моркови все още хапва с апетит, стига да са финиширани  леко в тигана със зехтин. Кафяв ориз – няма проблем, ако е разварен и блажен като агне по Гергьовден. А, да, не харесва грах при абсолютно никакви обстоятелства. За това пък телешките бейби кюфтенца с лук, яйце и кисело мляко са абсолютен хит, спаначените принцеси също. Не бързам с подправките - само копър, магданоз, босилек, риган и мащерка засега.
Като че предпочита храна, която може да се държи с пръсти или да се боде с виличка, пред манджоподобните. Всъщност повечето манджи могат да бъдат успешно премоделирани в по-интересен 3Д вид.


ОСВЕН
всичко друго обаче не трябва да се подценява и отговорността на диетолога-готвач-доброволец-авантюрист-провокатор да предложи грамотно балансиран продукт от въглехидрати, протеини и мазнини на въпросния потребител. Това ще рече, че не е лошо да се рови из книжки и нета, а защо не и по менютата в сайтовете на детските кухни. Още една от идеите е да се оформи адаптивност на детския вкус към традиционната кухня, която неизменно го чака в градината.

Малък списък с любими храни и списък с полезни такива, които детето трябва да приеме и свикне, сигурно би вършил чудесна работа. Лично аз обаче не си падам по сметки и списъци, а предпочитам творческия хаос и спонтанността.


Ние минахме от тотален био период (зимно-пролетен) към постепенно доверяване на бабите по пазарите, плюс доста други компромиси в името на разнообразното хранене.


СЛАДКАРСТВОТО 
за сега е тера инкогнита, но понякога експериментираме с медено-таханови комбинации или киноа с кокосово мляко - добра почва за вкарване на канелени или ванилови щрихи.   
Плодовете, слава богу, са на особена почит. 

Ясно е, че пълни провали също не липсват - тогава, ако не помогне пасирането или вторичното обогатяване (като успешен “втори шанс” на едни смлени печени чушки, например, се яви форматът “бухти”), на помощ идва някоя от бързите сухи каши на Хип. 

Съществуват и моменти, в които клиентът на ресторанта оставя солиден бакшиш от възторжени възгласи на детски спонтанен кеф, че даже и смешен аборигенски танц от столчето за хранене.
Имам и едно благовонно тайното оръжие, ако с някое ядене нещата са “на кантар” - добавка от копър и чесън върши истински чудеса – формулата на успеха. Не бих се сетила да манипулирам бебе с чесън, но той сам ми подсказа слабостта си, още преди да навърши годинка. Тогава не би трябвало да си учудвам, че напоследък суровият лук и парчето лимон са сред залъгалките между шепите на малкото коалче, докато вечеряме, ама се мая.   


btw
наблюдателността му и интересът към всяко нещо, което ВЕЧЕР слагам на масата, е забележителна. На вечеря най-често се храним заедно, с общи средно-аритметични-съчетания между неговите и нашите вкусове.


Заедно със задължителната купа салата на маса ни сервирам върху столчето му за хранене (стои по между ни, на дивана) бейби шопска салатка персонално за него. До нея стои задължителната празна плътна стъклена чашка за узо за общите ни наздравици. Един безкраен празник, ако ме разбирате. Баща му пък вкара ритуала със слагането на лед по чашите ни – бебе-барман.


Хубавото е, че покрай него почти отказахме солта вкъщи. Никога не съм предполагала, колко излишна и незабележима може да стане тя, примерно, в печеното пиле натюр в гювеч. Ето рецептата: слагам измитото сурово пиле в порцеланов съд с капак, без абсолютно никакви подправки, гарнитури, освежителни добавки и домашни подобрители. Пека час и половина на 180 градуса. Ефектът накрая е, меко казано, 3х10 облизани пръстчета.

"Храненето му" сам с вилица напоследък се явява чист христо-носен поход. Засища се малко преди нас, въоръжава се с вилицата на някой потърпевш и тръгва да разширява границите на собственото ни търпение. 

За някой подобно ежедневно готвене може да изглежда трудоемко, но с добра организация и страст всичко не отнема особено време. Въпрос на желание, може би тренинг и ловкост, но всъщност става въпрос за не повече от общо час допълнително жонглиране в кухнята, като включим дори и почистването после. Час, който винаги може да бъде превърнат в общуване и игра, пазаруването пък - в разходка. А като видя синчецът, колко сериозно и задълбочено готви на ужким край мен, докато аз готвя наистина, се размеквам като карамел. 


Това е извадка от едно червенобузо ежедневие, което дори не съм предполагала, че човек може да разглежда така подробно с лупата на ежеминутното любопитство, докато внимава, разбира се, нещо някъде да не запуши, да не загори ;)

Същите мисли могат да бъдат споделени спокойно и относно ХРАНЕНЕТО С ПРИКАЗКИ или върху темата МУЗИКА - за нас тя е най-силният код в общуването, както и невероятен заряд и извор на настроение. Само заместете храните с по-твърди рок групи и разнообразни музикални стилове или с автори на детски книжки и навярно посланието ще бъде аналогично.

вторник, 23 септември 2014 г.

Официално закриване на пъстървовия сезон


Почти сигурно е, че вчера закрихме сезона. В края на деня дъгата официално използва повода, за да украси събитието с красив скок над хоризонта.



Не се знае, разбира се - има още един уикенд.
Приказна година. Грубо сметнато към 46 излета край балканките (добре че Мъхеста брада си води подробен риболовен дневник), от тях повече от половината - целодневни. Цифрата не е важна, по-скоро намирането на начина, мястото, формулата, рецептата.
Маншон обикна шума на реката, танца на шарените риби, мириса на гората, терапевтичната акупунктура на боровете, зеления уют на мъховете, вкуса на малините, горските ягоди, боровинките и къпините.
Полуобувка бе по-често с туристическа щека, отколкото с въдица... и най-често - магаре с дремещ спътник на гръб, но се отдаде на рънърство, гъбарство и дзен. 
Мъхеста брада пък съвсем сериозно забрави значението на думата "капо". А страстта му към медта е все по-ювелирна:



На купона по закриването някои членове на екипа проявиха завидна невъздържаност :)


Живи и здрави!

понеделник, 15 септември 2014 г.

Тарама хайвер


Една глава лук, един лимон, малко наквасен бял хляб и много риби, които никога не са били риби. Само предчувствие, намазано върху препечена филийка.

Рецептата на Георги Лозанов





неделя, 14 септември 2014 г.

Love is...



 Любовта е безпомощност на думите, както казва Георги Лозанов...
В подобни случаи често в подкрепа ми идва Каролин Карлсон :)

  

Черно - бяло, топло - студено, сладко - солено, меко - твърдо...





  за "чийзкейка":
* дървена подложка от сирене камембер
Най-отдолу пълнозърнест хляб, 
нарязан на ситни кубчета, 
тип крутончета. 
Върху хляба - козе сирене, 
върху сиренето - къпини. 
Запича се на грила.
Поднася се топъл.

 
 * замразени къпини, 
потопени в козе кисело мляко, 
подсладено с ванилова пудра захар. 
 Потопените къпини се подреждат една по една 
върху хартия за печене, разстлана върху тава 
и се замразяват за два часа във фризера.
Поднасят се ледени към топлия солен мек къпинов "чийзкейк".



вторник, 9 септември 2014 г.

Плодова пица в собствен сос


Продукти:
класическо тесто за пица, обогатено с едно яйце и разточено възможно най-тъничко
телешка кайма 500 гр, подправена със соев сос + къри + кимион + канела + едно яйце
тиква, предварително бланширана
една глава лук
една ябълка
една круша
пресни гъби пачи крак 500 гр и символично количество пресни коралки
кумкуати, цели плодчета 3-4

Тестото се разточва и се постила върху хартия за печене, отгоре се намазва каймата, върху нея парченцата тиква, ябълките крушите, лука, всичките гъби, накрая пак парченца ябълка и круша, кумкуатите, лук. Всички лекичко се наръсва с къри и канела.
Пече се на 200 градуса, по лична преценка.
Гъбите отделят завидно количество сос и пицата става като сиропирана - повече плюс, отколкото минус.




понеделник, 8 септември 2014 г.

променливо "А"

Променливото А е онова А, което в определени позиции (viva ergobaby & trout bum fishing) и в определени условия (метеорологични и фантастични) преминава в Ъ:
 
смАхвам се - смЪхваме се













Note: До края на пъстървовия сезон има още три седмици. Равносметката за 2014 към днешна дата е общо 43 пъстървови излета (спининг) по реки в обичайния ни троен състав (Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада) + едно зарибяване с балканска пъстърва + вкусване от две международни състезания по улов на пъстърва на изкуствена примамка (!)



LinkWithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...