неделя, 31 август 2014 г.

Гурме дайвинг



в Големия бариерен риф...



и няколко малки бариерни рифченца за спомен


 


*коралките се почистват и подреждат в бурканчета, заливат се с горещата марината:
на 1 литър планинска вода от иглолистна гора се слагат две лъжички и половина тибетска сол и няколко врътки червена хавайска морска сол за правдоподобност ;). Затварят се и се варят 70-80 минути.

петък, 29 август 2014 г.

Бейби тиквички - уъркшоп за бебета





След сглобяването тиквичките и кореноплодните се намазват с четчица, натопена в зехтин, половин лъжичка захар и щипка сол.
Пекат се на 180 градуса + купичка вода на дъното на фурната.
Тиквички се изваждат след около 45 минути.
Чипсът от кореноплодни се връща обратно и се допича на 200 градуса, без купичката вода, докато стане хрупкав.


сряда, 27 август 2014 г.

ПРИНЦЕСИ с потекло


4 броя кралски принцеси с подчертано аристократично потекло и височайши характер.

На простоцарски език, както казваха в 13-тата  годеница на принца, това ще рече, че в тези принцеси няма случайни съставки: 

КРАЛСКИ скариди -12 броя техни превъзходителства,
синьо сирене КАСТЕЛО (castello=замък),
филийки хляб – 4 перфорации с ринга,
зелен лук - четири глави (за евентуално коронясване)
морска сол (нептунска), 
лимон (всяка принцеса трябва да е малко кисело-своенравна), 
зехтин (златен е на цвят), 
домат (дон Домат)
босилек и латинка (за гербова марка)

 


Скаридите се мариноват в сол, зехтин и лимон. Лукът се нарязва на ситно, част от зелените пера се оставят настрани. Останалият лук се смесва със сиренето. Четири филийки хляб се прорязват с помощта на кръгъл ринг. Намазват се със сиренето, дори отстрани. Страничните крайчета се овалват в останалия нарязан на ситно зелен лук. 


Отгоре се навиват по три изчистени скариди, домат, зехтин и хайде във фурната. Върху готовите изпечени знатни особи – отгоре стръкче босилек и листенце латинка.
Закономерно в приказките принцесите обикновено са три, но не и в тази:




ОЩЕ по-ИСТИНСКИ най-ИСТИНСКИ ПРИНЦЕСИ:

КИСЕЛО-ПИКАНТЕН ВАРИАНТ:

 Любима принцеса - Лей Чери от “Бърни Кълвача” на Том Робинс

Под стъклото имаше морска карта на Хавайските острови. Чаши от кафе и текила бяха оставили кръгли отпечатъци върху стъклото, влажни атоли в океан, обсипан с трохи. С пръстите, които не стискаха тоалетната хартия, Лей Чери очертаваше краищата на безименните рифове.

- Знаеш ли - каза тя най-накрая - ти ме караш да се чувствам добре от това, че съм принцеса. Повечето мъже, които съм познавала, са ме карали да се чувствам виновна. Те умираха от кикот, когато се споменаваше за красота, магически трикове и... какво друго каза, че символизира една принцеса?

- Магии, драматични поличби, лебеди, плуващи в рова около замъка, стръв за дракони...



СЛАДЪК ВАРИАНТ:
А в най-сладкия вълшебен вариант принцесите са точно такива:

http://lamartinia.tumblr.com/post/95752415842


понеделник, 25 август 2014 г.

код оранжево с плодов аромат



изток/запад/север/юг изглед на тавата
Ако готвите пачи крак с ориз на фурна, задължително сред подправките (риган, мащерка и черен пипер) добавете джинджифил и къри.
Маслото, морковите, чесънът, лукът и магданозът са също неотлъчни.


наистина миришат на кайсии

бек-селфито е сложна работа :), double-deck брането на гъби още по-




преди 12



Преди толкова години разлистваме със сестра ми каталога с торти във Виенската сладкарница на Кракра и Цар Освободител.
След дълго взиране и чувството за безизходица сред джуфки и цветя, избирам зеленикава снимка с надпис Морска лагуна. Поръчваме лагуната, без да обясняваме повода. Готови сме с всичко останало - пръстените, обувките, чантата, бельото, роклята (част от нея е от фин шведски плат  за перде, цвят екрю), менюто, църквата и залата, поканите, градината, бусчето (сватбата е планинска, на  стотина километра), подаръци за гостите (дъждобрани). Шивачът и фризьорът, маникюристът и майсторът на букета, плюс главният съветник и помощник СА пак сестра ми(!).
Отиваме да вземем тортата ден преди празника и ни посрещат с нещо, напомнящо кичозен оазис от захарен фондан: няколко обли купола опасват в пълна симетрия кръгло езерце. Лагуната повече прилича на надуваем детски батут, на посърнал купол на цирк, по който се разхождат в транс дузина морски раци и звезди. Сладурска детска торта, но не и нещо, което да поднесеш на семплата си малка сватба.
Разочарована съм, въпреки това съм склонна да уважа интерпретацията на художника и да вземем тортата.
Сестра ми обаче не се предава и съвсем сериозно започва:
- Вижте сега, ние сме телевизионен екип за подводни снимки, имаме годишнина. Нали разбирате, че няма как да поднесем утре на колегите водолази тази детска торта...(!?) - единствената що-годе истина в думите и беше, че живее срещу БНТ :). В дълбочина молбата и към майсторите сладкари всъщност бе да начупят по възможност малко по-артистично релефа и да поразхвърлят морските аксесоари по-безразборно. Повече без-тег-лов-ност, творчески хаос, с други думи.
Когато се връщаме няколко часа по-късно, изненадите са две:
Първо, няма и помен от захарния фондан. Еврика! Повърхността е мека и сметанова.
И второ - в тортата има движение, има плисъци, бриз, дълбочина. Кипи истински морски живот, а в малкия като напръстник рапан направо се чува морето.
Сестра ми одобрява с палец (жест на изпечен водолаз), жената "зад щанда" също ни се усмихва - всички поемаме с облекчение дълбоко кислород. Нахилени като анимационни русалки, двете отплаваме към вкъщи.


12 не са толкова съвместно много, но като добавим и още 7 години плътно преди това, нещата стават по-сериозни :)
 
 Живи и здрави, и още дълго плътно заедно!

петък, 22 август 2014 г.

Лавраци



Докато задушавам вчера вечерта на котлона два лаврака -  шпиковани, предварително мариновани в морска сол, лимон и девесил, в елипсовидния тиган с малко водичка и зехтин,
докато задушевно покрай лавраците си мисля за любимите гръцките брегове, пристанища, острови, в които вече толкова години намираме НАС СИ всяка пролет и есен,
докато режа и добавям към соса лука на полумесеци, чесъна на шайби, зелената чушка на лентички, сладките градински домати на кубчета, кълцам с ножицата сушена червена чушка и сушен домат,
докато загребвам от всяка частичка Самотраки, селца около Волос, старини от Атина, Коринтския канал на сбити блатове, стръмни улички в Патра и Калаврита, сгъчкани къщички от Гитио,  цял Крит и цяла Лефкада, Тасос, моста на Евия, пак съм в Каламбака, скубя зарган на носа на Касандра и се гмурвам за енти път в синьо-зелена Ситония. Стотици километри, малки плажчета, блата,  пълни с риба, всеки язовир, скрити из Пинд пъстървови реки, всички други по-големи кефалови реки, безкрайните садки по гръцката граница с Албания, далечни скали в морето, до които, хванати за ръце, развълнувано плуваме с плавници само двама, малки параклиси навътре в морето, до които се стига само с плуване - солен, бос, пречистен и без фотоапарат...
докато сипвам малко бяло вино и периодично обливам с лъжица рибите във врящия сос,
докато влизам в малките бели параклиси, търся камъчета, мириша билки, слушам камбанките на козите, късам кестени,
докато лавраците къкрят в тигана шумно като пърпоренето нощем на рибарските лодки навътре в морето,
докато си подготвяме вечер въдиците и примамките за сутринта по тъмно и не можем да спим цяла нощ от нетърпение,
докато обръщам внимателно с щипката двете риби,
докато седя на сянка до рекичката, под маслината и гледам вълните, докато плувам протяжно на любимия ми плаж с колибите, заедно с леферите и лавраците,
докато наръсвам щедро още зехтин и пресен босилек, черен пипер, гръцки риган, дафинов лавров лист и морето божествено заухава из цялата къща...
...дори и не съм забелязала… кога един малък Дионис е слезнал от Олимп, седнал е по бяло потниче на кухненския под до мен, извадил е формата за кекс от шкафа, взел е в ръчичка синята лъжичка-дозатор и бърка ли бърка, ГОТВИ!, старателно, и после сервира в някаква обърната с лице към пода бяла чинийка, и дегустира наужким с лъжичката, без да я пъха в уста и поглежда с онези тъмни сиво морски дълбоки очи ту към мен, ту към татко си, усмихва се с онази безбрежна усмивка, и опитва, и дъвче съвсем като наистина, и така е вкусно... !




вторник, 19 август 2014 г.

"Хартиени" цветни бисквитки

Предлагам ви една хрупкава хрускава хрумка:


Като сладък чипс, като крънчи, като крекери...


Съставки на тестото: брашно от лимец, кафява захар, мед, пълнозърнест сусамов тахан, бъзов сироп (може да замените с прясно мляко), канела. Съотношенията смело могат да варират.
Свеж цвят от бъз за "глазурата".

Идеята е да направите паста, която да размажете възможно най-тънко върху хартия за печене. Консистенцията е близка до шпакловката :), може би една идея по-гъста.

С шпатула, нож или каквото имате под ръка, размазватее тестото върху хартията за печене. Отцеждате предварително накиснатите във вода и няколко капки лимон бъзови цветенца. Разстилате ги плътно върху тъничкия слой тесто. Отгоре намазвате с назехтинети ръце или четчица. Нареждате тавите в печката една над друга - функция вентилатор, 180 градуса. След няколко минутки, получавате меки "блатове". Изваждате от фурната. С метален ринг прорязвате изпеченото топло тесто. Връщате получените кръгчета обратно в печката и след две три минутки се усмихвате доволно към светлите бъзови цветчета, контрастиращи нежно върху тъмното тесто:

 

Техника, доближаваща се до тази на ръчно правената хартия с втъкани цветя:

http://bghandmade.com

Бисквитки - фин щрих към следобедното кафе/чай и със сигурност чудесна облицовка за някоя ванилова торта! 



неделя, 17 август 2014 г.

Далечен роднина на родопския клин



По структура напомня родопски клин,
заради рехавостта на овесените ядки,
а и е печен на съответната територия :)



200 грама овесни ядки
едно яйце
150 грама натрошено сухо краве сирене
половин чаена чаша зехтин
една настъргана тиквичка
две чаши козе кисело мляко
половин лъжичка сода
една чаша бяло брашно
сол
две лъжици къри
стебла от цвекло за украсата отгоре



Смесваме киселото мляко с овесените ядки и содата и оставяме десетина минути настрани. Настъргваме тиквичката, посоляваме.
Добавяме брашното.
Сиренето. Зехтина. Кърито.
Отгоре нареждаме стеблата.
Печем в предварително затоплена на 180 градуса фурна.
След като поставим питата, изключваме горния реотан и печем първо само отдолу около 20 минутки, после още 20 минути с включен и горен реотан.

Покрай изминалите жеги ще ми се наложи задължително и най-нескромно да се самоцитирам:  
Небе без облаци е като река без камъни.

Ето и няколко успешно изпитани тези дни... 

...речни и крайречни илачи срещу жегата:

газене с пълни ботуши по коритото на планинска река, проходима само при лятно маловодие;
закачане и пускане на пъстърви,
следобеден сън в къща с каменни зидове до река,
кампари със стръкче закъснял бъз и лед на двора,
постните мамини манджи,
нощен сън с река под прозореца,

крачене по коритото на позната планинска кристална река,
мъкнене на възторжено дете на гърба,
закачане и пускане на пъстърви,
строене на дребни вирове с камъни,
големи глътки изстудена в реката бира,
сън в хамак до водата,
приказки със съседите под ореховата сянка при пейката над селската рЯка,
наздраве с татко,
нощен сън с река под прозореца,

разходка по ентата пенлива стръмна река, почти останала без вирове след интензивните дъждове и след поголвните сечища,
закачане и пускане на пъстърви,
разпускащо гледане в нищото край брега,
мокрене на шапка в поток,
пощене на борови иглички от косите и смола от дрехите,
къпане със слънчева вода на двора под асмата,
съзерцаване на звезди,
нощен сън с река под прозореца,

щопуркане по съвсем нова река със спящо като бебе дете на гърба,
шепа горски ягоди и малини,
закачане и пускане на пъстърви,
киснене във вирове като крави,
ходене боси по мъхове, по мокри/сухи камъни, по мокър/сух пясък;
приказки с познати/непознати на мостчето/на чешмата,
поливане на градина,
вдишване на току-що набрани китчици градински копър и магданоз,
постните мамини манджи,
нощен сън с река под прозореца...


четвъртък, 7 август 2014 г.

Морска салата с леко философски характер, скрит в камуфлажен вид


Черупки от миди дяволски нокът съм срещала като дете на нашето Черно море по плажа на Аркутино.
От тях стават чудесни лъжички за морски пикник или мостове по пясъчните замъци.
В Гърция съм виждала живи по пазари и риболовни магазини.
Отдавна им се каня.
Ядката е дълга, по цялата черупка.
Имат интензивен мирис на море.

За да уравновесим силите в настоящата салата до ян-ин баланс, на дяволските нокти ще противопоставим малко ангелски родопски зелен фасул ;). Не се шегувам - фасулът расте в градината до един параклис (св. Мина) в Родопите и ми е подарък, от жената, която го стопанисва. За всеки случай чесънът също ще има известна роля в преборването на девъл стихиите тук, като подсигуряване за победата на доброто все пак, ако се налага.



миди дяволски нокът (500 гр, заедно с черупките. тези са замразени, за съжаление),
50 мл. бяло вино,
връзка магданоз,
ангелски зелен фасул (без никакви  конци),
глава чесън,
черен пипер,
морска сол,
щедро зехтин,
половин лимон.

Мидите се отделят от черупката, хубаво е да почистите по-тъмните части. Ако са пресни, може да им направите една бърза парна баня, за да се отворят по-лесно.

В зехтина запържвате за няколко минутки зеления фасул, после добавяте всичкия чесън, нарязан на ситно и магданоза и запържвате. Вътре сипвате мидите заедно с виното. Задушавате докато виното изври - около 5-7 минути.
Посолявате и поръсвате с черен пипер.
Сервирате.
Изстисквате отгоре половинката лимон като финален щрих.


Получавате ароматна морска (топла или студена) салата в камуфлажен десен, досущ като новото супер яко супер яке на синчеца :)


Така че опитайте салатката с малко винце и после с камуфлажни стомаси Let's go fish'n!

понеделник, 4 август 2014 г.

LinkWithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...