понеделник, 28 юли 2014 г.

Дегустации разни




1.
Да опиташ
нежна хамсия с резлива глътка турска ракия,
тъмна хапка сардини-аноша с мътно узо, 
киселичка цаца с домашна ракия,
крехки шпроти с украинска водка,
снежнобяла салака със сръбска дюлевица...



Фина материя от дребни удоволствия…
Да оцениш, 
предпочетеш, 
класираш, 
вникнеш, 
избереш любимото…
Пасаж  от усещания с кълбовиден ефект :)



2.
Да пътуваш в неделя с колата от точка С до точка А. (Често.)
Отвътре климатикът да подпира жегата вън. (Добре че.)
Да не направиш коментар за тропичния BG климат. (Невъзможно.)
Да прокараш поглед към завесите от локални дъждове. (Тук и там.)
Да си набележиш една от тях. (Планински.)
Да цъкнеш мигача. (Импулсивно.)
Да тръгнеш към сивото и облаците. (С вълнение.)
Да се отклоняваш все повече от точка С. (Целенасочено.)
Да не ти пречи все по-раздрънкания непознат път. (Почти.)
Да катериш на първа завоите. (Ухилен.)
Да гониш облака. (Развълнувано.)
Да се гмурнеш в тъмното му. (Като видра.)
Да спреш климатика, мотора на колата, музиката. (Машинално.)
Да отвориш прозорците. (Не докрай.)
Да слушаш интензивния порой в гората. (Захласнат.)
Да вдишаш хладината и мириса на бор. (Дълбоко.)
Да се напоиш със свежест като мъх. (Тучно.)
Да си наметнеш нещо с дълги ръкави. (Да.)
Да похапнеш баница със спанак. (Домашна.)
Да отпиеш глътка червено вино. (Селско.)
Да изчакаш най-гъстия валеж да попремине. (Без да бързаш.)
Да се приютиш под задния капак на партнъра. (Любимо.)
Да нахлузиш ботушите, раницата. (Като по навик.)


Да тръгнеш по пътечките край реката. (Инстинктивно.)
Да се оросиш като поляна.  (От горе до долу.)
Да събираш зеленина, влага, свежест. (Като за последно.)



Да стигнеш чак до там, където реката вече се избистря, а пътеката изчезва в тревите. (У дома си си.)



Да разтеглиш деня. (До самия му край.)
Да се прибереш усмихнат в точка С, без да предполагаш, колко е часът. (Наистина.)

3.
фея с джоб (!)
Тук липсваше рубриката: ДЕГУСТАЦИИ и ПРОБИ.
Поради леко философския и характер малко трудно селектирах темите (всички общо 430! брей). Експериментите и пробите в блога са далеч повече, но бяха уж взискателно редуцирани в дегустаторски аспект.

сряда, 23 юли 2014 г.

Фрийз-мелън-кейк


три цвята пъпеши, нарязани на ситни кубчета
диня, нарязана на ситни кубчета
бяло вино или сайдер круша
стиска пресен лимон, 
щипка канела,
фризер,
търпение,
чаени свещи,
още вино
големи чаши,
малки лъжички
в лятна вечер, по възможност на открито





сряда, 16 юли 2014 г.

светли/тъмни сливи/череши


По тази рецепта, но вместо със захар, с боров мед.



 
Зимата, живот и здраве, ги виждам празнично втъкани в някое основно блажно ястие по следната паралелна схема

вторник, 15 юли 2014 г.

От сангрията до стихията


(забранена рецепта)

Освен че забраненият плод е особено сладък, да не забравяме, че си носи и съответните отговорности :)




 
Та, който реши да приготви настоящата забранена сангрия, нека има едно наум и следната римска сентенция: Qui ventum seminat, turbinem metet (Който сее вятър, ще пожъне буря). Именно поради тази причина публикувам рецептата малко след дъжд – качулка. Щеше ми е да ви я споделя още преди седмица, НО най-сериозно се опасявах, дали пък ледената рецепта не е първопричината за още по-ледената МЕГА градушка миналия вторник в София.
Истината е, че … В НАЧАЛОТО БЕ сангрията, а после биде стихията.

С други думи, сангрията се случи два часа и малко преди градушката – достатъчно време за едно метеорологично обособяване…

Не знам, доколко едното е следствие на другото, но има кулинарна логика и тя е общата основна съставка и на двете -  ЛЕДЪТ.


Колебаех се дали да публикувам точните пропорции. Мислих, мислих и реших да премълча един от продуктите, за да не давам възможност за излишни атмосферни рискове. Cessante causa, cessat effectus (С отстраняване на причината изчезва и следствието).



Сухи факти и мокри съставки:

София, вторник, 8 юли, 14.30, жега

Чакам прескъпи гости.

В порцелановата тава върху печката е бухнала спаначена импровизация със средиземноморски привкус, която ще ви споделя по друг повод. Във фурната се пече пълнозърнест медено-таханов галет с три цвята череши, а на кухненския плот… 

(и тук започва рецептата)



… до голяма прозрачна купа пукат тихичко две току-що извадени от камерата пластмасови формички за лед. Третата търпеливо си чака реда на студено в хладилника.

На втори план се поти бутилка траминер – етикетът е малко олющен в единия си край.

Пред бутилката, в тънка стъклена ракиена чаша прозира, също така златисто като виното, концентриран 100 милилитра бъзов сироп, домашно производство.

Най-отпред три купички череши дърпат фокуса на цялата картина към себе си: бели (случайно открити в зеленчуковото магазинче до нас), червени (консервирани коктейлни череши)  и черни (едри хрущалки). Цветовете на пластмасовите формички за лед (циклама и кьорасо синьо) се карат с цвета на черешите. Няколко стръкчета току-що откъснат домашен босилек се натрапват с аромат из цялата кухня.

Леко встрани – почти узрял дебелокор лимон и половина, нарязан на полумесеци с безразборна големина. Втората половинка чака, за да бъде изстискана на сок, директно в сангрията. Канелената пръчица до нея стои извита като тайнствен пергамент.



Нищо в настоящата картина не е съвършено, не е подредено, нито на фокус, но фокусите са атракции на фокусниците. Ние тук сме освободени готвачи натуралисти, които не признават рамки, теглилки, метрики и други перфектни публични кройки. Свободният заряд не търпи лъскави опаковки (Не знам как би звучало на латински, но със сигурност ще изглежда още по-достоверно).



За да е ледена, сладка, свежа, сангрията е сглобена минути, след като хората пристигат. Tres faciunt collegium (Трима правят компания).

После сладнят … глътките, приказките, хапките. 



Забърквам още половин доза. Виното този път е мускат. Не можем да пием два пъти една и съща сангрия, както и  In idem flumen bis non descendimus (Не можеш да влезеш два пъти в една и съща река).



Малко по-късно ни прекъсва ГРАДУШКАТА.

Отрязва разговора ни като с нож през хрупкав галет с череши.

Един от нас излиза на терасата, другите се скупчваме пред прозореца.

В началото на непредполагаемата стихия коментарите ни се свеждат до големината на ледените късове,

после идва безмълвно вторачване в завесата от лед, която се сгромолясва под остър ъгъл, нереално дълго по превитите дървета и пустите (слава богу) тротоари,

булевардът също опустява, 

пуснатите аварийки на отбилите коли под дърветата са като верижен сигнал за тревога,

следва апокалиптичното чувство, че това никога няма да свърши, по-скоро че светът, ще свърши точно тук и сега… без предупреждение, без сирени.

От напрежението във въздуха ледът в остатъка от сангрията буквално се стопява за миг. Помня, че никой не се притесни за колата си. Спомням си и как някой дори в кулминацията на всичко предложи да протегнем купата със сангрия през прозореца, ледът все пак ни беше кът :)

Bis pueri senes (Старите хора стават за втори път деца). :)



Латинската азбука :)


  

LinkWithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...