понеделник, 28 април 2014 г.

Дъжд



Едва ли има  водорасло, попова лъжичка, дъждовен червей, малък приток на река, локва, тучна тревичка, мъх, майска муха по-доволни през тези седмици от мен. 
Цялото това дъждовно време, толкова много подарени дни на капки.
Любимите облаци, разрошени реки, по-яркото зелено, изпъкнало в мрачното.
Време, което разваля прическите и размазва грима. 
Време, в което няма нужда непременно да си щастлив.
Време за малки апокалипсиси и лични Ноеви колекции. 
Затънтващо време за дълбоки мисли, блажено събуждане от сън, широко протягане в сивото, стъпване в кал, газене срещу течението, избистряне на истини, вдишване и издишване…






четвъртък, 24 април 2014 г.

Имам блог

…ще стане вече почти година.




Отлагах го години, по много причини.







Повечето разтоварващии и зареждащи неща в живота ми са продукт на нуждата да ги върша, без ясна цел, последователност, път - някак заради самото действие. Малко напук, малко на майтап. 









Не е фотографски, нито фууд такъв. По-скоро място за идеи. Снимам с телефон или сапунерка. Основен фон често е плотът в кухнята, масата в хола, тревата навън, реката. Тук почти не се срещат покривчици, ковьорчета, сребърни вилици, захарен фондан пък съвсем. Другите лични особености на творческите ми търсения ги има споделени в профила, който за една година не е особено четен – те са също така "важни”, разбира се.



Тук пирува без рамки и теглилки въображението ми. Свободно, разностилно, малко разхвърляно, недодялано до натуралност, влюбено в естеството :)




Избрах да настаня блога си в тихо пространство - има си плюсове и минуси. Сред плюсовете е в по-тихата и неглижирана атмосфера. Сред минусите е уязвимостта - случва се вече няколко пъти да видя идеи, копирани от тук почти едно към едно в по-четени пространства, без посочен източник. Чувството е доста онемяващо, меко казано.






Там не ми се забатачва.
 


Повечето неща тук са следствие от свободясало желание да бъдеш такъв, какъвто си - без роля, поза, полза, одобрение.  Това е занаятчийско ателие, работилница в краен квартал.




Напоследък мястото става малко по-лично и някои от публикациите са с цел подреждане на отправни точки за семейните ни спомени – въздухът тенденциозно е по-камерен някак, но в същото време, надявам се, интересен, самобитен и различен.





 
Не популяризирам блога, няма фейсбук профил имам друго разбиране за връзките в света. Все пак бъдете сигурни, че усещам, кой идва тук и не мога да не се радвам, когато се отбивате. 

Още нещо, мъничък и съществен повод, за го има блога, беше и появата на синчеца, който естествно е по-стар от него :), по-опитен и има на какво да ни научи...




Важно: Да внимавам блогът да не става лична трибуна, стимул за мен или криво огледало.



*за авторката на илюстрациите ще споделя малко по-нататък (чакам си оригинала).

вторник, 22 април 2014 г.

Други плетки по Великден

Плете пролет дантели, бели:



В дъжда камината уют сплита:




В кошарка бебе походка преплита:


Плетеници медни майсторът вплита:


Като козунак се вие мезето, ето:
:)








 

четвъртък, 17 април 2014 г.

Ну Великден, ну погоди! >:)

Та-та-та!


Уютни и светли празници на всички!

петък, 11 април 2014 г.

Великденски солени зайци

За два дни - три поста тук! Или наближава Великден, или нямам извинение :)

Зайчето с карираните уши ми е слабост от дете...
Реших обаче да разширя на синчеца кръгозора, като му предложа и други десени...


За тестото на соленките: 
три яйца, 500 гр бяло брашно, 300 гр оризов грис, половин кофичка кисело мляко, чашка зехтин, половин лъжичка сода, сол. До получаване на меко нелепкаво тесто за разточване.

 Месите, разделяте тестото на две - към едната половинка добавяте червен пипер, предварително разтворен в малко зехтин - около половин лъжица от пипера. После, за по-сигурно и червено, слагате и две лъжици лютеница или доматено пюре. Тестото става по-лепкаво, затова накрая ще трябва подплатете с пълнозърнесто брашно (заради нюанса) до подходяща за разточване червена тъкан. 


От изрязаните кръгчета в тавичката оформяте малки шарени яйца.



четвъртък, 10 април 2014 г.

За малки и големи - синхронно готвене



Здравейте, малки, ГОЛЕМИ и още по-гладни!

След великото готвене на ОПАШКА, 
което, освен в летописите тук,
ще остане и в Голямата дегустаторска неписана книга
на великите лемурски достижения,  
следващото предложение ще да е едно съвсем ежедневно битово готвене
или с други думи най-обикновено

Синхронно готвене за малки и големи

За малките така:





+ амарррррант



А за големите така:


 + телешка кайма, малко дижонска, соев сос и остатъчен бульон и песто от Опашката вчера...
Пространството между пълнените макарони се уплътнява допълнително с остатъка от пълнежа.
45 минути, на 170 градуса, порцеланов съд с капак.


Пресечната точка изглеждаше като бройни и редни горе-долу така:


Опашка



Те-леш-ка.

Продукти:


* праз, чушки, моркови, целина, лапад, див чесън, зелен лук, зелен чесън, патладжан, пащърнак, тиквички, копър, мащерка, лимон, телешка опашка. 

Исках да приготвя опашката цяла. Натърках я с лимон, черен пипер и мащерка. Успях да я завинтя на дъното на тенджерата.



Почистих зеленчуците и всички опашки се  наместиха в бульона:


Опашки: *дръжки от мащерка, дръжки див чесън, дръжки лапад, дръжки копър, дръжки чушки, дръжки домати, капачета пащърнак, капачета морков, капачета лимон, основа целина, капачета тиквичка, капаче патладжан, корени от чесън, корени лук, корени праз,



Метнах в тенджерата под налягане, но при отворен винтил - обичам да готвая така - имам постоянен поглед над нещата и по-добър контрол, плюс вдъхновяващия шум от налягането през отворения винтил. 

Очертаваше се варене поне два часа и половина, така че се заех с останалите зеленчуци. Във фурната те щяха да съпътстват  поне час и половина варенето горе на котлона, на 150 градуса, залети единствено със зехтин и посолени. Целината, праза, лука, чесъна, патладжаните, чушките морковите - всичко на лентички. Тези тави ми приличат на кадри от фото лента:

Докато едното ври, другото се пече, се заех с останалите по-нежни зеленчуци - връхчетата на зеления лук, лапад - по-нежните лиса, дивия чесън, магданоза, копъра, няколко листенца целина - всичко в блендера.
Добавих 100 гр сурови тиквени семки, половин лимон, зехтин на око, сол, малко уасаби. 

Смлях на песто:

Мислех в бульона да сваря накрая едни "едри макарони", които да си паснат по форма и дори да опаковат раздробената впоследствие на прешлени опашка и да поемат от вкуса, но всъщност той се редуцира до чуден сос - цялото количество около една чаша винена. Приказен на вкус.



Като порция така:

Чудно стана. При-каз-но.

Из "Лиско при квадратните същества", Борис Априлов:

"Секунди преди изгрева Лиско видя магарето. Заобленият корем на самотника отразяваше оранжевата зора. От цялото нещо, наречено Мокси, беше будна само опашката му.
– Здравей, опашке! – рече бодро Лиско.
– Здравей, Лиско!
– Събуди ли се?
– Отдавна, но какво да правя, чакам да се събуди и храносмилателната ми система… Трагична е съдбата ми, братко! Цял живот да съм прилепен за магаре. Всички да смятат, че си само презряната опашка на магаре.
– И твоята не е лесна – съгласи се лисичето. – Пътят, който следваш, не е за завиждане.
– Какъв ти път, братко! Стоим!… Или лежим. Или пък пасем. Цял живот не можахме да се напасем… Няма да забравя славните дни, когато ни заведе на четиристотин километра от тук и замалко не видях морето.
– Замалко – съгласи се Лиско.
– Поне чух гласа му – сподави мъката си Опашката.
– Ще събудим ли господаря ти?
– Не ми е господар! – извика обидено Опашката. – Запомни, Мокси е само един мой придатък.
– Все пак той е твоето начало. Всяко магаре започва от главата и завършва при опашката.
– Не се знае – отвърна опашката. – При друго положение на нещата не се знае дали всичко няма да започне да започва от задната си страна.
Нищо чудно – съгласи се лисичето. – Напоследък усилено се говори за друго положение на нещата, спори се и нищо чудно, ако един ден нещата, току виж, започнали да започват отзад и да завършват отпред. Вие с Мокси живеете във вечен спор, а от споровете се раждат нови идеи… Понякога науката ражда философия.
– Не те разбирам – погледна го Опашката. – Сега с мен ли си, или с Мокси?
– С двамата.
– Какво плямпа този клюкар? – събуди се Мокси и главата му се вдигна към зората. – Чака да заспя и започва да говори зад гърба ми.
Опашката не отвърна. По принцип тя мълчеше в присъствие на магарета."

LinkWithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...