петък, 28 февруари 2014 г.

Японска градина... в поднос



Японската градина е огледало на природата, миниатюра на прекрасния естествен свят.



През 14 век Дзен будизмът ппоставя началото на една от най-важните традиции на японското градинарство – символичното представяне на цялата вселена на ограничено пространство. 


Използват се различни техники. Загладеният пясък или чакъл пресъздават река или океана, скалите – острови или планини, а миниатюрни дървета представят идеята за цяла гора.

В японските градини има сравнително малко цветя, преобладават вечнозелените дървета и храсти.

Градините предлагат възможност за дълго и дълбоко вглъбяване и съзерцаване – идея, доста различна от тази в градинарството на западния свят, което търси наслада в изобилието от цветове.



Всеки елемент в японските градини - мостчета, скали, фенери, има свое символно значение. Докато камъните символизират планините на Япония и мъжката сила ян, то водата е олицетворение на нейните бистри реки и тихи езера, на отрицателната, тъмна, мека женска сила, назована ин.


Убежище на спокойствие, място, където духът може да почива и душата да се обогатява.



















Легенда: 
билково-спаначени мъХини,
мъхови килимчета  от грахови палачинки,
бели камъни от гъби
камъни с мъх  - от слънчогледови семки и от
шам фъстък,
скали от тахан халва,
шоколадови камъчета дражета
пясъчно езерце от амарант,
езерце с гъбени пънчета в оризов оцет, 
езерце с гъбени пънчета в соев сос,
езерце с водна леща от лучени кълнове
мостче от авокадо
езеро от артишок, пълнен с нещо като гуакамоле и шавар от мащерка, див лук, розмарин
дървета и храсти от броколи, брюкселско зеле, мента

понеделник, 24 февруари 2014 г.

МАЛКА ФРЕНСКА РЕВОЛЮЦИЯ с Бети



Тя е истински кулинарен артист. А последната и рецепта си е направо революционна:






Цялостна идея, форма, цвят, композиция, съчетани с деликатност, усет, въображение, нежност, заряд.

Докосна ме тази приказна макаронена интерпретация, въпреки че съм на много пъти "Вие" с френските макарони и с голяма част от сладкишите въобще. Заради оригиналността и лаконичността на детайла, може би. Има ли значение, защо... Просто съвсем спонтанно ми се прииска по някакъв начин да споделя мига и се изкуших да ползвам поне изразната форма. Нещо като да изпиеш чаша вино с някого по телефона.






Тук, естествено, всичко се премоделира чисто графично в солен вариант и то с почти задължителната за блога риба.

Вместо френски макарони – триъгълни, поотделно оформени питки (отгоре - ръжени, отдолу - пълнозърнести).
По средата - пълнеж от зеленчуци и риба тон.
Няма и помен от концепция, дизайн или стил - само намигване и едно: "Наздраве, Бети!" по мой си начин :)

неделя, 23 февруари 2014 г.

Чорба от сушени манатарки



Любимият дъжд. Цяла нощ като гъба се ослушвам за него. 
Екстра предпоставка за уют.


блокче хубаво масло
шепа сушени манатарки
пет-шест лъжици трахана
две чаени чаши прясно мляко
две чаени чаши вода
сол, риган, букет от пипери
няколко печени лешника или пресен чесън





Маслото се препържва леко.
Залива се с водата и млекото. Щипка сол.
Прибавят се гъбите. След като заври, се изсипва дъждецът от траханата. Разбърква се внимателно. Супата се оставя да къкри на слаб котлон около 25 -30 минути.
Черен пипер и риган.
Отгоре се накълцват печените лешници. Ако искате супата с по-пролетен вкус, заменете лешниците с наситнен пресен чесън.

четвъртък, 20 февруари 2014 г.

Пусть всегда будет СОЛНЦЕ



Не знам дали помните онези големи червени картонени кутии с надпис: БИСКВИТИ СЛЪНЦЕ. От години мрънкам по тях.


На фона на разни неуспешни други търговски опити за реставриране на попадения от миналото - котешки езичета, бисквити "Сълзица" и бонбонки "Карамел Му", новите "Слънце" на “Победа” може и да хващат нещо от млечния вкус на оригинала.



Недостатъци: по-малки, по-мазни, по-крехки, по-напудрени, по-гримирани, по-парфюмирани…
Само не ги натрошавайте в ентия чийзкейк, би било липса на въображение ;)

 

четвъртък, 13 февруари 2014 г.

Да гребеш с лъжичка в океана



Страшно ме зарежда готвенето за някого.
Когато става дума за особено любим приятел, в кухнята ми настъпва истинска експлозия от подправки и емоции. Няма по-голямо доказателство за обич от сполучливия краен резултат. Не говорим за онези класически случаи, когато трябва да се представиш пред важни гости и всичко тръгва с главата надолу. А за въодушевлението да мислиш за някой близък приятел, за това с какво би го зарадвал и всичко едно по едно само хармонично да се напасва. Сякаш постилаш вълшебна покривка с думите: Кърпичке, дай да ям! и в същия миг всичко се подрежда на мястото си като в цветна илюстрация от детска книжка с народни приказки, а не в лъскаво списание за манджи.
Ето такъв специален момент е този път:


Виното ще е розе със стратегическото име Two oceans. Там, където Индийският и Атлантическият океан се сливат, се формира уникален микроклимат, който прави  вкуса на гроздето в региона незабравим.

Нахутени лъжички и купички 
с козе сирене и червени боровинки

(приказно мезе за “Two oceans” розе)

12 лъжици нахутено брашно
5 лъжици кисело мляко
5 лъжици зехтин
6-7 лъжици ситно настърган кашкавал
1/3 лъжичка сода
две яйца,
кимион, индийско орехче, сол

Получава се тесто една идея по-гъсто от суровото тесто за кекс.

В силиконовата формичка за лъжичките поставяме бланширан магданоз и отгоре запълваме с тестото. Заглаждаме и заравняваме повърхността с навлажнени ръце.
Купичките печем във форма за мъфини (повърхността оформяме като полукълбо и също заравняваме с мокри пръсти), на 150 градуса, до зачервяване, около 35-40 минути. Лъжичките пъхваме през последните 10 минутки (до леко зачервяване).

Изваждаме лъжичките, които напомнят руските рисувани и лакирани дървени лъжици. "Питчиците" пък заприличват на фееричните покриви на московския Кремъл...!!!
В приказка съм, няма съмнение! :)

Изчакаме питките да изстинат. 
Отрязваме капачета. 


Получи се прекрасна вътрешна тъкан с кадифен наситен жълт цвят. 
Издълбаваме “хлебчетата” в средата, 


напълваме ги с козе сирене и червени боровинки, отгоре поставяме парченце масло и запичаме отново. Поднасяме като в приказките, тоест така:





Сервираме всяко вълшебно вързопче, наливаме в чаши от виното и отплаваме нататък… там, където се срещат Атлантическия и Индийския океан, тоест - нос Добра Надежда.


Не ми се мисли какви риби плуват там :)


събота, 8 февруари 2014 г.

Гаранция



Мариновано в лимон, сол, зехтин, малко чесън, черен пипер и девесил филе от нилски костур, застлано с пасиран замразен грах, инкрустирано с няколко шайби пушено топено сирене "Добрев". 
Малко микс от пипери  и кориандър, щрих морска сол и стръкчета пресен копър. Накрая финален зехтинов гланц със силиконовата четчица. 
Доказателството се запечатва в алуминиево фолио. Пече се 25 минутки на 200 градуса, предварително загрята фурна. 
Рецепта с поразителен ефект не само върху ценителите на риба. 
Пробвайте я върху някой, който упорито твърди, че не обича риба ;) 
Това е едно от най-гениалните ми попадения, признавам си без никаква скромност. 

понеделник, 3 февруари 2014 г.

After eight


8 месеца!!!
7-сантиметров перчем
6 разходки с шейната
5 кг по-тежък
4-ти номер памперси
3-ма навсякъде
2 зъба
1 окъсяла риза




* К'во ли не правят вече... Шоколадови дражета - КАМЪЧЕТА! Дори до реката не се налага да ходиш, като ти потрябват :)

неделя, 2 февруари 2014 г.

Weekend

Съботни контрасти:

Неделни краски:






LinkWithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...