петък, 31 януари 2014 г.

Тhe final countdown

Утре е Откриването на пъстървовия риболов 2014.

За нас празненството ще бъде малко като като в трилогията на Кшищов Кешловси, само че с риба, разбира се.

Три цвята: СИНЬО 

Три цвята: БЯЛО

Три цвята: ЧЕРВЕНО

Естествено и:

За подложка, малко близкоизточна феерична тъкан:

После така:

После точки:

Малко прясно смлян микс от пипери. 
Навиваме на руло. 
Пакетираме единия край с хартия и пристягаме. 
Изправяме вертикално и в горния край сипваме мъничко зехтин, изчакваме за момент.
Опаковаме с фолио и ...

Готови за утре:

Без дискриминация за членовете от екипа :)


На всички, които от утре тръгват по пенливите пъстървови реки,
пожелавам ръцетреп и сърцетуп! 
Не яжте мечтите си, пускайте хванатите риби да плуват отново!


вторник, 28 януари 2014 г.

Рибно вретено

две американски пъстърви
една голяма ябълка
три лъжици нахутено брашно
блокче инстантни спагетки от безконечните (без варене) - 2 бр.
лимон
розмарин (Интересно инфо: rosmarinus, от латински - “морска роса")
микс от пипер
сол

Рибата се почиства и измива, натърква се с лимон и се посолява.
Розмаринът се поставя в коремната част.
Ябълката са настъргва, смесва се с нахута + една лъжичка зехтин, малко сол, микс от пипер.
Получената "панировка" се разделя на две и се разстила върху всяка от рибите (само от едната страна).


Спагетките се накисват в топла вода и след 1-2 минутки се изваждат (не трябва нито да са сурови, нито разварени), отцеждат се, разплитат се на дълги снопчета и се омотават около рибата.

Рибата се запържва от всяка страна до зачервяване.

Изважда се върху домакинска хартия да се отцеди и се запича още 15 минутки на 200 градуса във фурната.
С филета би трябвало да се получи още по-добре.

неделя, 26 януари 2014 г.

Пипкав рибник с главата надолу

Балучка се вика на по-едричкия арпаджик:

Балтийски шпрот се нарича по-едричката брат'чедка на цацата.

Уловът ми се вписва чудно с преспите навън:

Целта е да готвим възможно най-туткаво, сгушени на топло в уюта на зимата. Да чистим лук поне половин час и рибката - още половин, защото освен че ще отстраним вътрешностите и главите, ще и премахнем средната кост:

Само лющенето на бакла може да бъде по-пипкаво.
Докато се маринова рибата в лимон, девесил, черен пипер и сол, си забъркваме едно маслено тесто от три вида брашно в равни количества (в отсъствието на бяло)


+ три вида мазнина (масло, зехтин и патешка мас)


 + четири вида морска сол

и малко вода.

Оставяме тестото да се порадва на снега вън, излизаме и ние на разходка в бялото. После, премръзнали,  бързо се захващаме със задушаването на балучката в олио до омекване и почервеняване. Като постигнем този нюанс на картината, разваляме красивата гледка в тигана с малко червен пипер и една чаша настъргани домати, девесил, босилек и пресен магданоз. Успокоението е, че след като се запържи доматът, освен нова приятна гледка, ще имаме и още по-многопластов мирис.
Разстиламе тестото в тарталетената тавичка, набождаме го на няколко места с вилица и печем на 200 градуса около 20 минути. Обръщаме го и нареждаме обезкостените рибки така:

После разпределяме отгоре и балучката:

Печем още 15-20 минути. Колегата вкъщи и той се е туткал и все едно арпаджик низал :)


На финала получаваме нещо като ароматен пипкав рибник с главата надолу - класическият е обвита в тесто риба в доматено-лучен сос/плънка:


Без много приказки, се усмихваме самодоволно и неповторимо.





петък, 24 януари 2014 г.

Рибена дроб сарма


Така, като гледам, в блога се очертават два основни фронта от различни полюси, които грубо може да обобщим като: сладък и солен. 
Сладкият е слънчев, бузест, почти беззъб, млекопитаещ, раздаващ щедър смях и подвеждащ в сантимента. 
Соленият е облачен, вълнообразен, със скачащи риби на хоризонта, понякога буен, пенлив, с каменисто дъно, в което се крият диви пъстърви. 
Надявам се, на някакъв етап двата да се синхронизират времево и пространствено и да постигнем онази философска безтегловност, за която, метафорично казано, мечтаят всички недолюбващи диетите и търсещи просветление свободни духове, оборудвани по-често с въдици, отколкото с вилици (или други още по-излишни вещи) в ръце. 
За сега ще внимавам вторият фронт да не остава на заден план, още повече след седмица се открива сезона на пъстървовия риболов! Не пропуснах миналата година да си извадя билет, тази също нямам намерение да се отказвам от хорото с въдиците и рибите... Пък и дядо Коледа в подкрепа на тази кауза ни донесе от далееече, много далееече нещо средно между слинг и самар за мъкнене на деца, камуфлажен зелен цвят - модел, с поетичното име “green river rock!!! :)

Та, по същество. 
Днес от стария соленоморски дълбоководен фронт ви представям едно истинско авторско гурманско изобретение, споменатата вече в началото

Рибена дроб сарма

Ако си спомняте Голямото Варене на зърнени и бобови по Никулден, няма да се изненадате, че си замразих една кутийка сбор от всичките сварени култури и най-некултурно, вместо да ги пазя за некой щедър дънен риболов, ги втъках в настоящото ястие.  
* Бял ориз, черен ориз, кафяв ориз, жито, булгур, просо, киноа, амарант, гречка, кафява леща, червена леща, зелена леща, овесени трици, царевичен грис, конопено семе, маково семе, сусам, марокански кускус, малко соев сос.

За да е рибна дроб сармата обаче, ни трябва вълшебната съставка - дроб от треска. Ако сте извънредно затруднени от намирането на въпросния деликатес, може да ползвате миди, нали ги наричат "белите дробове на морето", но за предпочитане, разбира се, е да си купите кутийка консервиран дроб. 
Във формичка за мъфини поставяте хартиени кошнички за печене. В тях изсипвате подложка от бобено-зърнените, отгоре нареждате парченцата дроб, настъргвате малко лук, поръсвате с лимон и черен пипер, насипвате втори пласт бобово-зърнени, посолявате всяка килийка с няколко врътки морска сол,  заливате с малко от зехтина на маринования дроб. 

Отгоре изсипвате няколко лъжици разбито яйце, поръсвате с девесил (най-добре е пресен) и задължителния за всяка дроб сарма малко джоджен:

Аз разполагам с цяло развълнувано море домашно сушен джоджен -  мама го накъсва листенце по листенце, суши го и всяка година ме снабдява с най-прекрасния родопски джоджен на света.

Мятате във фурната на 200 градуса до зачервяване.

Може, разбира се, да не сте толкова изчерпателни с микса и да сложите друг ансамбъл от сварени зърна, важно е да следвате принципа на Мечо Пук -  Колкото повече, толкова повече! Имам предвид видовото разнообразие, а не количеството.
Това обаче не е всичко. На финала следва още един много важен момент. Предварително трябва да сте заделили на склад в хладилника опашки от сушени чирози. Аз си бях скатала няколко истински морски бижута. Взимате опашчиците и ги монтирате върху всяка  дроб сарма. 






После всичко е кристално ясно, като чаша, пълна с бяло вино и компания, пълна с риболовни истории.
Да ви е сладко, да ви е солено. "Както ви се харесва!"

сряда, 22 януари 2014 г.

Тахан и мед

Ако съществува съвършен дует в кулинарията, това е: пълнозърнест сусамов тахан и бял мед:

Едва ли има по-хармонично двусъставно.
Пробвах комбинацията върху тарталети с тесто от:
17 ореха, разчупвам ги с ножче, за да запазя лодките цели, ядките счуквам,
10 меки черни фурми, намачкани с ръце на маджун,
един намачкан с вилица презрял банан,
един белтък,
овесено брашно, количество за получаването на подходящо тесто за разточване,
щипка сода,
щипка сол.

Предварително загрятите тавички се намазват с масло, после в тях се мотнират изрязаните кръгчета тесто, като се притискат с пръсти внимателно навсякъде.

Печене до зачервяване. След като изстинат, тарталетките се обръщат и се пълнят с разбъркания тахан и мед. Идеята бе подложката да е по-малко сладка, заради пълнежа, а вкусът на орех, банан и овес да подчертае ян-ин съвършенството :). Получи се чудесно.

Бъркането на мед и тахан с лъжичка в чашка  ми напомни за други

Задължителни детски куул-инарни ритуали:

разходка с първите за сезона череши на ушите,
преживяне на киселец,
напълно заличаване на всяка следа Нутела от бурканчето,
кихане с лимонтозу в носа, 
небръснене с мустаци от айрян,
душене сърцевината на топъл козунак,
опитване по малко от всички видове шоколадови бонбони в кутия “асорти”,
култовия танц с хлебчета, набодени на вилици,
ядене на малини в мексиканска вълна, ала Амели Пулен:

омазване с диня до ушите,
глозгане на шушулки от акация,
парфюмиране с фина чубрица по всички дрехи,
дегустация на смола с пръст от ствола на дърво,
джобове, пълни със зелени джанки, 
купуване на ценното едно пакетче ванилия с намерените пред магазина стотинки,
смучене на ледени висулки,
опитване на дъждовни капки или снежинки в движение,
и единия от ГОЛЕМИТЕ ДЗЕНОВЕ: зяпане, месене, точене и изрязване на формички от огромни облаци в небето ;)


четвъртък, 16 януари 2014 г.

Гостува ми: Феята на зъбките



Вчера късния следобед, без много официалности и предизвестия вкъщи пристигна Феята на зъбките. Неангажиращо, като близка позната. Получи се едно от онези приятни спонтанни гостита, за които няма предварителна подготовка, списък, пазаруване. Вадиш луканката, дет съ вика. Прекрасно предизвикателство за всеки импровизатор.
Да си призная честно, не съм голям последовател на традициите около подобни събития. Трябвало моментално, веднагически, задължително и на всяка цена да купя бяла дрешка. Феята на зъбките сигурно има Гигантски Гардероб с Габаритите на Галактиката с бели дрешки и идеята, честно казано, ми се стори не чак толкова умопомрачителна. Бяло значи... Последва бърз чек на обстановката и разгръщане вратата на белия голям електрифициран шкаф в кухнята. Като да четеш книга с поезия! Поглеждам вътре и всеки бял продукт се превръща в отправна точка на въображението. Спирам се на глава карфиол, прясно мляко, козе кисело мляко. Поглед към поличката отсреща – буркан бял ориз, буркан брашно тип 500, сол. На стената виси бял тиган, а в ляво от него на шкафа с цвят на сребърна бреза се кипри една бяла тенджера. Картината е ясна:


Моментът ми се стори изключително подходящ да уважа паметта на моята Кръстница. Човек само може да си мечтае за такава кръстница. Имаше и излъчването, и присъствието, и външността на фея. Освен всичко това, тя беше невероятен кулинар, възпитаник на френски колеж. Правеше най-страхотните супи на света, и сладкиши, ммм и какво ли още не.

Няма нищо случайно във факта, че именно днес ми се намира карфиол в хладилника - точният момент да впечатля Феята на млечните зъбки с млечната супата на Моята Фея:


Карфиолената супа на Кръстничка 

Продукти: три равни лъжици брашно, 75 гр. масло, две чаши прясно мляко, две чаши вода, карфиол, фиде, сол


В тиган запържвате брашното в масло, бъркате, докато се появи онзи приятен мирис. Дръпвате настрани да поизстине и после добавяте млякото, постепенно при непрекъснато разбъркване. В тенджера слагате карфиола във водата да поври с малко сол, като внимавате да не се развари, трябва дори да е ал денте. Изваждате го, начупвате го на малки розички и го връщате отново във водата, където вече сте сложили и шепа фиде. Накрая изсипвате и разтвореното в мляко запържено брашно. Оставяте да заври.



Критичният момент в рецептата обаче бе, когато след проверката за фиде в шкафчето установих тоталната му липса. Уви, най-близката до него материя беше малко  натрошен попрепечен кадаиф, останал в един буркан. Понякога го ползвам за сгъстяване на разни неща. И тогава, точно като в приказките, на рафта с пастите фиксирах отворен пакет: KIDS PASTA – FAIRY TALES. Няма нищо случайно:


В контекста на детската приказна паста разполагах бяло на бяло с: 
бяла спретната къщурка (1),
Белия зъб (2), 
зайченцето бяло (3),  
Нейно превъзходителство  - Самата Феята на зъбките (това на главата и не е коронка, а зъбче, здраво зъбче) (5)
и за капак - бял котарак (4)



Рядко ви подстрекавам непременно да опитате повече от щуротиите тук, но Карфиолената супа на Кръстничка е нещо, което НЕПРЕМЕННО трябва да пробвате. Не може да си представите какво ще пропуснете, ако не опитате. Задължавам ви направо. 


Вечерята се състоеше и от други акценти в бяло. По принцип си беше предвидено варено пиле, чието бяло месо само и единствено заради Феята беше втъкано в бешамелен сос ‘ала фрикасе с домашно козе кисело мляко.





За тостовете в чест на моларите,  премоларите и инцизивите бе употребен любим староселски мускат.
Десертът пък се белна под формата на сутляш.




На вечеринката присъстваха всички бели играчки на синчеца, лека дискриминация спрямо останалите в името на емайла, калция и порцелана.

За компания на почитаемата гостенка имаше представители от вълшебническата гилдия:



Липсваше само още една малка подробност, която YouTube любезно предостави:





Цяла вечер в пленителната почти беззъба детска усмивка гордо се спотайваше поводът.
Живи и здрави! 

PS: Мисля,че ще трябва да си устроим едно пиршество и с Феята на чорапите, защото определено имаме нужда от подкрепа. Последния път, пред асансьора на входа на блока, на 31 декември сутринта заварихме следната мила картинка. На корковото табло, под пластмасовата украса със златен надпис Merry Christmas, до списъка с дължимите суми за вода, едно чорапче боднато с карфица. Лакомствата вътре липсваха, но на фона на камарата единични чорапи двете чорапчета от чифта се събраха в чудесен постколеден образцов хепи енд на 2013 :)  

вторник, 14 януари 2014 г.

От пиле мляко

Рецептата "Пиле в мляко" ме спечели с това, че е семпла и изчистена.
Версията тук е с пилешки бутчета, а не цяло пиле. Щеше ми се по някакъв начин да си щипна от вкуса, да опитам крайния резултат, колкото да задоволя любопитството си. Самата идея да преповтарям рецепти или да импровизирам върху чужди такива намирам за малко скучновата, с някои редки изключения, разбира се.
Продукти: пиле, мляко, портокал (има доста варианти с лимон), зехтин, сол, аз добавих и малко дижонска горчица, светъл соев сос и мъничко шафран.

Почистих и мариновах бутчетата в соев сос  и малко портокал и с помощта на четчица ги намазах с дижонска горчица. Запържих за 5-6 минутки в зехтин, колкото да добият загар и в крайна сметка  получих нещо като кадър от синхронното плуване, цял ансамбъл:

Прехвърлих бутчетата в подходящ съд. В останалата в тигана мазнина добавих млякото, докато заври. В това време върху пилето настъргах портокалова кора от половин портокал, малко шафран и посолих с тибетска сол.

Залях с горещото млеко и !!! получих още един кадър ала синхронно плуване, ансамбъл (ки-ки):

покрих съда с капак,

и поставих в предварително загрята на 180 градуса фурна. След час и малко извадих:

Много, много крехко и ароматно.  За моя изненада портокалът доминираше над шафрана.

Аз доволен. Съучастниците ми във вечерята още по-.

:)

LinkWithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...