понеделник, 8 декември 2014 г.

Бяла приказка


Ако ТОГАВА, точно на тази дата, добрите феи официално ми бяха връчили в ръце вълшебното кълбо с обещанието, че само да тръгна полека по нишката и ще намеря пътя, и ще вървя по него без умора  и ще разнасям гигантски плакат с нарисувано сърце вече толкова много години, и то ръка за ръка с още един истински човек, който също ще се върже без резерви и резервации на целия този любовен сценарий, щях да им благодаря възпитано и да се оправдая, че не мога да поема такава отговорност и скептикът зад веждите ми гайтани да бъде по-доволен от романтикът в очите ми маслини :). 
Но това му бе хубавото на този неочакван блус (под акомпанимента на Nick Cave), че феите не ме попитаха тогава и всичко се случи неофициално, без предупреждение, тотално и вероятно завинаги.
Серендипити!
И днес не ми стигат думите, времето, чувствата, заслугите, моментите, мислите, мечтите… 


Беше среща в планинско градче и на сутринта всичко бе покрито с тежък юрган от  пухкав сняг. Малка бяла приказка по повода:

8-мица от гигантски сухари ИКЕА
Материали: 700 - 800 гр. млечна домашна салата - за крем между двата блата и планински склонове, козе сирене - за център в средата, синьо сирене - за боровете, сирене Бри - за езерото и мегдана, сирене Филаделфия с чесън - за къщите, Филадалфия с лук - за къщите , домашна млечна салата с див лук и извара - половин килограм (за релеф), сухари, крекери, солети












изненадата е скрита във върха на елхата "волфрамова мормишка"








Всички завикали: „Ура!“, а пък сврачето се разкрещяло:
— „Няма да има край любовта ни-и-и-и!“ 

                                       Из "Бяла приказка" , Валери Петров

Няма коментари:

Публикуване на коментар

LinkWithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...