сряда, 24 септември 2014 г.

A, B, C на вкуса


ПОДОЗИРАМ, 
че у мен дреме една скрита майка сардинка. Нямам предвид рибката Sardina pilchardus, а острова. Доколкото помня един епизод на Антъни Бурдейн, за сардинците било въпрос на чест да бъдат главни готвачи на собствената си трапеза. Повечето били не само кулинарни гурута, а честолюбието им стигало чак до там, че да смятат за пълен резил възможността сардинец да стъпи в ресторант. И не става дума за често срещаното снизхождение към туристите сред консервативните местни жители на някоя популярна дестинация, нито за назидателен упрек към мързеливците, а за едно интересно самоуважение към бита, което ми е разбираемо. Подобна крайност обзема и мен пред шанса да запиша синчеца на детска кухня. 



ЕЗИКЪТ 
на вкусовете и предпочитанията е още една възможност да общуваме двамата. Да споделяме и обменяме. 
Готвя му с кеф.


ПРЕЗ ДЕНЯ 
гоня значително краткото време на приготвяне и заформям малки еднократни порции само за него, които не винаги биват одобрени, разбира се. Категоричността, с която имащият-винаги-право харесва или отказва храни, направо ме изумява.

Детето е тотален фен на рибата и месото (пилешко и телешко), почитател на всякаква дребна паста  - особено звездички, родопските картофи и сиренето, царевицата и карфиола. Индианското му име би могло да бъде Търсещият-хляб. 

Предизвикателство за момента е да облагородя и разширя зеленчуковата територия на небцето му.  Все по-често отказва зеления фасул, тиквата, пащърнака. Палачинки с пълнеж от пюрирани зеленчуци обаче са добър ход. 50%-зеленчуков хляб с брашно от просо и лимец на малки мъфини също. Любимата му елда с праз и домати е благодатна тъкан за вкарване на по-витаминозна храна. Цвекло и моркови все още хапва с апетит, стига да са финиширани  леко в тигана със зехтин. Кафяв ориз – няма проблем, ако е разварен и блажен като агне по Гергьовден. А, да, не харесва грах при абсолютно никакви обстоятелства. За това пък телешките бейби кюфтенца с лук, яйце и кисело мляко са абсолютен хит, спаначените принцеси също. Не бързам с подправките - само копър, магданоз, босилек, риган и мащерка засега.
Като че предпочита храна, която може да се държи с пръсти или да се боде с виличка, пред манджоподобните. Всъщност повечето манджи могат да бъдат успешно премоделирани в по-интересен 3Д вид.


ОСВЕН
всичко друго обаче не трябва да се подценява и отговорността на диетолога-готвач-доброволец-авантюрист-провокатор да предложи грамотно балансиран продукт от въглехидрати, протеини и мазнини на въпросния потребител. Това ще рече, че не е лошо да се рови из книжки и нета, а защо не и по менютата в сайтовете на детските кухни. Още една от идеите е да се оформи адаптивност на детския вкус към традиционната кухня, която неизменно го чака в градината.

Малък списък с любими храни и списък с полезни такива, които детето трябва да приеме и свикне, сигурно би вършил чудесна работа. Лично аз обаче не си падам по сметки и списъци, а предпочитам творческия хаос и спонтанността.


Ние минахме от тотален био период (зимно-пролетен) към постепенно доверяване на бабите по пазарите, плюс доста други компромиси в името на разнообразното хранене.


СЛАДКАРСТВОТО 
за сега е тера инкогнита, но понякога експериментираме с медено-таханови комбинации или киноа с кокосово мляко - добра почва за вкарване на канелени или ванилови щрихи.   
Плодовете, слава богу, са на особена почит. 

Ясно е, че пълни провали също не липсват - тогава, ако не помогне пасирането или вторичното обогатяване (като успешен “втори шанс” на едни смлени печени чушки, например, се яви форматът “бухти”), на помощ идва някоя от бързите сухи каши на Хип. 

Съществуват и моменти, в които клиентът на ресторанта оставя солиден бакшиш от възторжени възгласи на детски спонтанен кеф, че даже и смешен аборигенски танц от столчето за хранене.
Имам и едно благовонно тайното оръжие, ако с някое ядене нещата са “на кантар” - добавка от копър и чесън върши истински чудеса – формулата на успеха. Не бих се сетила да манипулирам бебе с чесън, но той сам ми подсказа слабостта си, още преди да навърши годинка. Тогава не би трябвало да си учудвам, че напоследък суровият лук и парчето лимон са сред залъгалките между шепите на малкото коалче, докато вечеряме, ама се мая.   


btw
наблюдателността му и интересът към всяко нещо, което ВЕЧЕР слагам на масата, е забележителна. На вечеря най-често се храним заедно, с общи средно-аритметични-съчетания между неговите и нашите вкусове.


Заедно със задължителната купа салата на маса ни сервирам върху столчето му за хранене (стои по между ни, на дивана) бейби шопска салатка персонално за него. До нея стои задължителната празна плътна стъклена чашка за узо за общите ни наздравици. Един безкраен празник, ако ме разбирате. Баща му пък вкара ритуала със слагането на лед по чашите ни – бебе-барман.


Хубавото е, че покрай него почти отказахме солта вкъщи. Никога не съм предполагала, колко излишна и незабележима може да стане тя, примерно, в печеното пиле натюр в гювеч. Ето рецептата: слагам измитото сурово пиле в порцеланов съд с капак, без абсолютно никакви подправки, гарнитури, освежителни добавки и домашни подобрители. Пека час и половина на 180 градуса. Ефектът накрая е, меко казано, 3х10 облизани пръстчета.

"Храненето му" сам с вилица напоследък се явява чист христо-носен поход. Засища се малко преди нас, въоръжава се с вилицата на някой потърпевш и тръгва да разширява границите на собственото ни търпение. 

За някой подобно ежедневно готвене може да изглежда трудоемко, но с добра организация и страст всичко не отнема особено време. Въпрос на желание, може би тренинг и ловкост, но всъщност става въпрос за не повече от общо час допълнително жонглиране в кухнята, като включим дори и почистването после. Час, който винаги може да бъде превърнат в общуване и игра, пазаруването пък - в разходка. А като видя синчецът, колко сериозно и задълбочено готви на ужким край мен, докато аз готвя наистина, се размеквам като карамел. 


Това е извадка от едно червенобузо ежедневие, което дори не съм предполагала, че човек може да разглежда така подробно с лупата на ежеминутното любопитство, докато внимава, разбира се, нещо някъде да не запуши, да не загори ;)

Същите мисли могат да бъдат споделени спокойно и относно ХРАНЕНЕТО С ПРИКАЗКИ или върху темата МУЗИКА - за нас тя е най-силният код в общуването, както и невероятен заряд и извор на настроение. Само заместете храните с по-твърди рок групи и разнообразни музикални стилове или с автори на детски книжки и навярно посланието ще бъде аналогично.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

LinkWithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...