петък, 22 август 2014 г.

Лавраци



Докато задушавам вчера вечерта на котлона два лаврака -  шпиковани, предварително мариновани в морска сол, лимон и девесил, в елипсовидния тиган с малко водичка и зехтин,
докато задушевно покрай лавраците си мисля за любимите гръцките брегове, пристанища, острови, в които вече толкова години намираме НАС СИ всяка пролет и есен,
докато режа и добавям към соса лука на полумесеци, чесъна на шайби, зелената чушка на лентички, сладките градински домати на кубчета, кълцам с ножицата сушена червена чушка и сушен домат,
докато загребвам от всяка частичка Самотраки, селца около Волос, старини от Атина, Коринтския канал на сбити блатове, стръмни улички в Патра и Калаврита, сгъчкани къщички от Гитио,  цял Крит и цяла Лефкада, Тасос, моста на Евия, пак съм в Каламбака, скубя зарган на носа на Касандра и се гмурвам за енти път в синьо-зелена Ситония. Стотици километри, малки плажчета, блата,  пълни с риба, всеки язовир, скрити из Пинд пъстървови реки, всички други по-големи кефалови реки, безкрайните садки по гръцката граница с Албания, далечни скали в морето, до които, хванати за ръце, развълнувано плуваме с плавници само двама, малки параклиси навътре в морето, до които се стига само с плуване - солен, бос, пречистен и без фотоапарат...
докато сипвам малко бяло вино и периодично обливам с лъжица рибите във врящия сос,
докато влизам в малките бели параклиси, търся камъчета, мириша билки, слушам камбанките на козите, късам кестени,
докато лавраците къкрят в тигана шумно като пърпоренето нощем на рибарските лодки навътре в морето,
докато си подготвяме вечер въдиците и примамките за сутринта по тъмно и не можем да спим цяла нощ от нетърпение,
докато обръщам внимателно с щипката двете риби,
докато седя на сянка до рекичката, под маслината и гледам вълните, докато плувам протяжно на любимия ми плаж с колибите, заедно с леферите и лавраците,
докато наръсвам щедро още зехтин и пресен босилек, черен пипер, гръцки риган, дафинов лавров лист и морето божествено заухава из цялата къща...
...дори и не съм забелязала… кога един малък Дионис е слезнал от Олимп, седнал е по бяло потниче на кухненския под до мен, извадил е формата за кекс от шкафа, взел е в ръчичка синята лъжичка-дозатор и бърка ли бърка, ГОТВИ!, старателно, и после сервира в някаква обърната с лице към пода бяла чинийка, и дегустира наужким с лъжичката, без да я пъха в уста и поглежда с онези тъмни сиво морски дълбоки очи ту към мен, ту към татко си, усмихва се с онази безбрежна усмивка, и опитва, и дъвче съвсем като наистина, и така е вкусно... !




Няма коментари:

Публикуване на коментар

LinkWithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...