понеделник, 25 август 2014 г.

преди 12



Преди толкова години разлистваме със сестра ми каталога с торти във Виенската сладкарница на Кракра и Цар Освободител.
След дълго взиране и чувството за безизходица сред джуфки и цветя, избирам зеленикава снимка с надпис Морска лагуна. Поръчваме лагуната, без да обясняваме повода. Готови сме с всичко останало - пръстените, обувките, чантата, бельото, роклята (част от нея е от фин шведски плат  за перде, цвят екрю), менюто, църквата и залата, поканите, градината, бусчето (сватбата е планинска, на  стотина километра), подаръци за гостите (дъждобрани). Шивачът и фризьорът, маникюристът и майсторът на букета, плюс главният съветник и помощник СА пак сестра ми(!).
Отиваме да вземем тортата ден преди празника и ни посрещат с нещо, напомнящо кичозен оазис от захарен фондан: няколко обли купола опасват в пълна симетрия кръгло езерце. Лагуната повече прилича на надуваем детски батут, на посърнал купол на цирк, по който се разхождат в транс дузина морски раци и звезди. Сладурска детска торта, но не и нещо, което да поднесеш на семплата си малка сватба.
Разочарована съм, въпреки това съм склонна да уважа интерпретацията на художника и да вземем тортата.
Сестра ми обаче не се предава и съвсем сериозно започва:
- Вижте сега, ние сме телевизионен екип за подводни снимки, имаме годишнина. Нали разбирате, че няма как да поднесем утре на колегите водолази тази детска торта...(!?) - единствената що-годе истина в думите и беше, че живее срещу БНТ :). В дълбочина молбата и към майсторите сладкари всъщност бе да начупят по възможност малко по-артистично релефа и да поразхвърлят морските аксесоари по-безразборно. Повече без-тег-лов-ност, творчески хаос, с други думи.
Когато се връщаме няколко часа по-късно, изненадите са две:
Първо, няма и помен от захарния фондан. Еврика! Повърхността е мека и сметанова.
И второ - в тортата има движение, има плисъци, бриз, дълбочина. Кипи истински морски живот, а в малкия като напръстник рапан направо се чува морето.
Сестра ми одобрява с палец (жест на изпечен водолаз), жената "зад щанда" също ни се усмихва - всички поемаме с облекчение дълбоко кислород. Нахилени като анимационни русалки, двете отплаваме към вкъщи.


12 не са толкова съвместно много, но като добавим и още 7 години плътно преди това, нещата стават по-сериозни :)
 
 Живи и здрави, и още дълго плътно заедно!

Няма коментари:

Публикуване на коментар

LinkWithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...