вторник, 15 юли 2014 г.

От сангрията до стихията


(забранена рецепта)

Освен че забраненият плод е особено сладък, да не забравяме, че си носи и съответните отговорности :)




 
Та, който реши да приготви настоящата забранена сангрия, нека има едно наум и следната римска сентенция: Qui ventum seminat, turbinem metet (Който сее вятър, ще пожъне буря). Именно поради тази причина публикувам рецептата малко след дъжд – качулка. Щеше ми е да ви я споделя още преди седмица, НО най-сериозно се опасявах, дали пък ледената рецепта не е първопричината за още по-ледената МЕГА градушка миналия вторник в София.
Истината е, че … В НАЧАЛОТО БЕ сангрията, а после биде стихията.

С други думи, сангрията се случи два часа и малко преди градушката – достатъчно време за едно метеорологично обособяване…

Не знам, доколко едното е следствие на другото, но има кулинарна логика и тя е общата основна съставка и на двете -  ЛЕДЪТ.


Колебаех се дали да публикувам точните пропорции. Мислих, мислих и реших да премълча един от продуктите, за да не давам възможност за излишни атмосферни рискове. Cessante causa, cessat effectus (С отстраняване на причината изчезва и следствието).



Сухи факти и мокри съставки:

София, вторник, 8 юли, 14.30, жега

Чакам прескъпи гости.

В порцелановата тава върху печката е бухнала спаначена импровизация със средиземноморски привкус, която ще ви споделя по друг повод. Във фурната се пече пълнозърнест медено-таханов галет с три цвята череши, а на кухненския плот… 

(и тук започва рецептата)



… до голяма прозрачна купа пукат тихичко две току-що извадени от камерата пластмасови формички за лед. Третата търпеливо си чака реда на студено в хладилника.

На втори план се поти бутилка траминер – етикетът е малко олющен в единия си край.

Пред бутилката, в тънка стъклена ракиена чаша прозира, също така златисто като виното, концентриран 100 милилитра бъзов сироп, домашно производство.

Най-отпред три купички череши дърпат фокуса на цялата картина към себе си: бели (случайно открити в зеленчуковото магазинче до нас), червени (консервирани коктейлни череши)  и черни (едри хрущалки). Цветовете на пластмасовите формички за лед (циклама и кьорасо синьо) се карат с цвета на черешите. Няколко стръкчета току-що откъснат домашен босилек се натрапват с аромат из цялата кухня.

Леко встрани – почти узрял дебелокор лимон и половина, нарязан на полумесеци с безразборна големина. Втората половинка чака, за да бъде изстискана на сок, директно в сангрията. Канелената пръчица до нея стои извита като тайнствен пергамент.



Нищо в настоящата картина не е съвършено, не е подредено, нито на фокус, но фокусите са атракции на фокусниците. Ние тук сме освободени готвачи натуралисти, които не признават рамки, теглилки, метрики и други перфектни публични кройки. Свободният заряд не търпи лъскави опаковки (Не знам как би звучало на латински, но със сигурност ще изглежда още по-достоверно).



За да е ледена, сладка, свежа, сангрията е сглобена минути, след като хората пристигат. Tres faciunt collegium (Трима правят компания).

После сладнят … глътките, приказките, хапките. 



Забърквам още половин доза. Виното този път е мускат. Не можем да пием два пъти една и съща сангрия, както и  In idem flumen bis non descendimus (Не можеш да влезеш два пъти в една и съща река).



Малко по-късно ни прекъсва ГРАДУШКАТА.

Отрязва разговора ни като с нож през хрупкав галет с череши.

Един от нас излиза на терасата, другите се скупчваме пред прозореца.

В началото на непредполагаемата стихия коментарите ни се свеждат до големината на ледените късове,

после идва безмълвно вторачване в завесата от лед, която се сгромолясва под остър ъгъл, нереално дълго по превитите дървета и пустите (слава богу) тротоари,

булевардът също опустява, 

пуснатите аварийки на отбилите коли под дърветата са като верижен сигнал за тревога,

следва апокалиптичното чувство, че това никога няма да свърши, по-скоро че светът, ще свърши точно тук и сега… без предупреждение, без сирени.

От напрежението във въздуха ледът в остатъка от сангрията буквално се стопява за миг. Помня, че никой не се притесни за колата си. Спомням си и как някой дори в кулминацията на всичко предложи да протегнем купата със сангрия през прозореца, ледът все пак ни беше кът :)

Bis pueri senes (Старите хора стават за втори път деца). :)



Латинската азбука :)


  

Няма коментари:

Публикуване на коментар

LinkWithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...