неделя, 18 май 2014 г.

Жива вода



Лекува, подмладява, съживява. Живата вода.
А какво се случва, ако е цяла река?!

сника - 2008




Първата река:


Първият път, когато оживихме тази река, беше през 2008.
Още помня вълнението, с което потеглихме рано сутринта.
Имахме годишнина от сватбата.


2008



Сега ми изглежда прекалено с тия сърца, ама явно романтизЪмът у човека заглъхва с годините…

По пътя взехме рибките от развъдника и бегом към реката, за която местните хора казваха “тука риба не търси”.

Ето и един усмихнат отчет на събитието от тогава: ЗАРИБЯВАНЕ


Голямо трептене на положителни вибрации в пространството беше. 



Крихме се като партизани, за да сме сигурни, че никой няма и да предположи, че в реката плуват рибки, поне докато се окопитят рибетата и дадат поколение.



С реката всъщност се бяхме опознали далеч преди това.
Най-напред с естествените му там първи стъпки -  джапане, строене на  вирове с камъни, разходки, пикници.
После и по един малко по-артистичен път, през 2005




Оттогава тя се промени доста. То и ние не по-малко.
Нея не я подминаха наводнения, зеленясвания, изтънявания в сушите, както и усвоени европейски пари покрай новопостроен ВЕЦ. Нас пък не ни подминаха поривите, тревогите и лудостите на съвременния свят.
Горе-долу по времето на ВЕЦ-а, покрай някаква друга инициатива се появиха и красиви дървени табелки с надпис: “Моля не изхвърляйте отпадъци! Глоба!”, “Пазете реката чиста!” При нас пък се появи синчецът. Добре че в природата има подобни равновесия.


Иначе покрай реката се извиха пътечки, тип рибарски. Разчу се в близките села, че “има риба”. Рибките пораснаха, но се разредиха и понамаляха съвсем:


*рибата е пусната обратно, разбира се

В навечерието на първия рожден ден на синчеца, решихме хАЙДЕ ПАК:

за заблуда на противника :)
а иначе така :)



което ще рече "балканска пъстърва"

с любезното съдействие на :)






Ще  е супер щуро, ако след повече такива зарибявания, някой ден синчецът, като види дядо Коледа с чувала, възкликне спонтанно: Еха, зарибяване! (½ Шега!):



Втората река:

По същото време по-далече се случваше Световното по риболов на пъстърва, река Чая, село Бачково.




Чудесна е тази река. Харесвам името и: Чая. Казано по нашенски: китайците само може да ни завиждат, че имаме такъв чай. Зелен, кафяв, черен – зависи от дебита на реката… Участваха дори монголците, а те са първоименници на цяла раса :) Чай "пиха" още 15 други държави. Да усетиш наистина как такива събития сближават, е като да се стоплиш с топъл ЧАЙ след планински преход в студено време, в каквото живеем днес.. И още нещо… 




Накарайте по друг повод точно тези местни приятели да застанат така захласнати, освен някой следобед пред отворена игра табла или пред телевизор на Световното, ама по футбол.  



Искрено се надявам ТАЗИ река да стане някой ден ОНАЗИ река, за която всеки истински риболовец мечтае. Има потенциал, има късмет  (заради събитията напоследък), дано има и шанс.

Третата река:

Третата река (жива вода), за която искам да ви споделя, е градината от горски ягоди на мама в задния ни двор:


Още малко и цялата тази река ще стане ярко червена от горски ягодки, за аромата няма да ви разказвам.
Още един вир, който е по някакъв неин си начин магичен, и див и уютен едновременно:


А в това вирче с какви-ли-не подправки мога да се гмуркам по цял ден:

Хубаво качество на реките е, че съвсем естествено се вливат една в друга, допълват се и се обогатяват...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

LinkWithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...