петък, 16 май 2014 г.

Задушен език



Ако се опитате да задушите езика, бъдете готови за последствията.

Вчера готвих език.
Сещате се – в тенджерата под налягане, малко сол, черен пипер, лук, водичка, малко лимон.
Класика.
Беше телешки език – но нали знаете, не е толкова важен какъв е, а дали е пресен език, добре изчистен.
Не си водех точни бележки, но стана истинска магия. Ако улучите точното време, соленост и подправки, току-виж накрая езикът ви заговорил с думи прости :). Без превод, ей-така, може направо да ви се изсипе свише някоя езикова сентенция от сорта:

Разликата между това “да вдъхновяваш” и “да се вдъхновяваш” е горе-долу като тази между “да вярваш” и “да си вярваш” – фина, с други думи, деликатна.

Затова обичам езика. По-често ще го готвя. Забавно е.

Ако езикът не ви заговори нищо, не се плашете (страхът е лош съветник). Това не значи, че е по-постен вашият език или още повече, че това е някаква цензура свише. Най-вероятно нещо в рецептата ви е не съвсем коректно, сбъркали сте при преписването.

Обещавам, следващия път, когато готвя пак език, да го направя по-интерактивен. Да си записвам и посоча рецептата подробно стъпка по стъпка, да бъда по-малко лаконична и по-буквална - да му добавя подробна гарнитура макаронени буквички и то само гласни :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

LinkWithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...