сряда, 14 май 2014 г.

*****





От години дъждовното време не е било така щедро към мен. Чак започвам да изпитвам леко неудобство.
Няма начин, потъвам в някакъв особен домашен “собствен сос”. Нощем се будя, за да подслушвам капките през отворения прозорец, дали са си на мястото. Капчукът на сградата е като допълнителен шнорхел, през който вдишвам жадно шума.
Точно по развиделяване дъждът спира за момент, колкото да даде възможност на птиците да изпъкнат в тишината. Не може да не ви е направило впечатление,  песента им винаги е по-избистрена в мокро утро - някакъв още неоткрит физичен закон на птичите песни, посветени на дъжда, ще да е това.
С нетърпение ставам рано, обувам на босо дебели пантофи, навличам нещо тежко и бегом на терасата в тихото и тъмното сиво. В саксията срещу мен една повредена соларна лампа светва и загасва ритмично бавно и сериозно като морски фар.


Терасата се превръща в кораб, пия на палубата кафе, а по козирката тихичко кълве дъждът. Аз пък кълва детските стихове за възрастни на Петя Кокудева. 

ЛУЛУ и осмеляването да си красив

"дрехи за вкъщи"  Лу няма,
нито пък "грим за навън"
предпочита да е пряма
със себе си наяве и насън.

и някога, когато остарее,
отново да е хубава ще смее.


ЛУЛУ и свободата

как свободен е човекът,
щом направен е от клетки?
щом светът му толкоз века
е от атомни решетки?

свободата май е само
най-чудесната измама.


ЛУЛУ и романът

как ли изглежда романът
с толкова много глави?
всяка му дава команда
и сочи къде да върви.

да си стих е друг живот:
сам глава си. без хомот.


ЛУЛУ и защо трябва да се мечтае бавно

Лу мечтае б а в н о ,
за да и остане
нещичко забавно
стара като стане.

ако измечтае всичко през нощта,
току-виж е стара още сутринта.

Паяжината на периферния ми поглед улавя нещо. В уличката отсреща пониква от раз голяма черна гъба - момиченце с огромен чадър за възрастни крепи внимателно някаква кутия (вероятно домашно) и бърза към училище. Под несъразмерния си движим "покрив" прилича на сюжет от Ромина Беневенти (илюстратор на книжката). 


В антракта между капките, от вътрешната страна на прозореца на спалнята пердето лекичко се дръпва и ми се ширва усмивка с пет зъба.

Сиропирана съм с дъжд и кеф като реване.

P.S.  Мислите ми пълноводно потичат към една неголяма река, за която, живот и здраве, ще ви разкажа следващия път:




LinkWithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...