четвъртък, 10 април 2014 г.

Опашка



Те-леш-ка.

Продукти:


* праз, чушки, моркови, целина, лапад, див чесън, зелен лук, зелен чесън, патладжан, пащърнак, тиквички, копър, мащерка, лимон, телешка опашка. 

Исках да приготвя опашката цяла. Натърках я с лимон, черен пипер и мащерка. Успях да я завинтя на дъното на тенджерата.



Почистих зеленчуците и всички опашки се  наместиха в бульона:


Опашки: *дръжки от мащерка, дръжки див чесън, дръжки лапад, дръжки копър, дръжки чушки, дръжки домати, капачета пащърнак, капачета морков, капачета лимон, основа целина, капачета тиквичка, капаче патладжан, корени от чесън, корени лук, корени праз,



Метнах в тенджерата под налягане, но при отворен винтил - обичам да готвая така - имам постоянен поглед над нещата и по-добър контрол, плюс вдъхновяващия шум от налягането през отворения винтил. 

Очертаваше се варене поне два часа и половина, така че се заех с останалите зеленчуци. Във фурната те щяха да съпътстват  поне час и половина варенето горе на котлона, на 150 градуса, залети единствено със зехтин и посолени. Целината, праза, лука, чесъна, патладжаните, чушките морковите - всичко на лентички. Тези тави ми приличат на кадри от фото лента:

Докато едното ври, другото се пече, се заех с останалите по-нежни зеленчуци - връхчетата на зеления лук, лапад - по-нежните лиса, дивия чесън, магданоза, копъра, няколко листенца целина - всичко в блендера.
Добавих 100 гр сурови тиквени семки, половин лимон, зехтин на око, сол, малко уасаби. 

Смлях на песто:

Мислех в бульона да сваря накрая едни "едри макарони", които да си паснат по форма и дори да опаковат раздробената впоследствие на прешлени опашка и да поемат от вкуса, но всъщност той се редуцира до чуден сос - цялото количество около една чаша винена. Приказен на вкус.



Като порция така:

Чудно стана. При-каз-но.

Из "Лиско при квадратните същества", Борис Априлов:

"Секунди преди изгрева Лиско видя магарето. Заобленият корем на самотника отразяваше оранжевата зора. От цялото нещо, наречено Мокси, беше будна само опашката му.
– Здравей, опашке! – рече бодро Лиско.
– Здравей, Лиско!
– Събуди ли се?
– Отдавна, но какво да правя, чакам да се събуди и храносмилателната ми система… Трагична е съдбата ми, братко! Цял живот да съм прилепен за магаре. Всички да смятат, че си само презряната опашка на магаре.
– И твоята не е лесна – съгласи се лисичето. – Пътят, който следваш, не е за завиждане.
– Какъв ти път, братко! Стоим!… Или лежим. Или пък пасем. Цял живот не можахме да се напасем… Няма да забравя славните дни, когато ни заведе на четиристотин километра от тук и замалко не видях морето.
– Замалко – съгласи се Лиско.
– Поне чух гласа му – сподави мъката си Опашката.
– Ще събудим ли господаря ти?
– Не ми е господар! – извика обидено Опашката. – Запомни, Мокси е само един мой придатък.
– Все пак той е твоето начало. Всяко магаре започва от главата и завършва при опашката.
– Не се знае – отвърна опашката. – При друго положение на нещата не се знае дали всичко няма да започне да започва от задната си страна.
Нищо чудно – съгласи се лисичето. – Напоследък усилено се говори за друго положение на нещата, спори се и нищо чудно, ако един ден нещата, току виж, започнали да започват отзад и да завършват отпред. Вие с Мокси живеете във вечен спор, а от споровете се раждат нови идеи… Понякога науката ражда философия.
– Не те разбирам – погледна го Опашката. – Сега с мен ли си, или с Мокси?
– С двамата.
– Какво плямпа този клюкар? – събуди се Мокси и главата му се вдигна към зората. – Чака да заспя и започва да говори зад гърба ми.
Опашката не отвърна. По принцип тя мълчеше в присъствие на магарета."

Няма коментари:

Публикуване на коментар

LinkWithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...