петък, 28 февруари 2014 г.

Японска градина... в поднос



Японската градина е огледало на природата, миниатюра на прекрасния естествен свят.



През 14 век Дзен будизмът ппоставя началото на една от най-важните традиции на японското градинарство – символичното представяне на цялата вселена на ограничено пространство. 


Използват се различни техники. Загладеният пясък или чакъл пресъздават река или океана, скалите – острови или планини, а миниатюрни дървета представят идеята за цяла гора.

В японските градини има сравнително малко цветя, преобладават вечнозелените дървета и храсти.

Градините предлагат възможност за дълго и дълбоко вглъбяване и съзерцаване – идея, доста различна от тази в градинарството на западния свят, което търси наслада в изобилието от цветове.



Всеки елемент в японските градини - мостчета, скали, фенери, има свое символно значение. Докато камъните символизират планините на Япония и мъжката сила ян, то водата е олицетворение на нейните бистри реки и тихи езера, на отрицателната, тъмна, мека женска сила, назована ин.


Убежище на спокойствие, място, където духът може да почива и душата да се обогатява.



















Легенда: 
билково-спаначени мъХини,
мъхови килимчета  от грахови палачинки,
бели камъни от гъби
камъни с мъх  - от слънчогледови семки и от
шам фъстък,
скали от тахан халва,
шоколадови камъчета дражета
пясъчно езерце от амарант,
езерце с гъбени пънчета в оризов оцет, 
езерце с гъбени пънчета в соев сос,
езерце с водна леща от лучени кълнове
мостче от авокадо
езеро от артишок, пълнен с нещо като гуакамоле и шавар от мащерка, див лук, розмарин
дървета и храсти от броколи, брюкселско зеле, мента

Няма коментари:

Публикуване на коментар

LinkWithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...