четвъртък, 13 февруари 2014 г.

Да гребеш с лъжичка в океана



Страшно ме зарежда готвенето за някого.
Когато става дума за особено любим приятел, в кухнята ми настъпва истинска експлозия от подправки и емоции. Няма по-голямо доказателство за обич от сполучливия краен резултат. Не говорим за онези класически случаи, когато трябва да се представиш пред важни гости и всичко тръгва с главата надолу. А за въодушевлението да мислиш за някой близък приятел, за това с какво би го зарадвал и всичко едно по едно само хармонично да се напасва. Сякаш постилаш вълшебна покривка с думите: Кърпичке, дай да ям! и в същия миг всичко се подрежда на мястото си като в цветна илюстрация от детска книжка с народни приказки, а не в лъскаво списание за манджи.
Ето такъв специален момент е този път:


Виното ще е розе със стратегическото име Two oceans. Там, където Индийският и Атлантическият океан се сливат, се формира уникален микроклимат, който прави  вкуса на гроздето в региона незабравим.

Нахутени лъжички и купички 
с козе сирене и червени боровинки

(приказно мезе за “Two oceans” розе)

12 лъжици нахутено брашно
5 лъжици кисело мляко
5 лъжици зехтин
6-7 лъжици ситно настърган кашкавал
1/3 лъжичка сода
две яйца,
кимион, индийско орехче, сол

Получава се тесто една идея по-гъсто от суровото тесто за кекс.

В силиконовата формичка за лъжичките поставяме бланширан магданоз и отгоре запълваме с тестото. Заглаждаме и заравняваме повърхността с навлажнени ръце.
Купичките печем във форма за мъфини (повърхността оформяме като полукълбо и също заравняваме с мокри пръсти), на 150 градуса, до зачервяване, около 35-40 минути. Лъжичките пъхваме през последните 10 минутки (до леко зачервяване).

Изваждаме лъжичките, които напомнят руските рисувани и лакирани дървени лъжици. "Питчиците" пък заприличват на фееричните покриви на московския Кремъл...!!!
В приказка съм, няма съмнение! :)

Изчакаме питките да изстинат. 
Отрязваме капачета. 


Получи се прекрасна вътрешна тъкан с кадифен наситен жълт цвят. 
Издълбаваме “хлебчетата” в средата, 


напълваме ги с козе сирене и червени боровинки, отгоре поставяме парченце масло и запичаме отново. Поднасяме като в приказките, тоест така:





Сервираме всяко вълшебно вързопче, наливаме в чаши от виното и отплаваме нататък… там, където се срещат Атлантическия и Индийския океан, тоест - нос Добра Надежда.


Не ми се мисли какви риби плуват там :)


Няма коментари:

Публикуване на коментар

LinkWithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...