четвъртък, 16 януари 2014 г.

Гостува ми: Феята на зъбките



Вчера късния следобед, без много официалности и предизвестия вкъщи пристигна Феята на зъбките. Неангажиращо, като близка позната. Получи се едно от онези приятни спонтанни гостита, за които няма предварителна подготовка, списък, пазаруване. Вадиш луканката, дет съ вика. Прекрасно предизвикателство за всеки импровизатор.
Да си призная честно, не съм голям последовател на традициите около подобни събития. Трябвало моментално, веднагически, задължително и на всяка цена да купя бяла дрешка. Феята на зъбките сигурно има Гигантски Гардероб с Габаритите на Галактиката с бели дрешки и идеята, честно казано, ми се стори не чак толкова умопомрачителна. Бяло значи... Последва бърз чек на обстановката и разгръщане вратата на белия голям електрифициран шкаф в кухнята. Като да четеш книга с поезия! Поглеждам вътре и всеки бял продукт се превръща в отправна точка на въображението. Спирам се на глава карфиол, прясно мляко, козе кисело мляко. Поглед към поличката отсреща – буркан бял ориз, буркан брашно тип 500, сол. На стената виси бял тиган, а в ляво от него на шкафа с цвят на сребърна бреза се кипри една бяла тенджера. Картината е ясна:


Моментът ми се стори изключително подходящ да уважа паметта на моята Кръстница. Човек само може да си мечтае за такава кръстница. Имаше и излъчването, и присъствието, и външността на фея. Освен всичко това, тя беше невероятен кулинар, възпитаник на френски колеж. Правеше най-страхотните супи на света, и сладкиши, ммм и какво ли още не.

Няма нищо случайно във факта, че именно днес ми се намира карфиол в хладилника - точният момент да впечатля Феята на млечните зъбки с млечната супата на Моята Фея:


Карфиолената супа на Кръстничка 

Продукти: три равни лъжици брашно, 75 гр. масло, две чаши прясно мляко, две чаши вода, карфиол, фиде, сол


В тиган запържвате брашното в масло, бъркате, докато се появи онзи приятен мирис. Дръпвате настрани да поизстине и после добавяте млякото, постепенно при непрекъснато разбъркване. В тенджера слагате карфиола във водата да поври с малко сол, като внимавате да не се развари, трябва дори да е ал денте. Изваждате го, начупвате го на малки розички и го връщате отново във водата, където вече сте сложили и шепа фиде. Накрая изсипвате и разтвореното в мляко запържено брашно. Оставяте да заври.



Критичният момент в рецептата обаче бе, когато след проверката за фиде в шкафчето установих тоталната му липса. Уви, най-близката до него материя беше малко  натрошен попрепечен кадаиф, останал в един буркан. Понякога го ползвам за сгъстяване на разни неща. И тогава, точно като в приказките, на рафта с пастите фиксирах отворен пакет: KIDS PASTA – FAIRY TALES. Няма нищо случайно:


В контекста на детската приказна паста разполагах бяло на бяло с: 
бяла спретната къщурка (1),
Белия зъб (2), 
зайченцето бяло (3),  
Нейно превъзходителство  - Самата Феята на зъбките (това на главата и не е коронка, а зъбче, здраво зъбче) (5)
и за капак - бял котарак (4)



Рядко ви подстрекавам непременно да опитате повече от щуротиите тук, но Карфиолената супа на Кръстничка е нещо, което НЕПРЕМЕННО трябва да пробвате. Не може да си представите какво ще пропуснете, ако не опитате. Задължавам ви направо. 


Вечерята се състоеше и от други акценти в бяло. По принцип си беше предвидено варено пиле, чието бяло месо само и единствено заради Феята беше втъкано в бешамелен сос ‘ала фрикасе с домашно козе кисело мляко.





За тостовете в чест на моларите,  премоларите и инцизивите бе употребен любим староселски мускат.
Десертът пък се белна под формата на сутляш.




На вечеринката присъстваха всички бели играчки на синчеца, лека дискриминация спрямо останалите в името на емайла, калция и порцелана.

За компания на почитаемата гостенка имаше представители от вълшебническата гилдия:



Липсваше само още една малка подробност, която YouTube любезно предостави:





Цяла вечер в пленителната почти беззъба детска усмивка гордо се спотайваше поводът.
Живи и здрави! 

PS: Мисля,че ще трябва да си устроим едно пиршество и с Феята на чорапите, защото определено имаме нужда от подкрепа. Последния път, пред асансьора на входа на блока, на 31 декември сутринта заварихме следната мила картинка. На корковото табло, под пластмасовата украса със златен надпис Merry Christmas, до списъка с дължимите суми за вода, едно чорапче боднато с карфица. Лакомствата вътре липсваха, но на фона на камарата единични чорапи двете чорапчета от чифта се събраха в чудесен постколеден образцов хепи енд на 2013 :)  

Няма коментари:

Публикуване на коментар

LinkWithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...