неделя, 26 януари 2014 г.

Пипкав рибник с главата надолу

Балучка се вика на по-едричкия арпаджик:

Балтийски шпрот се нарича по-едричката брат'чедка на цацата.

Уловът ми се вписва чудно с преспите навън:

Целта е да готвим възможно най-туткаво, сгушени на топло в уюта на зимата. Да чистим лук поне половин час и рибката - още половин, защото освен че ще отстраним вътрешностите и главите, ще и премахнем средната кост:

Само лющенето на бакла може да бъде по-пипкаво.
Докато се маринова рибата в лимон, девесил, черен пипер и сол, си забъркваме едно маслено тесто от три вида брашно в равни количества (в отсъствието на бяло)


+ три вида мазнина (масло, зехтин и патешка мас)


 + четири вида морска сол

и малко вода.

Оставяме тестото да се порадва на снега вън, излизаме и ние на разходка в бялото. После, премръзнали,  бързо се захващаме със задушаването на балучката в олио до омекване и почервеняване. Като постигнем този нюанс на картината, разваляме красивата гледка в тигана с малко червен пипер и една чаша настъргани домати, девесил, босилек и пресен магданоз. Успокоението е, че след като се запържи доматът, освен нова приятна гледка, ще имаме и още по-многопластов мирис.
Разстиламе тестото в тарталетената тавичка, набождаме го на няколко места с вилица и печем на 200 градуса около 20 минути. Обръщаме го и нареждаме обезкостените рибки така:

После разпределяме отгоре и балучката:

Печем още 15-20 минути. Колегата вкъщи и той се е туткал и все едно арпаджик низал :)


На финала получаваме нещо като ароматен пипкав рибник с главата надолу - класическият е обвита в тесто риба в доматено-лучен сос/плънка:


Без много приказки, се усмихваме самодоволно и неповторимо.





Няма коментари:

Публикуване на коментар

LinkWithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...