неделя, 12 януари 2014 г.

Другото лице на зимата



Освен кариран чай от шипки, 

какво още може да си спретнем за по-уютна зима:


Това е един от онези случаи, когато човек трябва лееекичко да си даде зор, за да възстанови както трябва някой спомен. Аз, слава богу, имам завиден архив от детски гурме спомени, сред които е нещото, чието име само като чуя и се превръщам в  кучето на Павлов, а въпросното НЕЩО е ей-това, вляво от зайчето с карираните уши: 


ШИПКОВ МАРМАЛАД

Повечето от връстниците ми знаят много добре за какво говоря.
От миналата година се каня да направя, но всеки път като прочета, за какво иде реч и се отказвам. Благодарение на този мързел, зимата на 2013 се отчетох с най-невероятния шипков ликьор, който вече стана задължителен за домашното барче и бе спретнат отново тези дни в тройна доза. Сега обаче вкъщи назря моментът за пюрирането на какво ли не и така споменът за шипковия мармалад една сутрин кацна на рамото ми. И тъй като сама птичка пролет не прави, не му остана нищо друго освен да си направи уютна зима.
Реших обаче да поема риска и да пробвам нещо на своя глава, някаква рационализация, която все пак да не окаже влияние на крайния резултат и която евентуално да споделя, ако се получи. Ами получи се и още как. Вероятно фирата е значително повече, но пак е нещо пред алтернативата въобще да не опитате или всичко да отиде за чай.



За 1 кг шипки - около 1 л. вода, 250 гр захар

Слагате плодчетата и водата на котлона. Водата трябва да е два пръста над тах. След като шипките поврят около 5 минутки, дръпвате тенджерата и смилате всичко леко с пасатора. Идеята е да смелите месестата част, а семките да останат цели, което, благодарение на водата, се получава. После минавате сместа през гевгир. Получената по-читава каша трябва да мине и през сито, защото има риск да попадне някое парченце люспа или семка. (Рационализацията е именно в това, че работите с доста по-водниста смес, която минава през гевгира и ситото по-лесно  от класическата паста, която се пресява след продължително варене на котлона.)

Чистата вече каша поставяте в тава, а тавата - в по-голяма и дълбока такава, пълна с вода, защото ще печете на водна баня (втората рационализация, за да не се скъсате от бъркане и да не се притеснявате,че мармаладът ще залепне по тавата). Към пастата добавяте 250 гр захар, разбърквате и печете на фурна на 150 градуса, докато решите. Пекох около 3 часа.
Ами… пълна ми е устата, за да продължа...

Готовият неописуемо вкусен мармалад със 100%ов  вкус от детството ми и гъстотата и цвета на лепило РИЛА, изсипвате в бурканЧЕ (от килограма шипки получих 250 милилитра гъст мармалад – не знам това дали ще ви окуражи да опитате, знам само че аз ще завторя... догодина).

В общи линии, в тази рецепта важен е не перфектният почерк, колкото участието и детският прочит:

11.01.2014

Няма коментари:

Публикуване на коментар

LinkWithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...