вторник, 23 декември 2014 г.

Светли празници!



Да сме живи и здрави!
Да ви е обичащо и свободно ...останалото е суета!

 “Last minute” рецептата тази година:


ПРЕПОВТАРЯЩИ СЕ СЛАДКИ

*Преповтарянето се състои в това, че  
веднъж съставките участват в печен вариант,  
втори път - в суров.  



Забърквате с пасатор до кремообразна смес следните продукти: много фурми (обезкостени и меки – става нещо като маджун), пълнозърнест сусамов тахан (щедро), кокосова сметана (да има), мед (пчелен и боров), рожков(!), коледни подправки, прясно изцедени мандарина и портокал,  настърган пресен джинджифил, домашен сок от ябълки и сок от бъз, може други сушени плодове на дребни парченца, орехови ядки, ликьор от шипки или ром.
Разделяте сместа на две и в едната част добавяте брашно и малко сода, до получаване на меко тесто за разточване. Разточвате, нарязвате на някакви по-коледни форми и печете във фурната. Оставяте изпеченото тесто да изстине, след което го счуквате или натрошавате и смилате в блендер. Получените трохи смесвате с другата половина от кремообразната смес. Оформяте малки бонбонести топки, които оставяте в кутия да престоят поне ден.


 Уютна Коледа на всички!



вторник, 16 декември 2014 г.

Снежинки за закуска

Сандвич с диаметър 33 см.
Рецепта, представена наопаки (отзад напред):
 

* малка бяла дантелена хартиена салфетка - 21 см.*
* снежинка от зелев лист*
* шункова снежинка* (звучи малко идиотски)
* кашкавалена снежинка* В незалепващ тиган подреждате лентички, които застъпвате една за друга, оставяте на слаб огън с капак, докато лентичките се разтопят и съединят. Изнасяте тигана на студено. След като изстине отделяте снежинката.
*снежинка от белтък* Разбивате нежно един белтък, изсипвате го във фунийка с тънък процеп и рисувате съсъ снежинкообразна непрекъсната линия по предварително сгорещен тиган, леко намазан със зехтин. Запичате. Изнасяте на студено да изстине рязко. 
* тестена снежинка* Сгъвате голям кръгъл лист от ръчно точени кори за баница, както се сгъва хартиена снежинка. С формички за сладки изрязвате някакъв мотив. Пренасяте внимателно в тиган, разгъвате, намазвате със зехтин и наръсвате сирене. Запичате на 200 градуса няколко минутки. След като изстине, отделяте внимателно с притаен дъх и поставяте върху дантелената салфетка.
* голяма бяла дантелена хартиена салфетка - 34 см. диаметър*

Събуждате се и докато сте още в облаците, тествате сандвича, който бавно ви се разтапя в устата. Ако и вие не закусвате - поднесете го на някой друг :)
Снежинките са седем, така че нищо чудно да падат от седмото небе. Случва се по Коледа.

неделя, 14 декември 2014 г.

Много лека нощ!


Ако се питате, защо София днес бе завита цял ден с тежък юрган от мъгла, но това никак не ви притесни или пък притисна:

снимка днес,  към обяд, малко по-горе

Усетили сте, да, различна беше наистина. 


Спеше спокойна, почиваше си, по-тиха и гушната, дълбоко завита...



Отговорът деликатно се прозява  в южната част на града:

“ Книжка за заспиването”, автор Ил Сунг На , нежна премиера на издателство “Рибка” (внимавайте, рибката наистина изпълнява желания(!).

Ако сте усетили уют и топлота, епицентърът е “Серендипити” - пространства за общуване, също така и вълшебна дума (действаща, проверено е :), София, бул. „Цар Борис III“ 101. 


Следобедни  пост впечатления - малко постни :) 

 

Рецепта за възглавничките, юрганите, дюшеците

За тестото:

Чаша зехтин, половин чаша бяло вино, бяло брашно. До получаването на меко тесто.
За пълнежа: фурми, тахан, боров мед (за борови сънища), рожков. До получаването на гъст течен шоколад. 
Фитили от сушени круши за дюшеците.
Разточвате, запълвате... С пръсти и линия с прав ъгъл оформяте възглавнички, юргани, дюшеци... т. е. ваши си хоризонти и емоции...
Печете до деликатно зачервяване. За по-бяло може да чаршафосате с фин кадифен слой от пудра захар. Аз ги предпочетох естествени, колосани :)



Най-накрая ще е една много лека нощ! 

* между другото "Много лека нощ"  е  заглавие от стихосбирка на Елица Великова

понеделник, 8 декември 2014 г.

Бяла приказка


Ако ТОГАВА, точно на тази дата, добрите феи официално ми бяха връчили в ръце вълшебното кълбо с обещанието, че само да тръгна полека по нишката и ще намеря пътя, и ще вървя по него без умора  и ще разнасям гигантски плакат с нарисувано сърце вече толкова много години, и то ръка за ръка с още един истински човек, който също ще се върже без резерви и резервации на целия този любовен сценарий, щях да им благодаря възпитано и да се оправдая, че не мога да поема такава отговорност и скептикът зад веждите ми гайтани да бъде по-доволен от романтикът в очите ми маслини :). 
Но това му бе хубавото на този неочакван блус (под акомпанимента на Nick Cave), че феите не ме попитаха тогава и всичко се случи неофициално, без предупреждение, тотално и вероятно завинаги.
Серендипити!
И днес не ми стигат думите, времето, чувствата, заслугите, моментите, мислите, мечтите… 


Беше среща в планинско градче и на сутринта всичко бе покрито с тежък юрган от  пухкав сняг. Малка бяла приказка по повода:

8-мица от гигантски сухари ИКЕА
Материали: 700 - 800 гр. млечна домашна салата - за крем между двата блата и планински склонове, козе сирене - за център в средата, синьо сирене - за боровете, сирене Бри - за езерото и мегдана, сирене Филаделфия с чесън - за къщите, Филадалфия с лук - за къщите , домашна млечна салата с див лук и извара - половин килограм (за релеф), сухари, крекери, солети












изненадата е скрита във върха на елхата "волфрамова мормишка"








Всички завикали: „Ура!“, а пък сврачето се разкрещяло:
— „Няма да има край любовта ни-и-и-и!“ 

                                       Из "Бяла приказка" , Валери Петров

неделя, 7 декември 2014 г.

...If you try walking in my shoes...









Специален поздрав към всички по-тихи блогове. Enjoy the silence.

петък, 5 декември 2014 г.

НикулДЗЕН 2014

Миналата година в никулденската ни рецепта използвахме някои ДЗЕН табиети, като изкуството на пясъчните мандали, например, само дето материалите ни бяха зърнени, а мандалите не точно кръгли :): 


 

Тази година пак в посоката на изгряващото слънце ме влече. 
Не знам, доколко е естетско да смесваш християнски празник с елементи на източните култури, но като имам предвид дзен-състоянията в изкуството на риболова, мисля, че може да си го позволим. Все пак не сме стигнали до там, че да празнуваме празника в суши ресторант, нали :)
Още в края на лятото, когато мариновах два цвята череши и сливи,



 

се заканих, че ще им намеря тържествено място покрай трапезата на Никулден.
Речено - сторено.



 

Имах късмета да си набавя два цвята риба: бял и черен калкан, така че спокойно мога да ян-ин (свещено)действам.


 

Днес е, да го наречем, “запретването на ръкавите”: подготовката на рибите, изчистването, мариноването.
И тъй като амбициозните ни планове за утре са цял ден да ходим за риба, избрах една любима и силно подходяща рецепта за случая. Рецепта от 1897, която вече веднъж съм ви представяла.



 

Удобството при нея е, че сутринта поставяте рибата в печката и разполагате с 6-7 часа за риболов, през които готвите "дистанционно" от гьола. Семпла и изчистена рецепта с впечатляващ краен резултат. 
Аз ще заместя оцета с киселката маринатата от черешите и сливите, нещо като плодов оцет на вкус, ама още "по-по-най".
 

Изчистих рибите и изрязах главата и корема в следните ян-ин форми.


 

Остатъците, разбира се, ще облагородят най-прекрасната рибена супа на света. 
Освен че покрай празника на св. Никола заприличваме на средиземноморска държава, единствената друга полза от никулденските касапницици пред магазините за риба е, 



че може да намерите гигантско разнообразие от рибешки глави. Ако сте от онези риболовци, които връщат улова си обратно във водата, това е вашият безспорен шанс. Всеки знае, че ПП (Първо правило) на ВРС (Великата рибена супа) е видовото разнообразие. ВП на ВРС е да използвате задължително рибни глави - продукт, дълбоко уважаван от всеки истински рибо-кулинар, като сред задължителните са: глава от сом, от щука, от калкан, от шаран, от костур.
 

И така... по същество. След като накисна рибата в солена вода, както е в рецептата, и я отцедя, отгоре ще наръся черешите, сливите и маринатата. Светлите - върху светлата риба, тъмните - върху тъмната. Ясно е, че вкусовете ще се смесят, но в случая самият ритуал е особено важен.


 

И тук идва друг колоритен момент в готвенето. Тъй като калканът е дънна риба, ми се иска да престои малко повече в маринатата. За целта ще използвам нещо специално. Имам запазен един плик, пълен с черноморско настроение, спомен от неповторимо място в Резово. Опаковъчно фолио също ми е налично, но явно торбичката е чакала точно този момент, за да бъде употребена по същество - след като преди години, така и не я напълнихме с риба :). Загръщам плътно тавата с нея:


 

Не му мислете много, какво точно е искал да каже поетът, в случая поетите. Миговете на създаване на такива рибо-рими са особено дзен състояние на компанията, което само един рибар може да усети в натурален вид, ако добавите и казана, около който се вари я рибена супа, я ракия (знае ли човек)...картинката съвсем ще ви се избистри :) Все пак това не е от онези вечеринки, когато френските поети са пиели абсент със запалена бучка захар, в специална лъжичка над чашата. Това е празник, който трябва да мирише на риба и водорасли, нали.
Ето и снимка от "Даляна" в Резово. Може само да си представите Никулден на това местенце:


http://www.panoramio.com/photo/45931154

Пак се отклоних. Продължавам с рецептата... След като загърна калканите плътно в плика, с все маринатата и черноморската мантра, ще ги оставя така цяла нощ в хладилника. Сутринта само ще включа печката на 110 градуса, ще добавя малко дървено масло (зехтин), брашно, допълнително количество от черешовите еликсири, така че да покрие рибите, три лъжици пресен оцет и ще завия тавата старателно с алуминиево фолио. Все още се чудя дали да използвам кърпа под фолиото, както е в оригиналната рецепта "Задушена риба въ гърне или тенджора"  - мисля си, че ролята и е хем да обира конденза, хем да държи рибата в соса, за да не изсъхва... Накрая ще оставя във фурната 6-7 часа, които смятам да посветим семейно на някой живописен гьол, обещаващ слука. Стига времето и св. Никола да позволят, разбира се.
Желая ви хубав и безкраен празник!

сряда, 3 декември 2014 г.

Година и половина



Казано честно... майчинството не е силна моя страна. Понякога ми е твърде широко, обличам го набързо и се изгубвам в него като в огромен работнически гащеризон. Друг път ми е някак тясно и движенията ми стават сковани и неестествени. Има случаи, когато в компанията на други от този не много рядък вид се чувствам като истински бродяга, направо не-хра-ни-май-ко  :).  "Съм майка" може би в моментите "на четири очи", когато откликвам веднага - го гушвам - му пея - му обяснявам.
Синчецът обаче е широко скроен и съвсем официално ме нарича “мама”, а татко си “мам”. От Аристотел, явно, до квантовата физика всииичко му е ясно, включително и местната граматика. Всъщност е съвсем прав, с баща му наистина сме от едно тесто: чувствителни, свободолюбиви, огнени, незрели, прями, драматични. Да не говорим, че често Мам се справя доста по-добре от Мама. Малкото Хъ носи нашата импулсивност и честолюбие, но май е по-стар дух и за момента продължава да води и да ни учи, кое как.
Възраст, известна върху етикетите на играчките като 18+. Странно бебешко пълнолетие, в което изведнъж вкъщи нахлу Детето - гръмогласно и дискретно едновременно. Хем самостоятелно, запъхтяно, затърчано - хем зависимо и уязвимо. Хем няма търпение - хем не бърза. Да, предпазлив е (още от малък) и в същото време смел. 
С еднакво старание подрежда и разхвърля. Неумело използва чара си, когато направи беля. Помага. Може да завие дървената гайка с дървен ключ и да нареже с дървен нож дървен салам. Досажда рядко. Прощава лесно. Утешава като възрастен.
Възторжено поздравява с ръка всеки срещнат и помирисва всяко ново нещо, сякаш поема представата за целия видим свят чрез носа си.
Гушка като змей, наблюдава като птиче и помни като ДНК.
Поклаща глава и потрива ръце, когато е доволен. Пее често и вярно. Танцува при всеки удобен случай. Смее се като цяла публика.
Две хубави очи, душата на дете, Мъж на годината! (...и половината!)  :)

събота, 29 ноември 2014 г.

Bûche de Noël

И друг път сме го споменавали тук. Коледното пънче е френски сладкиш - руло, който имитира бъдника в камината. 
Предлагам ви обаче един по-серт балкански поглед към празниците след Бъдни вечер:
Кютук de Noël

телешки джолан с кисело зеле и пукани люти чушлета

петък, 28 ноември 2014 г.

Подготовка


Малкият Хикс вече се подготвя за Никулден по същество:

Поразяващата ръка :)

а големият Хикс така:


 Аз през тази седмица ще търся два цвята от един и същи вид риба. Ако намеря, около празника ще има пълен отчет, разбира се. Стискайте палци.


четвъртък, 27 ноември 2014 г.

Торта и половина (2)

Този път пробата нека е сладка.
Вариант на австрийската рецепта "Линцер",
игра на контрасти
или пък "торта по пижама"  :)



Блатовете пекох малко, но достатъчно. Меки са, пухкави, с подранил аромат на Коледа.
(Участват: сок от ябълка, канела, сок от бъз, сушени круши, пресен сок от мандарина, джинджифил, 6 меки фурми, карамфил, 3 прецедени през цедка презрели мушмула, бахар, звезден анасон, 2 сушени смокини, индийско орехче, сладко от сливи, кардамон, рожков, ванилова шушулка, лимонова кора, пълнозърнест сусамов тахан, зехтин, кокосова сметана, мед, кафява захар, бяло брашно, сода. 
За двата крема ще е най-добре: шипков мармалад и бяло сладко ) 

Направете ваше си тесто, според настроението ви.
Нека е меко обаче.

Разточете тестото директно върху хартията за печене. Така първо: нямате нужда от набрашнен плот, второ - ще запазите най-точно формата, трето - няма да има късания при преместването в тавата и четвърто - лесно ще отделите след изпичането.



 

За повече контраст наръсете с пудра захар варианта "линцер" с тъмен пълнеж.
Може да запечете, след като сглобите или може да оставите така, решете сами. 

Вън е студено и мрачно, ние вътре със синчеца играем на "слънчево зайче" върху стената в най-сенчестия край на стаята. За "зайчето" ползвам опаката страна на стар ненадписан CD, какво ли има на него...

Добавено на 3.12.2014: Победителят. Кайсии с ванилово тесто (половин ванилова шушулка, 90 гр. масло, 2/3 чаша захар, 3 жълтъка и оризов грис, сок от компота). Поставяте формичките върху хартия за печене. Застилате дъното на формичките с кайсиите, наръсвате отгоре малко захар, изсипвате после тестото. Печете дълго на 150 градуса. Обърнете, след като изстине. Голямо попадение.



вторник, 25 ноември 2014 г.

Един месец до Коледа!

ЛЕМУРСКИ ХРУМКИ:
от (пред)Коледа 2013












от (пред) Коледа 2012













от (пред)Коледа 2011







от 2010



 от 2009






LinkWithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...