вторник, 31 декември 2013 г.

Реката с две сърца, реката с три


Из разказаРеката с две сърца, 1925
Ърнест Хемингуей 

...Той отдавна не беше виждал река и пъстърва. Харесаха му. Когато сянката на птицата се плъзна над реката, зад нея се стрелна голяма пъстърва и сянката и очерта ъгъл; когато изскочи от водата и блесна на слънцето, сянката и изчезна; щом отново се скри под повърхността, сянката сякаш заплува надолу до старото място под моста, където рибата изведнъж се изпъна и увисна с глава срещу течението.
При вида на пъстървата сърцето на Ник замря. Обзе го изцяло старото чувство...

...Вече от доста време пред очите му израстваше голям остров от борова гора...

...Спусна се по склон, осеян с дънери, в една ливада. В края на ливадата течеше реката. Ник се зарадва, че най-после я достигна. Той тръгна през ливадата нагоре по течението. Панталоните му се намокриха от росата. След жаркия ден росата беше паднала бързо и обилно. Реката не шумеше. Течението и бе бързо и гладко. Преди да потърси по-високо място за лагеруване, Ник спря да погледа реката. Пъстървата излизаше на повърхността да лови насекоми, долетели пред залез слънце от блатото зад реката. За да ги хванат, рибите скачаха от водата. Ник вървеше край реката и гледаше колко високо подскачат пъстървите. Мушиците сигурно вече бяха накацали по водата, защото рибата ги ловеше по повърхността. По цялата река, докъдето стигаше погледът, пъстървите се втурваха нагоре и по водата оставаха кръгове, сякаш валеше дъжд...

...Ник свали вързопа и се излегна под сянката. Лежеше на гръб и гледаше през боровете. Той се протегна на земята и почувствува как вратът, гърбът и кръстът му си отпочиват...


...Когато всичко беше готово, постла трите одеяла...

...Ник отвори малка кутия компот от кайсии. Обичаше да отваря консерви. Изсипа кайсиите в едно тенекиено канче. Наглеждаше кафето на огъня и пиеше сока, отначало внимателно, да не го разлее, после се замисли и вече разсеяно започна да унищожава плода. Бяха по-вкусни от пресните кайсии...

...Остави водата да се топли, взе едно празно шише и слезе в ливадата. Тя беше мокра от росата и той искаше да налови скакалци за стръв, преди още слънцето да е изсушило тревата. Имаше много и едри скакалци. Те стояха в корените на тревата. Понякога увисваха на стеблата. Бяха твърде студени и мокри, за да скачат, трябваше да изсъхнат на слънце. Ник започна да ги лови, избираше само кафявите, средни по размер и ги пъхаше в шишето. Обърна един дънер, под него се бяха подслонили няколкостотин скакалци. Цяла резиденция на скакалци...

...Ник погледна назад. Реката едва се виждаше през дърветата. Очакваха го още много дни, когато ще може да лови риба...


Реката с три, 2013
(като в хемингуейски разказ + едно полиетиленово пликче)

Тръгнаха по ливадата към устието на езерото.  Целият бряг беше покрит от рояци пърхащи бели пеперуди - безброй. 

На фона на този крехък спектакъл езерото и заприлича на белия майски храст, пред който завчера тя се снима за спомен с големия корем.


Сега отново усети онова същото пърхане вътре в тялото си. Спомни си коментара на лекарката - когато погледна графиката на доплера, я нарече "пълноводна река". Тогава, в кабинета, се замисли, какъв тип река е...

Той остави раницата на земята, разкопча капака, развърза връзките и извади плик с плодове – ягоди, череши, кайсии и праскови. Плодова салата в плик. Харесаха и цветовете и щракна една снимка просто ей-тъй, сякаш да консервира вкуса им.  

Разгънаха одеалото до самия бряг, там, между пеперудите, като внимаваха да не смачкат някоя. Тя поседна, почувства как гърбът и кръстът и си отпочиват и подхвана лакомо плодовете. Чудеше се къде да хвърля костилките, без да плаши пеперудите. Тях обаче нищо не можеше да ги притесни. Повечето бяха накацали кротко по земята и само от време на време някоя се понасяше леко нагоре, сякаш сега се учи да лети. Той извади дюдюка и засвири. Все пак, за всеки случай, тя  мяташе костилките към водата. По повърхността и оставаха кръгове, сякаш валеше дъжд. 
На отсрещния бряг се простираше борова гора. С крайчица на окото си забелязаха в далечината пазача, който беше тръгнал към тях, за да им обясни, че мястото е забранено за посетители. Човекът обаче спря, послуша минута-две песента и се отказа. Останаха отново абсолютно сами на цялото езеро, като за последно.

Напоследък постоянно се случваха дребни чудеса. Тя, например, преди седмица му пожела да хване златната рибка. Същия ден той се върна с ей-тази снимка:


И тъй като в последно време ходеше по-рядко за риба, когато я хвана, при вида на пъстървата там, на реката, сърцето му замря. Обзе го изцяло старото чувство. Сега обаче не носеха въдици. Бяха дошли просто да погледат водата.

След четвърт час по брега останаха само няколко по-едри костилки от праскови и пеперудите. Той прибра празния плик обратно в раницата. Помогна и да стане от одеалото и тя погледна отново към гората. Не знаеше, че на другия ден през прозореца на стаята в болницата ще гледа шишарката на бора и ще си спомни отново точно този миг. 

Само след броени часове щяха вече да бъдат трима. След няма и месец щяха да бъдат на същото място, заедно. А в плика от плодовете, не подозираха ни най-малко, щяха да изхвърлят мокрия памперс.


След време, когато погледнаха назад към  изтеклата неповторима половинка на 2013 година, се почувстваха като в щастлив разказ…

неделя, 29 декември 2013 г.

Подсказки за НОВОГОДИШНОТО МЕНЮ

тази година:

Основно ястие:

С гарнитура:

:)

Ще споделя резултата, разбира се.

четвъртък, 26 декември 2013 г.

ВЕСЕЛА КОЛЕДА!


*сладките на сестра ми :)

понеделник, 23 декември 2013 г.

Last minute offer:


Коледни кокосови бишкотени етикети + един товарен влак

Етикетите:

 + един товарен влак 


Продукти
две яйца,
кафена чаша зехтин, 
чаена чаша захар,
кафена чаша прясно мляко,
щипка сода
100 гр кокосови стърготини
6 лъжици брашно
две ванилии.

От полученото меко тесто оформяме с пръсти етикетчета със заоблени връхчета, перфорираме отвор в единия край със сламка.
Печем докато се зачервят. 
След като изстинат, прокарваме през дупчицата панделка, с която ще закичим всеки подарък. Преди това изписваме с белтък, пудра захар и няколко капки лимон името на всеки.
Останалото тесто разпределяме в 5 ретро кексови формички и 16 малки бишкотени колелца. След като изпечем, сглобяваме товарен влак (с помощта на клечки монтираме колелцата). Формичките напълваме с лакомства и качваме на композицията. Заминаваме, ту-туууу, право при дядо Коледа.







петък, 20 декември 2013 г.

ИГНАЖДЕН

Дори чисто фонетично този празник винаги ми е звучал някак магично...

* ангел-хранител

понеделник, 16 декември 2013 г.

... и още нещо...


Представям ви едно вкусно чудо на чудесата:

Това не е летяща чиния, нито е  десерт - НЛО, кацнал в синя чиния. Това са уникално вкусни английски коледни сладки. Не съм им автор, само дегустатор, но съм благодарна на Майстора и(м) Маргарита (става въпрос за един и същ човек) за рецептата и удоволствието:


Маргаритка цитира една нейна позната, англичанка, от която знае рецептата. Аз се явявам трето цитиращо английската дама лице. 


Mince  pies 

За тестото: 1 част масло, 2 части брашно, 1/2 част пудра захар, 1 жълтък, малко сол. 


За пълнежа: смес от сушени сухи плодове: фурми, стафиди, захаросани корички портокал, череши. Плодовете се накисват в сока от един портокал, един лимон  и  мнооогооо бренди. (Представях си англичанката обичайно аскетична, а изведнъж взе да ми става симпатична). Когато плодовете омекнат, се отцеждат и пасират. Сглобяват се и се запечатват кутийките от тесто с пълнеж в средата, като капачето се перфорира в центъра.



Пекат се в специални тавички, ето такива:

* снимка от http://www.passionateaboutbaking.com


На 180 градуса за 15 минути.

Безобразно вкусни са. Бих им сложила малко орехи.

Та, вдъхнових се от вкуса и реших да направя още нещо за празниците. Мислех, че съм се отчела със сладникавостите за този месец, но така да се каже "дойде ми ищах"...

ТРЮФЕЛИ




200 гр черен шоколад

100 гр масло

2 яйца,

5 лъжици захар

250 гр брашно

2 ванилии

щипка морска сол,

половин лъжичка бакпулвер 

На водна баня разтапяте шоколада и маслото.
Оставяте настрани да се охлади до стайна температура и  после добавяте предварително разбитите яйца и захар. Пресявате брашното с останалите сухи съставки и присъединявате към течните. Разбърквате, изсипвате върху хартия за печене и завивате на руло. Оставяте в хладилника да стегне поне час. 

Хубавото на тези сладки е, че ако ви се правят снежни топки, а навън няма сняг, може да действате по същество:





Правите топчета с големината на орех, овалвате ги в пудра захар и ги поставяте рехаво в тавата, за да не залепват, защото ще се понадуят. Печете на 170 градуса 10-12 минути.


Безценно вкусни. Трюфели отсекъде. 




Хубави празници на всички! Освен да щъкате за подаръци, по гостита и други подобни, оставете си домашно време за бавно уютно пиене на чай с одеалце и книжка под лампа, за гледане на европейско кино или дълго гушване до топъл спомен и любимо същество.

неделя, 15 декември 2013 г.

Личен архив:


Хартиени ангели '2008

 
*основа от амбалажна хартия, покрита с филц, крилца от салфетки, ореоли от медна тел, златисти връвчици от естествен материал


Имаше и изрязани от кашон джинджърмени с глазура от бял канап, но за съжаление не пазя снимки.

петък, 13 декември 2013 г.

КОЛЕДАТА ВЕЧЕ Е ВЪЗМОЖНА!


Тази година сладките ще са с квас и мушмули!


Продукти:
чаена чаша зехтин,
две чаши и половина пудра захар,
две лъжици кафява захар,
чаша паста от мушмули,
чаена чаша концентриран чай от сушени плодове, нещо като ошав от: ябълки, круши, стафиди, дюли, кайсии, смокини, чай от праскова с маракуя, карамелов чай, само сушени сливи нямах
подправки: джинджифил, канела, кардамон, бахар, индийско орехче, кора от портокал, карамфил.
пакет квас 350 гр.
бяло брашно около 6-7 чаши
половин лъжичка сода

Сбирщайн помощни уреди: единично ренде за сирене (за да извлечете пюрето от мушмулите), накрайници от шприц (за релефните дантели – чрез натискане), формички за сладки, точилка, ножче, широк нож ( за отлепяне на тънкото тесто от плота), метална фунийка за изсипване на глазурата (която е белтък, пудра захар и няколко капки лимон), подправките ми не са смляни (с изключение на канелата и индийското орехче), така че - хаванче с чук и сито, хартия за печене (може и без)

Разбърквате зехтина с пудрата захар, кафявата захар, пюрето от мушмули и подправките. Да стане гладко. След това добавяте чая (студен), кваса, содата и брашното. Разбърквате и омесвате до получаване на средно меко тесто. Прибирате в хладилника за цялата нощ. 
Заради малца в кваса тестото придобива убийствен цвят. 
На сутринта разточвате тестото съвсем тъничко и действате:

Дантелени коледни сладки 
с две лица

За фигурките ползвах накрайници от шприц и дребни формички. Печете не повече от 5-6 минутки на 200 градуса.
Ако не печете върху хартия за печене, изчакайте сладките да изстинат и тогава ги извадете от тавата: 
Сладките са с две лица - едното е това, релефното, а като ги обърнете от обратната страна, на гърба... ИЗНЕНАДА! има глазура !!!:
Винаги съм съжалявала, че не мога да плета на една кука.
Вече не :)


Горски коледни сладки 
с неспирни походки

Изпечените по същия начин правоъгълничета украсяваме със стъпки в снега:

Всички тези следи продължават и на гърба , така че всеки път като обърнете сладката, стъпките не спират... Получава се нещо като забързана глазура, която минава отгоре и отдолу, тоест, върти се в кръг :)


Този път поредният паралел между кулинарния кукинг и самоделния риболовен кукинг се оказа роял айсингът с елементи на проблясване. Ако това ви звучи като скороговорка, обяснението е едно – не се интересувате от примамки или глазури или не ви се е случвало двама души да сте на една вълна, без ни най-малко да подозирате(на нас двамата вкъщи ни се случва постоянно):
 
Малко алпийско-щуротийски глазури.
И малко постройки, в унисон с руския елемент на сладките - кваса.


 Да, Коледата вече е възможна!








 

сряда, 11 декември 2013 г.

Ароматен ябълков гирлянд



Ако сте по-наблюдателни, вероятно сте забелязали в предишния пост, че вкъщи ми се намираха набор диви ябълки. Така и не знаех какво точно да ги правя. Бая им се каних, докато ми хрумне нещо по-интересно.
Готвих ги с телешко в глинен гювеч, но не ни допаднаха. 
Настъргах няколко и в едни проби за дюлев хляб, който пък се оказаха голямо попадение, с тях и без тях.
Все пак Коледният дух с канелен дъх ми помогна тази сутрин.

Прорязвате ябълките с остро ножче в различни орнаменти - меридиани, спирала, паралели, диагонали, баклавички, решетка и каквото още ви хрумне. Наръсвате ги с канела. Боднете някой друг карамфил на мястото на дръжките на няколко.
Загрейте фурната (режим въздух) на 70 градуса, сложете топчиците върху хартия за печене, след като затворите фурната, намалете първо на 60, а след два часа на 50 градуса. Аз ги суших около 6 часа, зависи от големината и  вида на ябълките. Тези бяха съвсем мънички.

Полученият невероятно ароматен гирлянд

може по всяко време да се превърне, ако не в уханен чай, то в коледен щрих в чашата с вино


или в декорация към ошава на Бъдни вечер

По-добре цамбурнете топчиците най-накрая, ей-така сухи, без да ги варите с останалите сушени плодове, за да останат по повърхността му като украса.

вторник, 10 декември 2013 г.

неделя, 8 декември 2013 г.

Лексикон: 8 декември

*като подправка рядко, много рядко използвам лириката, но понякога нищо друго не пасва... особено когато става дума за време, в което билбордовете бяха "улични фотоси" :)

Миг като вечност
автор: Георги Константинов


Още преди да те срещна в живота си -
теб съм обичал.
В древни гравюри и улични фотоси,
в звездна поличба,
в шумни площади и празни понятия,
в цирков спектакъл,
по телевизия, по телепатия -
теб аз съм чакал.
Колко години без шум са сближавали
двата маршрута!
Колко причини в света са създавали 
тази минута!
Нежният сблъсък на влюбени атоми.
Вик на вселени.
Още преди да започне съдбата ми -
ти си до мене.
Ти ме въздигаш по стръмните пътища.
Ти ме възпираш.
Мойте кошмари и приказни сънища
ти режисираш.
Двама се лутаме в болка и истина,
в гняв и сърдечност.
Тази любов е в безкрая единствена.
Миг като вечност.


събота, 7 декември 2013 г.

НикулДЗЕН



Тибетските монаси рисуват с цветни песъчинки от стрити на прах скали (често дори полускъпоценни и скъпоценни камъни) пясъчни мандали. 

Изписват фини детайли с дни и седмици. Смисълът на рисунката е както в символиката на картината, така и в самия ритуал на уединение и концентрация в настоящия момент. 
Като метафора за непостоянството на живота след завършването на цялата картина всичко бива разрушено и символично изметено на малки купчинки. Една част се разпръсква сред присъстващите, една част се изсипва в близкия водоем, като поверието е, че така тя ще достигне до самия океан, донасяйки изцеление на целия свят.   
И аз така… само че с житни семена и бобови.
Вече ви споделих снимки от никулденската вечеря, сега с думи да ви я разкажа.
Накисвате във вода трудно увиращите житни: бял ориз, кафяв ориз, черен ориз, жито. Да престоят така цяла нощ. Половин час преди готвене накисвате булгур и просо. Разстилате кори нори върху подходящи основи –  квадратни чинии, а защо не и дървени дъски. Гланцовата страна към чинията. В дълбок тиган с незалепващо покритие завирате първо накиснатите оризи един по един. На силен огън. До сваряване и извиране на водата. В малко съдче изсипвате всеки от готовия ориз и наръсвате отгоре малко захар, морска сол и оризов оцет. 
Всъщност имитирате суши овкусяването. Няма мазнина. След като разбъркате и сместа изстине, я нанасяте върху кората нори. 

Реших да следвам щриха на тъканата черга – първо защото не разполагах с времето на монасите и второ защото всяка от 20 култури, които бях приготвила си изискваше своето си време за увиране. Трето, за по-балканско. Като бонус, ето ми гарантирани облаци повече от два часа и половина над печката. Може да сложите няколко съда с вода и да варите едновременно, но аз реших,че е по-дзен да си ги варя в щафета. И така започна голямото варене… Бял ориз, черен ориз, кафяв ориз (шампион по бавното увиране, жито, булгур, просо, киноа, амарант, гречка, кафява леща, червена леща, зелена леща, овесени трици, царевичен грис, ленено семе, маково семе, сусам, мароканския кускус ( той не изисква варене, а пара или упорито разрохкване с мокри ръце). Малки количества - около 3-4  лъжици от всяко.
Дано не пропускам някое… Всяка сварена култура беше овкусена по познатия за сушито начин и втъкана в чергата. 


Някъде по средата на Голямото Варене сложих във фурната престоялите половин ден в лимон, сол и  девесил линчета, наръсих ги със соев сос, черен пипер, кафена чашка бяло вино и щипка кимион, няколко листенца дафинов лист) Загърнах хартията, но не плътно и хайде във фурната на 200 градуса (реотани) за 25-30 минутки.
Рибките полегнаха върху чергата и бяха поднесени на трапезата.
Като метафора за непостоянството на живота след завършването на цялата картина всичко беше разрушено и символично изядено. Моята техника на изяждане беше следната: обезкостяване на линовете ( супер лесно), монтиране на филенцата в единия край на листото от норито, върху оризите, навиване на руло и хапване с нож и вилица. Парченцата бяха далеч от естетиката на сушито, но вкусът… ах, вкусът…



LinkWithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...