петък, 29 ноември 2013 г.

РИБЕШКИ КРИЛЦА


Около Коледа атмосферата винаги става някак по-витална. Още не съм извадила миналогодишната украса, но пък от завчера на столовете вкъщи им поникнаха крилца:




Дали пък на това не му се вика “образцов дом” :)

В духа на ангелските песни и крилати мисли най-накрая ще сготвим тук:

Морска лястовица
(степ бай степ версия)

Имах известни задръжки към тези рибки от сантиментални хвъркати подбуди, но няма как, дългът зове.

1. Изрязвате внимателно крилцата:


2. Измивате ги, разпервате ги и ги подсушавате със салфетка. Те ще си запазят формата.

3. Накисвате в оцет за час.

4. Изваждате, овалвате в брашно и посолявате.

В духа на Коледа ползвах три цвята морска сол:
Сива британска, червена хавайска и черна кипърска сол:

А така се правят “ангели: от сол: 

Докато крилцата се пържат, нека ви споделя какво да се случи с останалата час от морските лястовици.
1.     Изчиствате рибите като внимателно отстранявате главите. Внимателно, защото има доста шипове.
2.     После ги филирате до пълно обезкостяване. Получавате нещо по форма наподобяващо пилешки крилца или по-точно бонфиленца.
3.     Накисвате в лимон за известно време. Отцеждате.
4.     Натърквате филенцата с настърган чесън и малко соев сос.
5.     Посолявате. Ползвах отново празнична морска комбинация от бретонска, кипърска и хавайска сол.
6.     Овалвате в брашно.
7.     С помощта на четчица намазвате със смес от яйце, соев сос и дижонска горчица лицевата страна на рибата (тази към която е кожата).
8.     Обръщате филетата и намазвате вътрешната част със същата смес. Тук обаче наръсвате сусам, девесил и черен пипер.
9.     Загрявате олио и поставяте първо филенцата с кожата към тигана. За да останат сочни. Запържвате ги.
10.  Обръщате филенцата от другата страна и отново запържвате.
11.  Изваждате върху домакинска хартия да се отцедят.
12.  Сервирате с лимон.



Отгоре нареждате крилцата:





Прекрасно мезе за бира.
Един колега риболовец от форума на fishing-mania.com има много як подпис:


 See the little angels rise up high, 
all the little angels rise up, rise up, rise up high.
How do they rise up, rise up, rise up, 
how do they rise up, rise up high?
    They rise arse up! arse up! arse up! 
see the little angels rise arse up high!

И още една крилата и напълно нецензурна фраза (знаете, че не е в стила ми, но наистина е шедьовър) от нета:

If you wаnt to fuck the sky
teach your dick to fly!
 
 

четвъртък, 28 ноември 2013 г.

РАЗХОДКА С ЛОДКА



1. ПРИЛИВЪТ

Отдавна очаквам прилива на зимата,
за да се доберем до заседналия в леда кораб…
 




Акостирахме успешно с малката ни спасителна лодка, а сънят беше дълбок и вероятно не солен, а сладък.
Количката е истински герой. Скъсахме я от обиколки по баластриери, езера, язовирчета и големи реки. Единствено за пъстървовите дестинации все пак кенгуруто за новородено си остава универсален вседеход.



2. АПЕРИТИВ

Все още не мога да пия алкохол, което не е голяма трагедия, но ми липсват комбинациите:

- сух студ, сухо домашно червено винце и червени бузи,
- уиски със сушени плодове и ядки след първа вечерна разходка в снега,
- греяна ракия след зимен излет
- измръзнали пръсти около чаша ябълков чай с канела и червен ром… ех! 
ОБАЧЕ в кварталите, из които през есенните вечери бродехме, попаднахме на вълшебна лодка:




Всъщност много не си личи (снимките са папарашки), но това е една от онези детски катерушки – моторници. Вечер винаги около нея се събират мъже на по чашка. Изкушавах се да ги щраквам всеки път, но не ми се стори честно, освен това имахме нахалството да минаваме бавничко и близо, само и само за да хванем някое изречение от вселенските спорове, които се бистреха. За мен всяка една подобна тема беше като вечерен аперитив.

Из нашия фрийрънинг + офроуд с количка по кварталите срещнахме и такива лодкари:



С това гребло човек може да отплава далеееч през годините :) 



3. КРУТОНИ

Издялквате от средата на стар черен хляб малки лодки. На принципа на лодката еднодръвка от борова кора, която всеки е майсторил като дете. Моделирате, където трябва, с помощта на пръстите. Намазвате ги леко със счукан в зехтин чесън. Запичате във фурната. После изваждате хрупкавите крутончета, апликирате парченце сирене бри (заради морския бриз, предполагам) и запечен пушен бекон, глазиран с малко мед.


Изчаквате крем супата да поизстине малко, нареждате глазура от лентичките от кори нори (нарязах ги с ножица). Накрая - крутоните.


Почти като “воден театър”...
Във Виетнам има такова уникално по рода си древно изкуство. Куклен театър във вода! Те така се възпитават у подрастващите полезни риболовни навици, изграждащи здравомислещи и уравновесени личности (ки-ки):


 

понеделник, 25 ноември 2013 г.

Smashing pumpkins



След дълъг период на бозайничество и бузообразуване Трите Хъта опита своята първа растителна хапка: Тиква!
На проведения плодово-зеленчуков разбор тиквата спечели със следните предимства:
  1. че е плодов зеленчук (тоест, хем плод, хем зеленчук, така не сме натрапили на беззащитния малък човек собствен вкус)
  2. с кадифената си материя при пюриране
  3. с притежаването на любимия на синчеца оранжев цвят
  4. с артистичния си имидж на любим на децата обект за моделиране на физиономии и гримаси под формата на светещи фенери ;) 
  5. заради чичковите червенотиквеничковчета...



За здраве и в знак на солидарност трябваше да сготвя нещо с пюре от тиква и за нас.

Тиквени меденки

Чаша пюре от тиква, осем лъжици кафява захар, две яйца, три лъжици мед, кафена чаша зехтин, щипка сода, три чаши пълнозърнесто брашно, джинджифил, канела, индийско орехче, щипка сол. Разбърква се. Разпределя се на по-големи кръгове върху хартия за печене и бегом във фурната. 
След като се извадят тавите от фурната, докато меденките са още топли, за по-забавно могат да се украсят с помощта на бебешка чесалка за зъбки. Притиснете силиконовата играчка към топлата им повърхност. Ще се получи интересен ефект на фосил. 




Топнете после чесалката в смес от какаова каша (какао+няколко капки вода) и отново притиснете:

Може да се получи интересно и някое подобно отпечатъче от детска длан, стига материята на меденките да позволява обработка при по-ниска температура. Мдааа, ореховките ми се струват също доста подходящи за снемане на сладки детски отпечатъци ;)

събота, 23 ноември 2013 г.

before/after

Помолих една пълничка тиквичка:

да  мине на здравословно хранене, като се подложи на пълнеж от:



*гречка, просо, амарант, киноа, ленено семе, бял, кафяви черен ориз, царевичен грис, булгур, лимец, арабски кус кус, сусам, маково семе, овесени трици и кафява, оранжева и зелена леща.

Ефектът бе невероятен:


И доста вкусен...
Чудя се, ако напълня никулденския шаран с подобен зърнен ансамбъл, дали пък като отворя фурната на шести декември, отвътре няма да ми се протегне някой зарган.

Подробности около  предварителна подготовка, хронологията и оквусяване на пълнежа – покрай Никулден.

петък, 15 ноември 2013 г.

Гмуркане с китове



Приближаването до шестия месец на малкия човек вкъщи минава под знака на комуникацията и ехолокацията. У дома по цял ден се разнасят космически викове и стаите сякаш все по-ясно се превръщат в кубчета океан, из който някакво малко китче търси пътя към света. Забавлява се, като прави балончета с уста, опитва се дори да пее, но особено се кефи да издава гласни с различна височина и интензитет.



 Нищо уникално, предполагам, че се случва с всяко бебе на тази възраст.

Пробвам се да го имитирам, но повече се изкушавам да го упътя, като му попея: 


In the ocean, deep down
Under raging waves, wrapped in memories
You'll find wrecks of stately ships, they all went astray
Captain, did you find Land of Mu, Eldorado for the seaman?
Or did you sink in dreams and lose your ship
In the Sirens' symphony?   (Therion Lemuria)


Косатките при общуването си ползват свои регионални диалекти. Всяко стадо има собствена песен или групи от звуци. Понякога песента на дадена група може да бъде споделена между няколко групи. Степента, в която две групи споделят своите песни, зависи не от географската, а от тяхната родствена близост. Напълно възможно е две групи с общи предци, израстнали на разстояние една от друга, да имат сходни песни. 

Скоро, живот и здраве, по случай навършването на шестия месец предсказвам една голяма, шестетажна, почти китска торта. Ето конструкцията: 

Глазурата вероятно ще е ганаш от черен шоколад, за да заздрави допълнително основите. Удобството на тортата е, че може да стане на колкото си решите етажа, според повода. Вероятно ще трябва да се гради етаж по етаж постепенно със съответния престой на всеки един в хладилника.  На мен ще ми трябват общо  48+36+24+16+8+4=136 обикновени бисквити, ако всеки етаж е с по четири слоя. Тези на снимката са към 3 мм дебели, тоест блатовете ще са с обща височина приблизително 70-80 мм. Ако ползваме математическия модел на едно от Шесте пингвинчета (Борис Априлов)…


- Аз съм Големия Странен Кит. От главата до опашката съм 30 метра, а от опашката до главата съм трийсет и два. Сам не зная как се получава на практика.

-  Значи общо... с отиването и връщането... да де... общо - шейсет и два метра - рече Гвин


… то тортата, заедно с крема, от горе до долу ще е поне 15 см, а от долу до горе може и повече. Общо към 30 и няколко сантиметра.




Профилът и, освен на пирамидите в Мексико, напомня малко подводните пирамиди при Бермудите, наскоро заснети от канадски учени чрез роботи.
Всяка прилика е случайна, isn’t it?
 
Винаги съм се чудила на туристите, които се напъват да се гмуркат с акули. Подобно начинание е малко, като да караш скоростно кола по влаковите линии. Изпускаш пейзажа, съсредоточен в нещо с неясна цел и твърде буквална тръпка. Бавното каране по някой прашен криволичещ селски път, например, предполага къде-къде повече смисъл в детайли - да разгледаш пейзажа, да чуеш звуците, да усетиш аромата на билки, да се разтвориш в мига. Такова преживяване няма нужда от снимка или похвала пред приятели. Мисълта ми беше, че е далеч по-смислено е да се погмуркаш из дълбините с кит, доверявайки се на гигантската пееща риба с шадраванче на главата
, с която вероятно и ти самият някога си разговарял свободно, когато си бил  на почти шест месеца ;) 
А ако все пак не разполагате с китове, със същия успех може от време на време да извиквате детето в самите вас.
 
* Follow the wave

понеделник, 11 ноември 2013 г.

Гостува ми: семейството на Татко Барба



По-лесно е да снимаш боа, глътнала слон, отколкото да заснемеш на фокус шепичка на бебче, което държи доматче с отворена длан. Рефлексът на сграбчването е страшна сила. След безброй опити, това би могло да се сметне за сполучлив кадър:
Целта бе да се акцентира на големината, но и с тази Rublex единичка става:
Вкъщи наричаме сорта семейството на Татко Барба, поради куп и ред причини:

Куп причини: 

Ред причини:


Много вкусни, особено в жълтия си вариант, не ги пропускайте.

събота, 9 ноември 2013 г.

Гостува ми: семейство Адамс

Да ви запозная без много свян с флората в кухнята тази събота.

Кълновете , казват, са полезни…




От малка мъховете, лишеите и мицелите са ми любима материя за вторачване…


И отсъствието на влага може да бъде интересно и многолико (3D)

*направете си бульон от кубчета шипки. След като ги наберете, изчакайте да омекнат и ги смачкайте на зарчета. Оставаете ги да изсъхнат така.  Малко топла вода, бучка захар, няколко бучки шипка и дюшешът от витамин Це през зимата ще Ви е в кърпа вързан.

Естеството, наред със свободната воля, виреят и на балкона. С особена любов от доста време сред залязващия вече босилек си отглеждам тази коприва. 

петък, 1 ноември 2013 г.

Дроб сарма




Сварявате агнешките дреболии.

Сварявате три вида ориз: бял, кафяв, черен. Може да им спретнете състезание, като ги варите едновременно на три котлона с еднаква температура. Резултатът ще ви изненада, ще видите.
Запържвате в тиган праз в зехтин, добавяте малко чесън, сушена чушка, сушен домат, черен пипер, джоджен, сол, магданоз и разделяте на три.

В първата третинка запържвате печурките, добавяте белия ориз и нарязаните агнешките шкембенца.
Във втората добавяте друг вид гъби, кафявия ориз и нарязания сварен бял дроб.
В третата изсипвате накълцаните гъби (китайски игли), черния ориз и нарязания черен дроб и сърце.
Нареждате на слоеве в подходящ съд с капак, като притискате леко и запичате за 20 мин. на 180 градуса. Сервирате с червено винце, след като поизстине.


 

LinkWithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...