петък, 26 юли 2013 г.

Като аква фермер

Публикувано на: Пет Мар 30, 2012 12:52

 Ако пък ви влече фермерството или ракиевъдството, с получените пасажи може да изградите

Домашни садки



:wink:

Готвене на пасажи



Публикувано на: Пет Мар 30, 2012 9:15





За пасажите: бамя, градински моркови, шпроти, малки тиквички, чушки, зелен фасул.
За печенто: глобален дресинг от зехтин, къри, червен пипер, чесън, риган, сол.
Пресни поръски след печенето: магданоз, копър, сушени доматки, зелен лук.

Животински принтове и флорални мотиви. Това са топ тенденциите Пролет ‘2012,
решенията на сервиране и сглобяване по чиниите са индивидуални.

1897

Публикувано на: Нед Мар 25, 2012 10:21

Тази нощ настроихме часовниците към “новото време” и по-нетърпеливите от вас може още в полунощ да са превъртели стрелките с час, в печката ми ОБАЧЕ през цялата нощ беше 1897.



От два дни се разхождам в книгата, между другото ми се налага да свърша това-онова из града и виждам София съвсем различна – мека, тиха и блага. Вървя си по улиците и за пръв път не чувам/виждам крясъците на столицата във всичките им безумни съвременни форми. Една книга ги е заглушила :twisted: :D :lol:
Ясна е работата – кулинарията е способна да създава подобни идилични провокации.
Чета рецепти за пищни закуски с вино от къпини, кювтета, ангилийски мъфинси, пържени ябълки, задушени краставици, чоколато, наквасени филии, стриди върху препечени филии, кълцано месо за точение, шупнал пудинг, пудинг с маджунъ, мачкани картофи, печени гадове, белоснежни мекици, германски шупки, ледено пелте от праскови, квас от сурови картофи, чашен кейк с ракия, кукис съ киселъ каймакъ, говеждо сготвено по модата, вкусове отпреди сто и петнайсет години.

Изказът е ужасно откровен, леко недодялан, съветите назидателни, думите са облечени в носовки, а носовките пък имат свой аромат. Канелата е дарчинъ. Мерките са в оки, шапшаци, драмове. Съдовете са тепции, гърнета, тенджори. Почти навсякъде присъстват хлебни трохи, сланина, мазъ или дървено масло, каймак, крем тартар.
Наивно е, разбира се, да си представям някакъв тотален разкош и благоденствие в милата ни родина, но книгата някак нарочно изкривява нещата през такъв обектив - корицата е розова, а живота изглежда шекерен :lol:

ЗАДУШЕНА РИБА
ВЪ ГЪРНЕ ИЛИ ТЕНДЖОРА




Снощи изчистих рибата, както пишеше в книгата, накиснах я за два часа във вода и сол. Отцедих я. Наредих я в порцеланов съд. Първия ред – шайби толстолоб – наръсих ги, както бе указано със смес от червен пипер, сол, карамфил, малко канела и бахар. Отгоре разтопено масло и малко брашно. после втори ред от шаран без гръбнака, същата процедура. Накрая взех винения оцет и наръсих достатъчно обилно количество, за да покрие рибата. :x Горе-долу малко повече от половин чаена чаша. Е този път зяносах две кила рибни котлети, си викам, ама поне ще е в името на доброто старо време. :mrgreen: Като да готвиш с вързани очи. Покрих отгоре вместо с кърпа, с хартия за готвене. Нагласих фурната на 110 градуса и в десет вечерта в печката ми настъпи 1897.
В пет сутринта изключих фурната и оставих ястието да си нощува на топло.

Сутринта имаше лека дегустация, съвсем в унисон с Благовещение :)



Изненадата беше великолепна :) и дори оцет в такова количество не бе успял да вкисне нито рибата, нито леко захаросания ми пост :lol:



Часът е 10:21, годината 1897.

Световен ден на водата

Публикувано на: Чет Мар 22, 2012 12:35



Ще готвим с H2O.

Не че ще ни е за първи път и не че има рецепта, в която под някаква форма водата да не присъства. Но днес тя ще е акцент:
ще се гмурнем в дълбочина,
ще я забележим,
ще и се зарадваме
и ще си помислим как да се грижим по-добре за нея и опазването на нейния свят – всеки според неговата си съвет, разбира се.

Важното е да се подсещаме от време на време, че водата все пак е едно от най-хубавите неща, които са ни се случвали на нас хората :lol:

Предлагам ви стара рецепта за приготвяне на риба, запазена марка на бедните рибари в южна Италия.
Става особено популярна в неаполитанските ресторанти през 70-те години.
Избрах я и заради името, и понеже наистина си заслужава да се пробва от всеки:

ACQUA PAZZA / ЛУДА ВОДА

Нарича се “луда вода”, защото рибарите са приготвяли рибата директно до морето с морска вода и вино.
Много кратка, семпла и лесна, и чудесен начин да приготвите хищна прясна морска риба.



За ципура около 600 гр:

чери доматки - 150 грама
четвърт лимон
два картофа (може и без тях)
половин глава лук
три скилидки чесън
магданоз
морска сол
вода 240 мл.
вино 120 мл.
зехтин – четири лъжици

Тъй като нямаме под ръка прясна морска вода, но за да не е по-малко луда нашата рецепта, ще използваме прясна планинска вода, налята от чешма, край родопска река.
*подходяща за рецептата Луда вода/Acqua Pazza би била и изворна вода от поречията на Луда Камчия, Луда Яна, Луда река (шантава река в Източните Родопи), или Луда Мара. Реките с прилагателно „луда” в името си най-често са проблемни при топенето на снеговете.

Може предварително да осолите рибата леко с морска сол.
Завирате зеленчуците във водата и виното на котлона в тиган за десетина минутки – черитата на половинки, лука на сърпове, магданоза на цели клонки, картофките на ситно, лимона на парченца. Съществуват вариации на рецептата с добавки като маслини, каперси, дафинов лист, босилек, морски дарове.

После полагате рибата отгоре.
След 5 минутки на силен огън я обръщате.
Изчаквате още 5 минутки.
Сервирате очарователно ястие с риба със съвсем натурален уникален вкус и чудесен сос.




-----------------------
Сега ни остава да изчакаме да се изтекат “черешовите води” и реките да се избистрят и постоплят.
Винаги когато нетърпеливи се усукваме като катерици около буйните мътни пролетни реки, си повтарям... все пак за никъде не бързаме :) , сещайки се за стихчето на Тургенев:

Години безгрижни, радостни дни,
отшумяхте сякаш пролетни води.

Плаваемост на галушките и клатушките, по-точно пилкерите

Публикувано на: Чет Мар 15, 2012 11:11




Кръстницата ми правеше велика доматена супа с галушки.
*Галушките са едни много вкусни плаващи мекички неща от грис, обитаващи супи и крем супи.

Идеята е да сготвим галушки с различна плаваемост, за да обловим вкуса във всички участъци на супата. Така де факто концептуално се вписваме с темата с пилкерите.

*Пилкерите са предимно морски примамки, в повечето случаи са оловни, но позволяват водене и в средните слоеве - тоест предимството им е в това, че са подходащи за облавяне на дълбочини от няколко метра, до километри. А някои нови модели са дори ефективни за облавяне на повъхностиня слой.

За направата и формата на галушките ще взаимстваме техника, която използвахме за скалъпването на самоделена skipping lure – нещо като пилкер, който се води по повърхността на водата като малко скутерче :) .



Формата на примамката е подходяща за прототип на галушките, защото именно в по-голямата си част пилкерите гонят симетрия, а симетрията е красота,
освен това самите те са подвид на вида „лъжици”, така че взимаме лъжиците и така:



*горе ляво – галушки от грис. Грис, яйце, масло, сода, сол, мъничко млеко.
*горе дясно – галушки от кус-кус. Сварен подсолен кус кус, споен с малко нишесте, охладен в зададената форма.
*долу, в лъжиците – чеснови галушки. Бяло брашно, тип 500 зехтин, сода, сол, яйце, чесън - ще ги печем във фурната, директно в лъжиците.
*за повече информация се обадете на *-осем-осем :lol:

Вместо крем супа ще направим

СУПА НА ЗЪРНА
(регата с галушки)

Ще използваме различни зърнени материали – грис, кус кус, хайвер от костур, домашен тарама хайвер от шаран, вегетариански черен хайвер от водорасли, карфиол, портокал, пресечено мляко – тоест извара.



Имах леки предразсъдъци относно хайвера на костура, но все пак се престраших да пробвам. Хайверът престоя в пластчета сол – предварително надупчих “торбичките”, за да се подсоли отвсякъде. След три дни придоби типичен рачешки червеникав тен.

Обелих го и разделих зрънцата в малко портокалов сок. Запържих в масло. Като материя напомня тази на хайвера на варените скариди, като вкус е доста деликатен.

След като се запържи, добавих млеко, което реших, че дори да се пресече от портокала или лимона в тарама хайвера, щеше още по-добре да пасне на общия зърнест фон. Сол.

Предварително сварения карфиол, тиквичката и моркова смачках с лъжица, не с пасатор, за да остане на по-едри пикселчета. Допълних с тях супата.

Когато завря, климбуцнах галушките от грис и оставих супата на слабо къкри около 10-15 минутки. Малко шафран. Млекото май се пресече, чак когато прибавих зрънцата от водорасли (предполагам вътре има някаква допълнителна киселина, освен естествения желатин от водорасли), но това беше търсен ефект :twisted: Накрая наръсих с малко див лук.

Сглобих с трите типа галушки.



Де факто имаме достатъчно плавателни съдове, за да си направим широкоспектърна регата:

РЕГАТА “ГАЛУШКИ” 2012

Изображение Готовииииииииии…………



Изображение СТАРТ!!!



Ето кадри от самата надпревара и участниците:



:arrow: На първото стъпалце се оказаха чесновите галушки, печени на фурна, директо в лъжиците, тоест те бяха с най-добра плаваемост.
:arrow: На средното стъпалце слезнаха галушките от грис
:arrow: Най-ниската стълбичка заеха галушките-куШкуШки, за които имах лекото опасение, че ще се поразпаднат, но уви – бяха си бетон отсекъде, станаха направо като отвесни котвички (липсваше им само синджирчето :wink: ) .



Естествено наградата е купа!... със супа :lol:
:fish5: :fish5: :fish5:

Етноготвене - везане

Публикувано на: Пон Мар 12, 2012 14:20


Мъжко хоро
(народна приказка-баница)

Част първа

Вила се река извила
през поля, гори и ниви…
Вила се край ней извила
шантавeлка самодива...
Тичала тя по поляни,
биела селските камбани,
луда, дива, засмяна,
никой не мож я хвана,
по-щура от скоростно влакче,
абсолютно развейпрахче..



Вила се като фон извила
гиздава вита баница,
като везба, като шарена нива,
като река буйна пенлива,
със същата техника навита,
tumbleweed май му се вика,Изображение
нямала много общо със сюжета,
но така завършил куплета.


*рецепта (виж накрая)

Част втора

Момък през дувар надничал
все към гората кибичил,
влечала го далечна реката.
Къде му била момата?
Един ден засукал мустак,
закичил с божур калпак,
па се провикнал високо
и се усмихнал широко:



- Момци, дружина сговорна,
самодива е мома непокорна,
елата я вижте само,
каква е волна, засмяна!
Ще ми се да я подмамя,
на въдицата си да я хвана…
Ударете едно рамо,
с хоро смятам да я подканя.
Вие сте ми подкрепа задружна,
по-печени сте от картофи на фурна:



Гледат момци и цъкат с език:
- Кво ти стана бе, кибик!?
Нямало какво да сторят,
(освен малко да помърморят),
сбрали се те на реката,
запели песен позната.
Хоро се мъжко извило,
задумкало, силно забило.



През три баира се чуло
Дошла самодива с все було,
грабнала тя юнака
и изчезнала с него в гората.
Случило се отдавна туй всичко
от тогава ни вест, ни костичка :),
никой повече не срещнал ги,
ни ги чул, ни видял ги.

Кога месец изгрее,
вятър кога завее,
тичат те по поляни,
щури, луди засмяни…
Момък и мома самодива,
край река буйна пенлива,
вечно млади, щастливи,
по цял ден ходят за риба.
Разказват днес млади и стари,
срещали ги чат-пат овчари:



Рецептата:

няколко тънкокори картофа

пакет фини точени кори.
пакет готово картофено пюре
прясно мляко, масло, три яйца.
маслинова паста
лютеница
карфиол - пюре
моркови - пюре
спанак – пюре



Сваряваме картофеното пюре с млекото. Добавяме пакетче масло. Изчакваме да поизстине, чукваме три яйца.
Постиламе една кора, намазваме фино с картофеното пюре(+маслото+яйцата), отгоре лепваме втора кора. Отгоре намазваме с някое от пюретата, примерно маслиновата паста + малко риган. Отгоре запечатваме с трета кора. После навиваме на руло. Поставяме рулото върху отделно разстлана настрани кора.
Навиваме следващо руло , пак на принципа кора-пюре-кора-спанак+дгозжен-кора. И така пет рула в различни цветове:кора-пюре-кора-лютеница+кимион-кора/кора-пюре-кора-моркови пюре+ къри-кора/кора-пюре-кора-карфиол пюре+сол-кора . Нареждаме рулата успоредно едно до друго. Наръсваме с още малко от пюрето, застиламе всички с още една кора и навиваме на голямо руло, намазваме отгоре със зехтин и изпичаме на 150 градуса около час и половина. После Така:




_______

LinkWithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...