вторник, 31 декември 2013 г.

Реката с две сърца, реката с три


Из разказаРеката с две сърца, 1925
Ърнест Хемингуей 

...Той отдавна не беше виждал река и пъстърва. Харесаха му. Когато сянката на птицата се плъзна над реката, зад нея се стрелна голяма пъстърва и сянката и очерта ъгъл; когато изскочи от водата и блесна на слънцето, сянката и изчезна; щом отново се скри под повърхността, сянката сякаш заплува надолу до старото място под моста, където рибата изведнъж се изпъна и увисна с глава срещу течението.
При вида на пъстървата сърцето на Ник замря. Обзе го изцяло старото чувство...

...Вече от доста време пред очите му израстваше голям остров от борова гора...

...Спусна се по склон, осеян с дънери, в една ливада. В края на ливадата течеше реката. Ник се зарадва, че най-после я достигна. Той тръгна през ливадата нагоре по течението. Панталоните му се намокриха от росата. След жаркия ден росата беше паднала бързо и обилно. Реката не шумеше. Течението и бе бързо и гладко. Преди да потърси по-високо място за лагеруване, Ник спря да погледа реката. Пъстървата излизаше на повърхността да лови насекоми, долетели пред залез слънце от блатото зад реката. За да ги хванат, рибите скачаха от водата. Ник вървеше край реката и гледаше колко високо подскачат пъстървите. Мушиците сигурно вече бяха накацали по водата, защото рибата ги ловеше по повърхността. По цялата река, докъдето стигаше погледът, пъстървите се втурваха нагоре и по водата оставаха кръгове, сякаш валеше дъжд...

...Ник свали вързопа и се излегна под сянката. Лежеше на гръб и гледаше през боровете. Той се протегна на земята и почувствува как вратът, гърбът и кръстът му си отпочиват...


...Когато всичко беше готово, постла трите одеяла...

...Ник отвори малка кутия компот от кайсии. Обичаше да отваря консерви. Изсипа кайсиите в едно тенекиено канче. Наглеждаше кафето на огъня и пиеше сока, отначало внимателно, да не го разлее, после се замисли и вече разсеяно започна да унищожава плода. Бяха по-вкусни от пресните кайсии...

...Остави водата да се топли, взе едно празно шише и слезе в ливадата. Тя беше мокра от росата и той искаше да налови скакалци за стръв, преди още слънцето да е изсушило тревата. Имаше много и едри скакалци. Те стояха в корените на тревата. Понякога увисваха на стеблата. Бяха твърде студени и мокри, за да скачат, трябваше да изсъхнат на слънце. Ник започна да ги лови, избираше само кафявите, средни по размер и ги пъхаше в шишето. Обърна един дънер, под него се бяха подслонили няколкостотин скакалци. Цяла резиденция на скакалци...

...Ник погледна назад. Реката едва се виждаше през дърветата. Очакваха го още много дни, когато ще може да лови риба...


Реката с три, 2013
(като в хемингуейски разказ + едно полиетиленово пликче)

Тръгнаха по ливадата към устието на езерото.  Целият бряг беше покрит от рояци пърхащи бели пеперуди - безброй. 

На фона на този крехък спектакъл езерото и заприлича на белия майски храст, пред който завчера тя се снима за спомен с големия корем.


Сега отново усети онова същото пърхане вътре в тялото си. Спомни си коментара на лекарката - когато погледна графиката на доплера, я нарече "пълноводна река". Тогава, в кабинета, се замисли, какъв тип река е...

Той остави раницата на земята, разкопча капака, развърза връзките и извади плик с плодове – ягоди, череши, кайсии и праскови. Плодова салата в плик. Харесаха и цветовете и щракна една снимка просто ей-тъй, сякаш да консервира вкуса им.  

Разгънаха одеалото до самия бряг, там, между пеперудите, като внимаваха да не смачкат някоя. Тя поседна, почувства как гърбът и кръстът и си отпочиват и подхвана лакомо плодовете. Чудеше се къде да хвърля костилките, без да плаши пеперудите. Тях обаче нищо не можеше да ги притесни. Повечето бяха накацали кротко по земята и само от време на време някоя се понасяше леко нагоре, сякаш сега се учи да лети. Той извади дюдюка и засвири. Все пак, за всеки случай, тя  мяташе костилките към водата. По повърхността и оставаха кръгове, сякаш валеше дъжд. 
На отсрещния бряг се простираше борова гора. С крайчица на окото си забелязаха в далечината пазача, който беше тръгнал към тях, за да им обясни, че мястото е забранено за посетители. Човекът обаче спря, послуша минута-две песента и се отказа. Останаха отново абсолютно сами на цялото езеро, като за последно.

Напоследък постоянно се случваха дребни чудеса. Тя, например, преди седмица му пожела да хване златната рибка. Същия ден той се върна с ей-тази снимка:


И тъй като в последно време ходеше по-рядко за риба, когато я хвана, при вида на пъстървата там, на реката, сърцето му замря. Обзе го изцяло старото чувство. Сега обаче не носеха въдици. Бяха дошли просто да погледат водата.

След четвърт час по брега останаха само няколко по-едри костилки от праскови и пеперудите. Той прибра празния плик обратно в раницата. Помогна и да стане от одеалото и тя погледна отново към гората. Не знаеше, че на другия ден през прозореца на стаята в болницата ще гледа шишарката на бора и ще си спомни отново точно този миг. 

Само след броени часове щяха вече да бъдат трима. След няма и месец щяха да бъдат на същото място, заедно. А в плика от плодовете, не подозираха ни най-малко, щяха да изхвърлят мокрия памперс.


След време, когато погледнаха назад към  изтеклата неповторима половинка на 2013 година, се почувстваха като в щастлив разказ…

Няма коментари:

Публикуване на коментар

LinkWithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...