петък, 6 декември 2013 г.

Записки от хамбара


Знаете, че тук често по-ценно от самата рецепта е готвенето като преживяване. Правили сме какво ли не в името на това да превърнем приготвянето на някаква манджа в истински спектакъл. Игра, забава, малки катарзиси, закачки, медитация, провокации на хора и въображение, експерименти, граничещи с алхимия, всякакви трикове за приятно преживяване. Хомо Луденс е другото ми име ;)
Като риболовно-кулинарен сайт Големият празник за нас си остава НИКУЛДEН!
Наш скъп Малък-Великден и Почти-Коледа
Никулден е някак по-уютен и важен този път, благодарение на синчеца, Мащерката (бабина душица), както баба му го нарича.
Все по-често представям рецепти пред малкия човек вкъщи. Доброволен непридирчив зрител, безрезервно отдаващ вниманието си и на най-малкия апел от моя страна за “виж-ме-виж-ме-виж-ме”. Играем си на мини кулинарно шоу за двама и трима. Никога преди не съм подправяла манджите си с толкова много смях. Никога всеки един обикновен кухненски прибор или продукт не е бил толкова изключителен и съществен. Да презентираш прости съставки като жито, брашно и грис пред тези вперени любопитни очички може да бъде по-вълнуващо от жонглирането с черен трюфел пред Световната Кулинарна Академия. Без суета, без сценична треска, с накапана тениска и мускулна треска от смях на другия ден.

Стимулиране на сетивата – никулденско празнично готвене 
(Първият Никулден на Трите Хъта)


Зрение и осезание.
 
Започваме от тук:



Почти като да застанеш пред чувала с подаръци на Дядо Коледа, пред кутийката с примамки на баща си или пред бурканчетата с подправки на майка си…

Песъчинки, мозайка, ситни камъчета върху малките пръстчета…


Слух.


Танцът с буркани е най-вълнуващото "маракаси" шоу, което може да спретнете на невинния малък свидетел на вашата кухненска не-съвсем-нормалност:

Другото е – дрънкане с лъжички по чаши с накиснати от предишната вечер зърнени:

Обоняние. 



От сутринта - деликатна миризма на лин в кухнята.

Щипка мирис на лимон, ухание на подправките за пораснали – остротата на черния пипер, симпатичния кимионов мирис, особения девесил.

Под абсорбатора: облаци ароматни пари на семена, зърнени и бобови, натуралния мирис на земята и нейните дарове.

Облаците, моята любима материя… прекрасни за риболов, четене и мислене…




Вкус. 



Засега вкусът е вторичен, чрез филтрация (да живее кърменето!(ки-ки). Сигурна съм обаче, че малкият дегустатор долавя, ако не друго, поне страстта и обичта на майка му към малките и обикновени неща в живота, а готвенето и риболова са само отъпкани пътечки, по които да мине за по-пряко.


Равновесие.

Напоследък все по-често се говори за шестото сетиво – равновесието. Едни специални колбички и вестибуларни джаджи, които ни дават възможност да се ориентираме в пространството. Рибите си имат странична линия… Все още синчецът се е подпрял с цялото си доверие на нас двамата, дано преди ходенето и плуването, да го научим да лети.


Честит Никулден!
От трапезата тази вечер само снимки. Подробности – утре:  







 

Няма коментари:

Публикуване на коментар

LinkWithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...