петък, 15 ноември 2013 г.

Гмуркане с китове



Приближаването до шестия месец на малкия човек вкъщи минава под знака на комуникацията и ехолокацията. У дома по цял ден се разнасят космически викове и стаите сякаш все по-ясно се превръщат в кубчета океан, из който някакво малко китче търси пътя към света. Забавлява се, като прави балончета с уста, опитва се дори да пее, но особено се кефи да издава гласни с различна височина и интензитет.



 Нищо уникално, предполагам, че се случва с всяко бебе на тази възраст.

Пробвам се да го имитирам, но повече се изкушавам да го упътя, като му попея: 


In the ocean, deep down
Under raging waves, wrapped in memories
You'll find wrecks of stately ships, they all went astray
Captain, did you find Land of Mu, Eldorado for the seaman?
Or did you sink in dreams and lose your ship
In the Sirens' symphony?   (Therion Lemuria)


Косатките при общуването си ползват свои регионални диалекти. Всяко стадо има собствена песен или групи от звуци. Понякога песента на дадена група може да бъде споделена между няколко групи. Степента, в която две групи споделят своите песни, зависи не от географската, а от тяхната родствена близост. Напълно възможно е две групи с общи предци, израстнали на разстояние една от друга, да имат сходни песни. 

Скоро, живот и здраве, по случай навършването на шестия месец предсказвам една голяма, шестетажна, почти китска торта. Ето конструкцията: 

Глазурата вероятно ще е ганаш от черен шоколад, за да заздрави допълнително основите. Удобството на тортата е, че може да стане на колкото си решите етажа, според повода. Вероятно ще трябва да се гради етаж по етаж постепенно със съответния престой на всеки един в хладилника.  На мен ще ми трябват общо  48+36+24+16+8+4=136 обикновени бисквити, ако всеки етаж е с по четири слоя. Тези на снимката са към 3 мм дебели, тоест блатовете ще са с обща височина приблизително 70-80 мм. Ако ползваме математическия модел на едно от Шесте пингвинчета (Борис Априлов)…


- Аз съм Големия Странен Кит. От главата до опашката съм 30 метра, а от опашката до главата съм трийсет и два. Сам не зная как се получава на практика.

-  Значи общо... с отиването и връщането... да де... общо - шейсет и два метра - рече Гвин


… то тортата, заедно с крема, от горе до долу ще е поне 15 см, а от долу до горе може и повече. Общо към 30 и няколко сантиметра.




Профилът и, освен на пирамидите в Мексико, напомня малко подводните пирамиди при Бермудите, наскоро заснети от канадски учени чрез роботи.
Всяка прилика е случайна, isn’t it?
 
Винаги съм се чудила на туристите, които се напъват да се гмуркат с акули. Подобно начинание е малко, като да караш скоростно кола по влаковите линии. Изпускаш пейзажа, съсредоточен в нещо с неясна цел и твърде буквална тръпка. Бавното каране по някой прашен криволичещ селски път, например, предполага къде-къде повече смисъл в детайли - да разгледаш пейзажа, да чуеш звуците, да усетиш аромата на билки, да се разтвориш в мига. Такова преживяване няма нужда от снимка или похвала пред приятели. Мисълта ми беше, че е далеч по-смислено е да се погмуркаш из дълбините с кит, доверявайки се на гигантската пееща риба с шадраванче на главата
, с която вероятно и ти самият някога си разговарял свободно, когато си бил  на почти шест месеца ;) 
А ако все пак не разполагате с китове, със същия успех може от време на време да извиквате детето в самите вас.
 
* Follow the wave

Няма коментари:

Публикуване на коментар

LinkWithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...