понеделник, 5 август 2013 г.

Не чух, не видях, не знам

Публикувано на: Пон Юли 23, 2012 16:14


 Слава богу, името на форума е двуделно и във втората му част маниакалността е легализирана като естествено, че дори задължително качество на риболовеца,
така че няма к’во да се оправдавам излишно.
Също така всеизвестно е, че жегата катализира лудостите – не помогна дори къпането в ледено студени вирове. :x

В тази връзка:

1. Ледената риба беше превърната в огън люта и кисела рибена чорба.

2. Колебанията с блесните в събота дадоха разнообразни резултати с висок коефициент на полезно действие (над 30 риби – пъстърви, кленове и костури все на „счупената” блесна).
Изводът е, че карането на ски в жегата е препоръчително.



3. „Счупената” блесна пречупи мислите ми към малко по-различни кулинарни дебри:

Всеки пъстърваджия, ошмулвайки се снишено по рекичките, избягва срещите с непознати, особено онези с гръмогласните въпроси от типа: „Кълве ли, кълве ли”, „Че да не би да има пъстърва в тоя поток?”, „Хванахте ли, хванахте ли?”.
Така е в милата ни родина - за съжаление, изражението „Не чух, не видях, не знам!” е най-адекватният отговор, опитващ се да опази рибното богатство от потенциални бракониери.


*Автор, Gubcha

Пъстървова манджа
„Не чух, не видях, не знам!”


Съставки:

Американска пъстърва – 2 броя

Листа и цветове на глухарчета – десетина листенца, няколко цвята.
Глухарчето е ядливо растение от типа на руколата. Листенцата на младите растения имат лек нагарчащ приятен вкус. Цветовете също са ядливи.
*В нашата манджа глухарчето под формата на подправка ще внесе акцента „Не чух!” „Правя се на глухар”.

Възможно най-криви макарони – половин пакет
**Втората безценна част в рецептата са кривите макарони: „Не видях!”, тоест: ”Видях, ама през крив макарон” е също чудесен отговор на надничащия в чинията на пъстърваджията потенциален бракониер...

Сушени сини сливи – две шепи
Баба правеше страхотна манджа със сини сливи (както и ненадмината бакла), та съм склонна да мисля, че са си съвсем на място като вкус
и цвят и с риба.
***Сините сливи като съставка ще дадат оня привкус на изражението„Не знам!”, будещо въпроса „Абе, сливи ли имаш в устата?”.



Други: глава и половина лук, няколко сушени домата, сушена чушка, чаша червено вино "No name", чесън – половин глава, сол

Рецепта:
Накисваме сините сливи в топла вода - толкова, че да ги покрие.
Кривите макарони сваряваме в подсолена водичка - ал денте, тоест полуготови.

В тиган запържваме глава и половина наситнен лук, добавяме сливите, заедно с водата, задушаваме се за пет минути. Може да сложим наситнени сушени домати и една наситнена сушена чушка.

След това изсипваме макароните вътре и стриваме изсушените листенца и цветове на глухарчето.
Завираме за 5 минутки.
В назехтинена тавичка поставяме пъстървите, отгоре изсипваме макароните със сливи и глухарчета.
За още по-голяма анонимност добавяме половин чашка червено вино “No name”, няколко скилидки чесън, сол, завиваме тавичката с фолио и задушаваме 20-25 минутки на 180-200 градуса.

Нарочно не прилагам снимка с готовата пъстървова манджа,
защото все пак името не предполага наличие на веществени доказателства.

PS Шаранът стана уникално чудесен:

Шаран с коричка от хляб, черници, кленов сироп и орехи



Мариноваме рибата - филето от шарана, с балсамов оцет, черен пипер и сол.

В това време със замбата надупчваме като швейцарко сирене двата крайщника на пълнозърнестия (с шест вида зърна) хляб:





Получените хлебни дуди смесваме със сушените черници и орехите, заливаме с кафена чашка кленов сироп и 4 лъжици зехтин, няколко капки соев сос.
Объркваме внимателно с ръка.

Наръсваме филето и запичаме на 200 градуса за 20 минутки.
________

Няма коментари:

Публикуване на коментар

LinkWithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...