петък, 26 юли 2013 г.

Коремче от акула

Публикувано на: Сря Яну 26, 2011 13:36

Подфорум “За рибите” не е много за маса:

http://forum.fishing-mania.com/viewtopi ... sc&start=0

Но пък любопитството към естеството е далеч по-присъщо на готвача от некви измислени етики и естетики, така че имам извинение да я поместя тук, още повече това не е обикновен, а рибарски, кулинарен подфорум.


Сигурно би станала добра шкембе чорба от коремчето на акулата, но нека пробваме нещо друго.

Одираме внимателно кожата от филето. Измиваме и мариноваме в лимон, сол, мащерка.
На тиган в зехтин запържваме лук, чушки и рулца от раци – всички нарязани на дълги лентички. Добавяме няколко скилидки чесън и къри.




Разстиламе плънката върху филето и го загръщаме много плътно и стегнато на руло.




Зехтин. Увиваме във фолио и печем на фурна за 15 минути на 200 градуса.




Изваждаме внимателно. Тук следва най-рисковият момент в рецептата. Изпълнението на следващия номер, честно казано, изисква акробатично майсторство. Крайната цел е да оваляме добре филето ЦЯЛО и без да се разтвори, в брашно и щипка сода и да го потопим в яйце, за да панираме. При мен се получи на няколко части :oops:



Ето интересна дисекция на акулитеот писателя Борис Априлов:
За да ви стане ясно какво представлява стомахът на едно подобно животно, трябва да ви осведомя, че Синята акула принадлежеше към раздела „китови акули“, сектор „човекоядни“. Дължината на отделен екземпляр обикновено достига 12 метра, а някои екземпляри се развиват до 18 метра. Ако вземем за средна големина 15 метра, колкото бе дълга въпросната наша познайница, можем да си представим стомаха й, в който бе попаднал Лиско. Има случаи, когато при харпуниране на подобни акули в стомаха й са откривали цели тюлени. В един стомах е била намерена каса уиски, марка „Джони уокър“. Можем да си представим какво пиене е паднало сред моряците на кораба. По-важното е друго. Оказало се, че уискито, отлежало в стомаха на акулата, придобило изключителни качества. Когато се върнали в Шотландия, моряците уведомили представителите на фирмата. За доказателство предали две бутилки на дегустаторите. След като опитали, дегустаторите подскочили от изненада. Тогава фирмата започнала да подхвърля каси на срещнати по морето акули. Същите акули били отбелязани с малки харпунчета. За съжаление нито една белязана акула не е предадена до днес на производителите. В случая се правят следните предположения:
1. Харпунистите, без да дочакат контролния срок от две години за отлежаване и без да зачитат авторските права на фирмата, са изтребили уискиносачите и са изпили всичко.
2. Акулите, изнамерили веднъж начин за отваряне на бутилките, сами са изпили уискито и са се погубили, отдадени на порока пиянство.
3. Въпросните акули, облагодетелствани от факта, че притежават подобно богатство, на бърза ръка са сменили професията си – от акули са станали търговци на алкохол, което е почти същото – и заживели до дълбоко затлъстяване в откритите от тях крайбрежни кръчми.
4. Може да се е случило и едното, и другото, и третото. (“Приключенията на Лиско по море” )


В този смисъл съвсем реалистична гледка в корема на акулата би представлявало подобно сборище на “секви уокъри”



*тука сред битническите представителите на WALK поколението липсва само врабеца Пешеходеца, който си подсвирква с уста

От корема на акулата за вас предаде: Lemuria








 Публикувано на: Сря Яну 26, 2011 13:36

Няма коментари:

Публикуване на коментар

LinkWithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...