петък, 26 юли 2013 г.

1897

Публикувано на: Нед Мар 25, 2012 10:21

Тази нощ настроихме часовниците към “новото време” и по-нетърпеливите от вас може още в полунощ да са превъртели стрелките с час, в печката ми ОБАЧЕ през цялата нощ беше 1897.



От два дни се разхождам в книгата, между другото ми се налага да свърша това-онова из града и виждам София съвсем различна – мека, тиха и блага. Вървя си по улиците и за пръв път не чувам/виждам крясъците на столицата във всичките им безумни съвременни форми. Една книга ги е заглушила :twisted: :D :lol:
Ясна е работата – кулинарията е способна да създава подобни идилични провокации.
Чета рецепти за пищни закуски с вино от къпини, кювтета, ангилийски мъфинси, пържени ябълки, задушени краставици, чоколато, наквасени филии, стриди върху препечени филии, кълцано месо за точение, шупнал пудинг, пудинг с маджунъ, мачкани картофи, печени гадове, белоснежни мекици, германски шупки, ледено пелте от праскови, квас от сурови картофи, чашен кейк с ракия, кукис съ киселъ каймакъ, говеждо сготвено по модата, вкусове отпреди сто и петнайсет години.

Изказът е ужасно откровен, леко недодялан, съветите назидателни, думите са облечени в носовки, а носовките пък имат свой аромат. Канелата е дарчинъ. Мерките са в оки, шапшаци, драмове. Съдовете са тепции, гърнета, тенджори. Почти навсякъде присъстват хлебни трохи, сланина, мазъ или дървено масло, каймак, крем тартар.
Наивно е, разбира се, да си представям някакъв тотален разкош и благоденствие в милата ни родина, но книгата някак нарочно изкривява нещата през такъв обектив - корицата е розова, а живота изглежда шекерен :lol:

ЗАДУШЕНА РИБА
ВЪ ГЪРНЕ ИЛИ ТЕНДЖОРА




Снощи изчистих рибата, както пишеше в книгата, накиснах я за два часа във вода и сол. Отцедих я. Наредих я в порцеланов съд. Първия ред – шайби толстолоб – наръсих ги, както бе указано със смес от червен пипер, сол, карамфил, малко канела и бахар. Отгоре разтопено масло и малко брашно. после втори ред от шаран без гръбнака, същата процедура. Накрая взех винения оцет и наръсих достатъчно обилно количество, за да покрие рибата. :x Горе-долу малко повече от половин чаена чаша. Е този път зяносах две кила рибни котлети, си викам, ама поне ще е в името на доброто старо време. :mrgreen: Като да готвиш с вързани очи. Покрих отгоре вместо с кърпа, с хартия за готвене. Нагласих фурната на 110 градуса и в десет вечерта в печката ми настъпи 1897.
В пет сутринта изключих фурната и оставих ястието да си нощува на топло.

Сутринта имаше лека дегустация, съвсем в унисон с Благовещение :)



Изненадата беше великолепна :) и дори оцет в такова количество не бе успял да вкисне нито рибата, нито леко захаросания ми пост :lol:



Часът е 10:21, годината 1897.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

LinkWithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...