петък, 26 юли 2013 г.

Христова риба по тамплиерски

(злободневно готвене по повод една изцепка на Върхара)
 Публикувано на: Сря Яну 18, 2012 20:12




При вчерашния ни кръстоносен поход до рибарския защитихме и спасихме от престояване и евентуално разваляне килограм и нещо Христова риба.
*Ако я срещнете в магазина, не я подминавайте, стига да е прясна, разбира се. В Метро съм виждала големи екземпляри с етикетче “Христова риба” и доста солидно двуцифрено число (цифрата беше някъде около христовата възраст). За втори път по рибарските магазини срещам деликатесната христова риба на съвсем достъпна цена.

Рибката е с доста космат вид, странично сплескана като тиган за палачинки, дори си има тефалова точка в средата. Повечето хора явно са скептични към нейния архаичен външен вид и пънкарска прическа, затова не я купуват и държи по-ниска цена. Дори чаровната и странична бенка, в стил Синди Крауфорд, не печели клиентите, а зорко продължава да изпълнява защитните си функции.

Според легендата, преди 2000 години Св. Петър изпуснал монета в морето на Галилея и точно такава Христова риба я уловила. Св. Петър хванал рибата, за да си вземе монетата и, забележете, връщайки я обратно във водата (ама наистина), оставил пръстовите си отпечатъци върху кожата й.

Лично на мен рибата ми е безкрайно симпатична и ми напомня за един от героите на Валери Петров – Хрили - дълбоководна грозновата риба, която не можеше да лъже, защото веднага фенерче, прикачено към перката и, светваше и я издаваше. Де да имахме всички по един такъв природен челник, нямаше да ставаме свидетели на неприятни сцени с тъжни последствия :? :(



Посвещаване в рецептата: Идеята е да предпазя четири изчистени Христови рибки от коварните 200 градуса във фурната, въоръжавайки ги с доматено-царевична броня и доматено-лимонов щит.



Рибите накиснах в лимон и сол за половин час. После подредих в тава. С помощта на лъжичка разстлах отгоре доматено-царевичнаите брони.

Доспехите направих и от два обелени домата, пасирани, чаша царевичен грис, четири лъжици зехтин, щипка захар, две скилидки чесън, девесил, сол, магданоз.

За оформянето на щитовете използвах четири оформени кръгчета от домат с втъкан в средата лимон, на който предварително изрязах кората.



Христовата риба естествено се пече 33 минути, на 200 градуса.

Месо, без мирис на риба, лесно отделящо се от силно набраздената вътрешна костна система. Средната кост на рибата представлява нещо като много гъста решетка кости, изтъкаващи направо истинска ризница.

Така изглеждаше накрая гербът върху кръглата маса:



Благодарение на одеждите рибата остана сочна, а “лимонените резанки” станаха истински бонбони.

btw: Рицарската клетва гласи: Кълна се, че всякога ще говоря истината и ще бъда за правдата; ще защитавам религията, нейните светии и служители; ще вземам страната на слабите и подтиснатите, безкористните и невинните; ще защитавам вдовиците и госпожиците; ще отмъщавам за честта на благородните дами и ще се боря с неприятелите на християнството.

Едно е ясно, рибите у нас са на изчезване, както и рицарите.

_________

Няма коментари:

Публикуване на коментар

LinkWithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...