петък, 26 юли 2013 г.

В навечерието

Публикувано на: Нед Дек 18, 2011 13:22


В края на годината,
в началото на новата
и евентуално в самия край на света :roll: :)
ще бъдем извинени, ако ни обземе лек сантиментализъм
и се обърнем към опита на човечеството,
като зачетем аспекти от традиционната тържествена кухня.

Понеже постът има намерението да съчетае коледните и новогодишните празници, като повечето сериозни фирми :lol: ,
ще ви предложа:
:arrow: първо - две рецепти, почитащи по стар български обичай Рождеството не с друго, ами с кървавица,
:arrow: второ - новогодишна традиционна рибна рецепта от Страната на изгряващото слънце и качествените такъми.
------------------

:arrow:
Не знам в съвременното ни елит-елеганс-еснаф-финес-фитнес общество колко от трапезите на Коледа ще зачетат традицията с кървавицата, но вкъщи, каквато и засукана пуйка да изпълва пространството на празничния обяд, в монументалната и сянка съвсем скромно отстрани винаги присъства завъртяно на С кравайче кървавица …кравай скача от полица, ври в котлето кървавица, както се пее в песента…

Докато мислех, как да изкуша повече от вас да вмъкнат продукта в обедното празнично меню, ми хрумна следното:

КОЛЕДЕН ВЕНЕЦ



Завих три малки охладени кървавици и ги понапаснах във формата на венец. Размразих пет купчета спанак, съвсем леко ги задуших и обърках с две лъжици кашкавалена извара, две скилидки настъртан чесън и малко сол. Намазах кървавицата с пастата, отгоре аранжирах с черита, брюкселски зелчета, лукчета, авокадо, дренки, извезах венеца с тънки фелизи от китайски гъби – златна игла, царевички и малки камби. Отстрани аранжирах с люти чушки, тиквички и авокадо. Импровизациите са безчет.

:arrow:
Чорапите по Коледа са широко застъпени.
Те имат честта да се препичат в празничната нощ, блажено окачени пред камината, изнесени на преден план, в очакване да бъдат запълнени от Добрия старец с лакомства.
За сметка на това ръкавиците в повечето случаи са захвърлени някъде си, пренебрегнати или изгубени на ледената пързалка вън. Съществува и кухненски вариант - захабени и пълни с мазни лекенца ръкавици - ръкохватки за горещи повърхности (функцията на топло съхраняващата дреха е обърната наопаки в топлоизолираща), които обаче не представляват празничен интерес за нас.

Като риболовци, опознали очарованието на подледния риболов, оценяваме високо въпросната предпазваща от премръзване вещ и смятаме да я почетем, както си трябва.
И понеже ръкавица се римува с кървавица … а пък по същото време, когато въпросната храна е актуалена, главно действащо лице е ДЯДО Коледа, да вземем да направим рецепта:

ДЯДОВАТА РЪКАВИЧКА

Приказката Дядовата ръкавичка е коледен вариант на Дядо вади ряпа. Докато във втората героите, подредени по старшинство и височина, д-ъ-р-п-а-т (хранителен продукт), в зимната версия в подобна ръстова индианска нишка се п-ъ-х-а-т (в ръкавичка) – в известна степен дърпането като усилие е заменено с пъхване и уютно похъркване на топличко, метафората с тежкия физически труд на полето е изместена от тази на блажен празничен мързел. :)

За тестото: ¾ пакет брашно, чаша зехтин, половин кофичка кисело мляко, лъжичка сода, щипка сол, едно яйце.
Оставяне настрани за час.
Плънка от задушен праз, кървавица, ситно нарязани сушени чушки, стафиди, слънчогледови семки и каквото още си решите…

Разточваме две ръкавички, като се опитваме тестото да наподобява груба вълнена селска ръкавица – така че не е необходимо да е супер гладко. Втората ръкавица нека да е по-широчка. Първата ще послужи за основа. Втората за “похлупак”. Разстиламе плънката. Запечатваме. Украсяваме грубовато-вълнено с помощта на вилица. Намазваме със зехтин.



Печем на 180 градуса около 30 минути.
Украсяваме с нескафе с жълтък (в леко алпийски стил)



Уютна Коледа на всички!



:arrow:
Нали Нова година идва първа при Бай Вес и в Япония, та тази година и аз “първа писта” ви предлагам едно японско традиционно новогодишно ястие :)
Лично за мен като търсач на хищни риби, рибни продукти и рибни рецепти,
находката е право в десетката или по-точно право в дванайстката:

田作り

(Тазукури - което ще рече нещо като “чипс от чироз”)
Продукти:
За 60 гр. сушени сардини
две лъжици захар
две лъжици соев сос
две лъжици бяло вино
две лъжици сусам

Чирозите се препичат за пет минути на сух сгорещен тефлонов тиган. Отделят се настрани. В тигана се разтварят захарта, соевия сос, виното и когато сместа започне да се сгъстява, чирозите се връщат обратно в тигана. Овалват се хубавичко, изваждат се и се поръсват със сусам.

За по-новогодишно спретнахме пищно плато от чирози :wink:



И пробвахме всички.
Запекох платото на тефлона.
Извадих настрани.
По-едрите рибки допекох още малко.

Цацата от магазина се получи УНИКАЛНО вкусна в този си формат на японски чипс. Зарганът също. Освен това от китайския взех някаква дълга плоска сушена риба, която също стана изненадващо приятна, доста по-сладка и крехка. От червената чушка се окрехкоти прекрасен чипс. Сушените сливи, ябълките, стафидите и крушите също бяха интересни, хрупкави и различни. Манатарката изгоря :oops: Черито не бе лошо, както и лютото чушле. Останалите чирози от по-едри риби бяха интересни, но рецептата определено е за дребна и суха рибка.
Опитайте я непременно.



Докато коледните български звънчета припяват дзън-дзън-дзън,
по Нова година японските сигурно отекват в дзен-дзен-дзен :) :wink:



Хубави празници!
Живи, здрави и щастливи бъдете!

Lemuria

Няма коментари:

Публикуване на коментар

LinkWithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...